Корпоративният кеш и изборите в САЩ
Месец след щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари и часове преди началото на процедурата по импийчмънт на някогашния американски президент Доналд Тръмп на 9 февруари, въпросът за въздействието на парите върху политиката още веднъж предизвика размишления. Както и пътищата, по които корпоративният кеш се е трансформирал във значима отличителна линия на системата, смисъла му в бъдеще и дали ще настъпят промени след вълненията.
Най-непосредствената реакция след метежа беше, че стотици едри компании стопираха даренията си за законодателите, които се опълчиха на формалното одобряване на резултатите от вота за президент, дефакто провокирайки щурма. Просто тъй като комисиите за политически акции (PACs) на тези корпорации би трябвало да дадат доклад за паричния поток към избрани избраници. Който, съгласно професора по право в частния университет "Стетсън " - Киара Торес-Спелиски - "може да премине по доста направления ".
Как фирмите постановиха гласа си в политиката оттатък Атлантика?
- 1819-а: Върховният съд на Съединени американски щати записа, че корпорацията е "безсмъртен индивид ", който съществува "единствено в правния мир ", само че въпреки всичко изисква известна правна защита;
- 1907: Законът "Тилман " забранr директни дарения от корпорации на претенденти за президенти и конгресмени. Той към момента е в сила;
- 1971-а: Федералният закон за предизборни акции (FECA), изменен през 1974-а след аферата "Уотъргейт ", задължава да се афишират донорите и постанова ограничавания върху размера и харченето на дарените средства. Изискванията за разгласяване на донорите към момента са в сила; лимитите за оползотворяване на парите - не;
- 1976-а: оспорват се заложените във FECA ограничавания като нарушаващи свободата на словото. Върховният съд взема решение, че рестрикциите на даренията пазят "единството на американската система на представителна народна власт ", само че лимитите са прекомерно сурови. Което слага основата на интерпретациите, че парите са слово;
- 2010-а: В проблема Citizens United на консервативната организация с идеална цел, Върховният съд, по силата на Първата корекция в конституцията, дава право на корпорациите да показват политическите си желания като употребяват пари. Резултатът - фирмите могат да притеглят и да харчат безкрайно количество средства, в случай че не се съгласуват с претендентите и не подаряват непосредствено за акциите. Отговорът - така наречен "супер-PACs " (независими комисии с пълномощия да изразходват дарения, само че само за реклами или пропаганди "за " и "против " избрани кандидати) и организациите с идеална цел се втурнаха да събират корпоративен кеш за политически цели. И за изборния цикъл през 2020-а над 2 хиляди супер-PACs са похарчили 2.1 милиарда $.
Дарения "на пауза " след щурма на Капитолия
Вълненията във Вашингтон на 6 януари принуди фирмите да обяснят аргументите за политическите си разноски и да реагират независимо на следствията от тях. Корпоративните PACs не харчат фирмени средства, само че събират дарения от чиновниците си и предлагат защо да се харчат парите. Лимитът за претендент в годината на изборите е 10 хиляди щ. $, а целият развой е транспарантен и протича под зоркия взор на обществеността.
В рамките на няколко дни след метежа "Морън Стенли " открои 147 членове на Конгреса, всичките републиканци, оспорили изборния резултат, с които обоснова прекъсването на даренията на комисията си за политически акции. Банката е подхванала този целеустремен метод след съвещания с държавните си "връзки ", с банковите правни и регулаторни екипи, както и с висшите си мениджъри, в това число с основния изпълнителен шеф Джеймс Горман, твърят осведомени с въпроса лица. През последните седмици огромното банково отделение за ръководство на персонални положения е докладвало за ответни реакции от клиенти, които са заплашили да трансферират активите си на друго място.
"Майкрософт ", който приключи всички дарения и организира поредност от срещи със чиновниците си, разгласи на 5 февруари, че ще спре набирането на средства за тези, които са дали своят вот срещу формалното потвърждаване на изборния резултат от 2020-а, както и за всички държавни служители и организации, "подкрепили сходни митинги ". Технологичният колос разгласи също, че ще "помага и ще води диалози и с други бизнеси " за "укрепване на демокрацията ".
Компаниите, чиито дарения към момента "са на пауза за неустановен период ", като "Блек Рок ", "Кока-Кола " и "Хилтън ", евентуално също ще подхващат по-нататъшни дейности. Демократите към този момент подчертаха, че не биха погледнали благосклонно на сдружения, които са ги "отрязали " след метежа.
Акционерите, които надушват следващия източник на риск за вложенията им, също възнамеряват резолюции за идните годишни събрания и приканват за по-голяма бистрота на политическите разноски.
Най-простото решение би било да се прекратят напълно дотациите на PACs. Досега обаче само "Чарлз Шуоб " закри фирмената политическа комисия след метежа от 6 януари. А шефът на "Уолмарт " (който също приключи даренията за републиканците, дали своят вот срещу признаването на изборната победа на Джо Байдън) - Дъф Макмилън - разяснява, че "трябва да се откри път за присъединяване по верния метод ", тъй като "бизнесът към момента има роля, която да извършва ".
Тъмните пари: алтернативата на серийните връзки
Citizens United се пребори през 2010-а за анулацията на някои предели върху разноските, само че не отстрани нуждата от бистрота. Върховният съд пък одобри, че разгласяването на даренията е значимо като прийом за информиране на обществеността за корпоративното въздействие върху политиката. Законови малки врати обаче не закъсняха да се появят и парите си откриха секрети пътища, по които да текат неусетно.
Тук основната роля е отредена на супер-PACs, които са длъжни да се регистрират на регулаторите, само че могат да одобряват дарения от организации с идеална цел, за които тези условия не важат. Някои от тях са несъмнено политически и гравитират както към републиканците, по този начин и към демократите. Различни търговски асоциации също могат да одобряват дарения и да ги трансферират на организациите с идеална цел или на супер-PACs, "замитайки " източника на средствата.
По публична информация на щатския Център за виновна политика две дузини от фирмите, преизчислили даренията си след щурма на Капитолия (включително AT&T, CVS и Inte) са дали 100 млн. $ на тези така наречен групи за тъмни пари от 2015-а насам. Като цяло тези "субекти в сянка " са налели над 750 млн. $ в изборния цикъл през 2020-а, като демократичните групи са били повече от консервативните.
По оценка на специалисти, това е легална форма за пране на пари и за въздействие в сянка и до момента в който тя съществува, няма метод да бъде проследена.
Агенцията за приходите на Съединени американски щати би следвало да упражнява контрол върху организациите с идеална цел, само че е със мощно лимитирани от регулаторите пълномощия. Сенатори пък оферират разнообразни законови разновидности за "изваждане на огромните пари от политиката ". И тъкмо в този момент е подобаващото време за деяние.
Голямата концепция е да се отстрани двуполюсния модел
Според професора от Харвард - Майкъл Портър - политическите партии в Америка са "двуполюсен модел по учебник ". Техният бизнес е финансиран обилно, само че не съумява да задоволи потребителите. Липсват и новоизлюпени кандидати, които да са сериозна конкурентна опасност. И от позиция на антитръстовите условия, са нужни нови правила.
В изявление за рубриката DealBook на "Ню Йорк таймс ", господин Портър разяснява, че бизнесът осъзнава, че "каквото и да направи в държавното управление, то не е положително ". И в случай че поддържат избрани дела, като да вземем за пример преференциална класификация на претендентите при гласоподаване, фирмите биха могли да оказват помощ за усилване на политическата конкуренция и да накарат държавното управление да работи по-добре.
Което въпреки всичко не взема решение въпросите с финансирането. Защото корпоративните пари купуват въздействие и не би било задоволително да се разчита на бизнеса да поддържа споделена гражданска идея. Нито пък да вземе най-радикалното решение - да се проследят парите.
Песимистичното умозаключение: метежът против Капитолия, който изглеждаше като преломен миг за промени, по-вероятно ще се окаже краткотрайно събитие.
Най-непосредствената реакция след метежа беше, че стотици едри компании стопираха даренията си за законодателите, които се опълчиха на формалното одобряване на резултатите от вота за президент, дефакто провокирайки щурма. Просто тъй като комисиите за политически акции (PACs) на тези корпорации би трябвало да дадат доклад за паричния поток към избрани избраници. Който, съгласно професора по право в частния университет "Стетсън " - Киара Торес-Спелиски - "може да премине по доста направления ".
Как фирмите постановиха гласа си в политиката оттатък Атлантика?
- 1819-а: Върховният съд на Съединени американски щати записа, че корпорацията е "безсмъртен индивид ", който съществува "единствено в правния мир ", само че въпреки всичко изисква известна правна защита;
- 1907: Законът "Тилман " забранr директни дарения от корпорации на претенденти за президенти и конгресмени. Той към момента е в сила;
- 1971-а: Федералният закон за предизборни акции (FECA), изменен през 1974-а след аферата "Уотъргейт ", задължава да се афишират донорите и постанова ограничавания върху размера и харченето на дарените средства. Изискванията за разгласяване на донорите към момента са в сила; лимитите за оползотворяване на парите - не;
- 1976-а: оспорват се заложените във FECA ограничавания като нарушаващи свободата на словото. Върховният съд взема решение, че рестрикциите на даренията пазят "единството на американската система на представителна народна власт ", само че лимитите са прекомерно сурови. Което слага основата на интерпретациите, че парите са слово;
- 2010-а: В проблема Citizens United на консервативната организация с идеална цел, Върховният съд, по силата на Първата корекция в конституцията, дава право на корпорациите да показват политическите си желания като употребяват пари. Резултатът - фирмите могат да притеглят и да харчат безкрайно количество средства, в случай че не се съгласуват с претендентите и не подаряват непосредствено за акциите. Отговорът - така наречен "супер-PACs " (независими комисии с пълномощия да изразходват дарения, само че само за реклами или пропаганди "за " и "против " избрани кандидати) и организациите с идеална цел се втурнаха да събират корпоративен кеш за политически цели. И за изборния цикъл през 2020-а над 2 хиляди супер-PACs са похарчили 2.1 милиарда $.
Дарения "на пауза " след щурма на Капитолия
Вълненията във Вашингтон на 6 януари принуди фирмите да обяснят аргументите за политическите си разноски и да реагират независимо на следствията от тях. Корпоративните PACs не харчат фирмени средства, само че събират дарения от чиновниците си и предлагат защо да се харчат парите. Лимитът за претендент в годината на изборите е 10 хиляди щ. $, а целият развой е транспарантен и протича под зоркия взор на обществеността.
В рамките на няколко дни след метежа "Морън Стенли " открои 147 членове на Конгреса, всичките републиканци, оспорили изборния резултат, с които обоснова прекъсването на даренията на комисията си за политически акции. Банката е подхванала този целеустремен метод след съвещания с държавните си "връзки ", с банковите правни и регулаторни екипи, както и с висшите си мениджъри, в това число с основния изпълнителен шеф Джеймс Горман, твърят осведомени с въпроса лица. През последните седмици огромното банково отделение за ръководство на персонални положения е докладвало за ответни реакции от клиенти, които са заплашили да трансферират активите си на друго място.
"Майкрософт ", който приключи всички дарения и организира поредност от срещи със чиновниците си, разгласи на 5 февруари, че ще спре набирането на средства за тези, които са дали своят вот срещу формалното потвърждаване на изборния резултат от 2020-а, както и за всички държавни служители и организации, "подкрепили сходни митинги ". Технологичният колос разгласи също, че ще "помага и ще води диалози и с други бизнеси " за "укрепване на демокрацията ".
Компаниите, чиито дарения към момента "са на пауза за неустановен период ", като "Блек Рок ", "Кока-Кола " и "Хилтън ", евентуално също ще подхващат по-нататъшни дейности. Демократите към този момент подчертаха, че не биха погледнали благосклонно на сдружения, които са ги "отрязали " след метежа.
Акционерите, които надушват следващия източник на риск за вложенията им, също възнамеряват резолюции за идните годишни събрания и приканват за по-голяма бистрота на политическите разноски.
Най-простото решение би било да се прекратят напълно дотациите на PACs. Досега обаче само "Чарлз Шуоб " закри фирмената политическа комисия след метежа от 6 януари. А шефът на "Уолмарт " (който също приключи даренията за републиканците, дали своят вот срещу признаването на изборната победа на Джо Байдън) - Дъф Макмилън - разяснява, че "трябва да се откри път за присъединяване по верния метод ", тъй като "бизнесът към момента има роля, която да извършва ".
Тъмните пари: алтернативата на серийните връзки
Citizens United се пребори през 2010-а за анулацията на някои предели върху разноските, само че не отстрани нуждата от бистрота. Върховният съд пък одобри, че разгласяването на даренията е значимо като прийом за информиране на обществеността за корпоративното въздействие върху политиката. Законови малки врати обаче не закъсняха да се появят и парите си откриха секрети пътища, по които да текат неусетно.
Тук основната роля е отредена на супер-PACs, които са длъжни да се регистрират на регулаторите, само че могат да одобряват дарения от организации с идеална цел, за които тези условия не важат. Някои от тях са несъмнено политически и гравитират както към републиканците, по този начин и към демократите. Различни търговски асоциации също могат да одобряват дарения и да ги трансферират на организациите с идеална цел или на супер-PACs, "замитайки " източника на средствата.
По публична информация на щатския Център за виновна политика две дузини от фирмите, преизчислили даренията си след щурма на Капитолия (включително AT&T, CVS и Inte) са дали 100 млн. $ на тези така наречен групи за тъмни пари от 2015-а насам. Като цяло тези "субекти в сянка " са налели над 750 млн. $ в изборния цикъл през 2020-а, като демократичните групи са били повече от консервативните.
По оценка на специалисти, това е легална форма за пране на пари и за въздействие в сянка и до момента в който тя съществува, няма метод да бъде проследена.
Агенцията за приходите на Съединени американски щати би следвало да упражнява контрол върху организациите с идеална цел, само че е със мощно лимитирани от регулаторите пълномощия. Сенатори пък оферират разнообразни законови разновидности за "изваждане на огромните пари от политиката ". И тъкмо в този момент е подобаващото време за деяние.
Голямата концепция е да се отстрани двуполюсния модел
Според професора от Харвард - Майкъл Портър - политическите партии в Америка са "двуполюсен модел по учебник ". Техният бизнес е финансиран обилно, само че не съумява да задоволи потребителите. Липсват и новоизлюпени кандидати, които да са сериозна конкурентна опасност. И от позиция на антитръстовите условия, са нужни нови правила.
В изявление за рубриката DealBook на "Ню Йорк таймс ", господин Портър разяснява, че бизнесът осъзнава, че "каквото и да направи в държавното управление, то не е положително ". И в случай че поддържат избрани дела, като да вземем за пример преференциална класификация на претендентите при гласоподаване, фирмите биха могли да оказват помощ за усилване на политическата конкуренция и да накарат държавното управление да работи по-добре.
Което въпреки всичко не взема решение въпросите с финансирането. Защото корпоративните пари купуват въздействие и не би било задоволително да се разчита на бизнеса да поддържа споделена гражданска идея. Нито пък да вземе най-радикалното решение - да се проследят парите.
Песимистичното умозаключение: метежът против Капитолия, който изглеждаше като преломен миг за промени, по-вероятно ще се окаже краткотрайно събитие.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ