Алфа Рисърч отчита подкрепа за кабинета от само 23%
Месец след вдишване на ръководството съдружното държавно управление сред ГЕРБ и Обединените патриоти има утвърждение от 23% против 33% отрицание – ниво, аналогично на това, от което започва и " Борисов 2 ".
Това демонстрират данните на организация Алфа Рисърч от първото изследване на публичните настройки след старта на 44-то Народно заседание и третия кабинет " Борисов ", представен от БГНЕС.
Нормално за началото на един управнически мандат, забележителна част (44%) от хората към момента не могат да изразят мнение за работата на кабинета. Към момента, отношението към него е мощно повлияно от политическите благосклонности: измежду последователите му се открояват гласоподавателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и отчасти – тези на Реформаторския блок. Сред най-ярките му съперници са почитателите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Рейтинг на Борисов и министрите му
Премиерът Бойко Борисов резервира съизмеримо с интервала на предходното ръководство доверие от 32%. Що се отнася до членовете на кабинета, първите отзиви за работата им ги обособява в три групи:
Добре познати от предходните две държавни управления на ГЕРБ министри с позитивна оценка за активността: измежду тях са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс за активността от 18.8%), министърът по председателството на България на Съвета на Европейски Съюз – Лиляна Павлова (индекс 12.3%) и спортният министър Красен Кралев (11.1%), които оформят водещата тройка на възприеманите като най-успешни членове на кабинета.
С положителни позиции в челото на класацията е и министърът на защитата Красимир Каракачанов (28.4%).; Министри, чиято работа към момента не е позната на обществото, заради което дребна част от хората показват мнение за тях. Това са най-голямата група от към 10 – 12 членове на кабинета.; Министри, ръководещи натоварените със мощни публични упования сфери: те не получават заема, с който започват други техни сътрудници.
Преобладаващо сериозно е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева (индекс от -13.2%), към икономическия Емил Караниколов (индекс -7.9%), към здравния Николай Петров (индекс -6.9%). Поредица реакции на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат сериозно от хората и му отреждат място измежду минимум сполучливите министри (индекс от -7.0%).
Привърженици на Европейски Съюз и Шенген
Приобщеността към Европейски Съюз се възприема като главен фактор, който може да подсигурява сигурност в обстановката на множеството световни опасности и по-добро икономическо развиване за страната ни. Най-голяма част от българските жители (48%) считат, че България би трябвало да се причисли към Шенген и еврозоната, с цел да бъде част от страните с така наречен " първа скорост” в Европейски Съюз.
Одобрението (50%) за участие в Шенген господства над неодобрението (23%). Както и част от Европейски Съюз обаче, българското общество счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие в шенгенското пространство.
24% са на мнение, че се оправяме сполучливо с защитата на границата като външна граница на Европейски Съюз против 38% на противоположната позиция.
Не имат вяра в битката с корупцията
Силно сериозно е мнението за обезпечаване господство на закона и битка с корупцията: 2% до 3% считат, че се оправяме сполучливо против 70 и повече на 100, които правят оценка това като несполучливо.
Липсата на задоволително информация и незапознатостта с изгодите провокират съществени терзания от присъединение на страната към еврозоната. Към днешна дата сходна стъпка поддържат 32%, против 42% отрицание.
По-тясната интеграция в Европейски Съюз е един от въпросите, по които е налице значително разминаване в позициите на обособените електорални групи. Категорични последователи на доближаването с Европейски Съюз са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии (РБ, Нова република). Обратно – измежду съперниците на тази теза се открояват гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Воля и Обединените патриоти.
Консенсус за ролята на председателството
Предстоящото при започване на идната година председателство от България на Съвета на Европейски Съюз среща по-сериозен публичен консенсус. 50% от българите (избиратели както на ГЕРБ и по-малките десни партии, по този начин и на Обединени патриоти и Воля) считат, че то е доста значимо и страната ни би трябвало оптимално да се възползва от него.
На противоположната позиция остават само последователите на Българска социалистическа партия, възприемайки го за условност, на която не би трябвало да се обръща внимание. Избирателите на Движение за права и свободи в голямата си част не показват мнение по въпроса.
Българските жители виждат уговорките на България по председателството най-много в извеждане и слагане за разискване на значими за страната цели (43%) и предложение на съответни политики на ниво Европейски Съюз (35%).
Външно-политическата интензивност на държавното управление в първите седмици от сформирането му получава общото утвърждение на хората. Укрепването на позициите в границите на Европейски Съюз обаче е обвързвано с решение на вътрешно-политически проблеми (особено в обезпечаване господство на закона и битка с корупцията), които както и в предходния мандат не престават да се възприемат като уязвимост на ръководството. Именно това несъгласие поляризира отношението към държавното управление като цяло и към обособени негови представители.
Високо доверие към президента, ниско към Народното събрание
Оценката за активността на институциите удостоверява наклонността към трайно ниско доверие в тях. Изключение прави само президентът Румен Радев, който от встъпването си в служба при започване на годината досега резервира утвърждение от 57% против 12% отрицание.
44-то Народно заседание започва мандата си с 15% позитивни против 39% негативни оценки за първите седмици от неговата работа. Със същото ниво на доверие се употребява и ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев – 16% позитивни против 29% - негативни оценки.
Аналогични бяха мненията и за 43-то Народно събрание при започване на неговата работа. В съпоставения с края на 43-ия парламент обаче, сериозните оценки са намалели с съвсем 20 на 100.
Връща се доверието в полицията, срутва се към прокуратурата и съда
Полицията е една от институциите, които съумяват да възстановят изгубено през последната година доверие. За интервала от септември 2016 до юни 2017, утвърждението за активността й нараства от 17% до 26%, а неодобрението спада от 44% до 35 на 100.
Институциите на правосъдната власт обаче не престават да страдат от недостиг на публично доверие. Независимо от нарасналата през последните месеци интензивност от страна на прокуратурата, мнението за основния прокурор Сотир Цацаров остава преобладаващо сериозно – 8% позитивни против 44% негативни оценки. Аналогично е и отношението към съда – 9% позитивни против 49% негативни оценки.
ГЕРБ се радва на стабилно доверие, Българска социалистическа партия обаче губи
Близо три месеца след предварителните парламентарни избори, ГЕРБ резервира устойчива електорална преднина пред Българска социалистическа партия. Подкрепа за ръководещите декларират 25.7% от пълнолетните поданици на страната, а с персонален рейтинг от 32% Бойко Борисов се откроява като най-одобрявания партиен водач. Управляващите печелят благосклонностите на младите и междинни възрастови генерации в градовете.
Неуспехът на Българска социалистическа партия да завоюва предварителните избори и показалите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния напредък на социалистите, получен след президентския избор. Те съумяват да запазят поддръжката на 19.6%, а ръководителят им Корнелия Нинова – на 27% от българите, само че за разлика от края на предходната година не уголемяват въздействието си измежду обществото.
Патриотите и Движение за права и свободи държат равнище, срид в доверието към Воля и Марешки
Обединените патриоти притеглят 6.3% от гласоподавателите, само че отношението към водачите им е мощно спорно и респективно – крие риск от вероятен отлив на поддръжка. Най-одобряван е водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов (28% одобрение), доста по-нисък е рейтингът на Валери Симеонов (13%) и Волен Сидеров (7%).
Движение за права и свободи резервира устойчивите си позиции от 5.2% електорална поддръжка. Същото е и нивото на доверие в водача му Мустафа Карадайъ (6%).
Воля е парламентарно показаната партия, чиито позиции към този момент стартират да се разколебават. Без да записват внезапен спад, доверието и в партията (3.7%) и в водача й Веселин Марешки (18%) гладко понижават.
Подкрепата за по-малките десни обединения – Реформаторски блок, " Да, България ", Нова Република – остава на нивото, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласоподават за Реформаторския блок са 2.7% от пълнолетните поданици на страната, за " Да, България " – 1.5% и за Нова Република – 0.6%.
Това демонстрират данните на организация Алфа Рисърч от първото изследване на публичните настройки след старта на 44-то Народно заседание и третия кабинет " Борисов ", представен от БГНЕС.
Нормално за началото на един управнически мандат, забележителна част (44%) от хората към момента не могат да изразят мнение за работата на кабинета. Към момента, отношението към него е мощно повлияно от политическите благосклонности: измежду последователите му се открояват гласоподавателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и отчасти – тези на Реформаторския блок. Сред най-ярките му съперници са почитателите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Рейтинг на Борисов и министрите му
Премиерът Бойко Борисов резервира съизмеримо с интервала на предходното ръководство доверие от 32%. Що се отнася до членовете на кабинета, първите отзиви за работата им ги обособява в три групи:
Добре познати от предходните две държавни управления на ГЕРБ министри с позитивна оценка за активността: измежду тях са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс за активността от 18.8%), министърът по председателството на България на Съвета на Европейски Съюз – Лиляна Павлова (индекс 12.3%) и спортният министър Красен Кралев (11.1%), които оформят водещата тройка на възприеманите като най-успешни членове на кабинета.
С положителни позиции в челото на класацията е и министърът на защитата Красимир Каракачанов (28.4%).; Министри, чиято работа към момента не е позната на обществото, заради което дребна част от хората показват мнение за тях. Това са най-голямата група от към 10 – 12 членове на кабинета.; Министри, ръководещи натоварените със мощни публични упования сфери: те не получават заема, с който започват други техни сътрудници.
Преобладаващо сериозно е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева (индекс от -13.2%), към икономическия Емил Караниколов (индекс -7.9%), към здравния Николай Петров (индекс -6.9%). Поредица реакции на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат сериозно от хората и му отреждат място измежду минимум сполучливите министри (индекс от -7.0%).
Привърженици на Европейски Съюз и Шенген
Приобщеността към Европейски Съюз се възприема като главен фактор, който може да подсигурява сигурност в обстановката на множеството световни опасности и по-добро икономическо развиване за страната ни. Най-голяма част от българските жители (48%) считат, че България би трябвало да се причисли към Шенген и еврозоната, с цел да бъде част от страните с така наречен " първа скорост” в Европейски Съюз.
Одобрението (50%) за участие в Шенген господства над неодобрението (23%). Както и част от Европейски Съюз обаче, българското общество счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие в шенгенското пространство.
24% са на мнение, че се оправяме сполучливо с защитата на границата като външна граница на Европейски Съюз против 38% на противоположната позиция.
Не имат вяра в битката с корупцията
Силно сериозно е мнението за обезпечаване господство на закона и битка с корупцията: 2% до 3% считат, че се оправяме сполучливо против 70 и повече на 100, които правят оценка това като несполучливо.
Липсата на задоволително информация и незапознатостта с изгодите провокират съществени терзания от присъединение на страната към еврозоната. Към днешна дата сходна стъпка поддържат 32%, против 42% отрицание.
По-тясната интеграция в Европейски Съюз е един от въпросите, по които е налице значително разминаване в позициите на обособените електорални групи. Категорични последователи на доближаването с Европейски Съюз са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии (РБ, Нова република). Обратно – измежду съперниците на тази теза се открояват гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Воля и Обединените патриоти.
Консенсус за ролята на председателството
Предстоящото при започване на идната година председателство от България на Съвета на Европейски Съюз среща по-сериозен публичен консенсус. 50% от българите (избиратели както на ГЕРБ и по-малките десни партии, по този начин и на Обединени патриоти и Воля) считат, че то е доста значимо и страната ни би трябвало оптимално да се възползва от него.
На противоположната позиция остават само последователите на Българска социалистическа партия, възприемайки го за условност, на която не би трябвало да се обръща внимание. Избирателите на Движение за права и свободи в голямата си част не показват мнение по въпроса.
Българските жители виждат уговорките на България по председателството най-много в извеждане и слагане за разискване на значими за страната цели (43%) и предложение на съответни политики на ниво Европейски Съюз (35%).
Външно-политическата интензивност на държавното управление в първите седмици от сформирането му получава общото утвърждение на хората. Укрепването на позициите в границите на Европейски Съюз обаче е обвързвано с решение на вътрешно-политически проблеми (особено в обезпечаване господство на закона и битка с корупцията), които както и в предходния мандат не престават да се възприемат като уязвимост на ръководството. Именно това несъгласие поляризира отношението към държавното управление като цяло и към обособени негови представители.
Високо доверие към президента, ниско към Народното събрание
Оценката за активността на институциите удостоверява наклонността към трайно ниско доверие в тях. Изключение прави само президентът Румен Радев, който от встъпването си в служба при започване на годината досега резервира утвърждение от 57% против 12% отрицание.
44-то Народно заседание започва мандата си с 15% позитивни против 39% негативни оценки за първите седмици от неговата работа. Със същото ниво на доверие се употребява и ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев – 16% позитивни против 29% - негативни оценки.
Аналогични бяха мненията и за 43-то Народно събрание при започване на неговата работа. В съпоставения с края на 43-ия парламент обаче, сериозните оценки са намалели с съвсем 20 на 100.
Връща се доверието в полицията, срутва се към прокуратурата и съда
Полицията е една от институциите, които съумяват да възстановят изгубено през последната година доверие. За интервала от септември 2016 до юни 2017, утвърждението за активността й нараства от 17% до 26%, а неодобрението спада от 44% до 35 на 100.
Институциите на правосъдната власт обаче не престават да страдат от недостиг на публично доверие. Независимо от нарасналата през последните месеци интензивност от страна на прокуратурата, мнението за основния прокурор Сотир Цацаров остава преобладаващо сериозно – 8% позитивни против 44% негативни оценки. Аналогично е и отношението към съда – 9% позитивни против 49% негативни оценки.
ГЕРБ се радва на стабилно доверие, Българска социалистическа партия обаче губи
Близо три месеца след предварителните парламентарни избори, ГЕРБ резервира устойчива електорална преднина пред Българска социалистическа партия. Подкрепа за ръководещите декларират 25.7% от пълнолетните поданици на страната, а с персонален рейтинг от 32% Бойко Борисов се откроява като най-одобрявания партиен водач. Управляващите печелят благосклонностите на младите и междинни възрастови генерации в градовете.
Неуспехът на Българска социалистическа партия да завоюва предварителните избори и показалите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния напредък на социалистите, получен след президентския избор. Те съумяват да запазят поддръжката на 19.6%, а ръководителят им Корнелия Нинова – на 27% от българите, само че за разлика от края на предходната година не уголемяват въздействието си измежду обществото.
Патриотите и Движение за права и свободи държат равнище, срид в доверието към Воля и Марешки
Обединените патриоти притеглят 6.3% от гласоподавателите, само че отношението към водачите им е мощно спорно и респективно – крие риск от вероятен отлив на поддръжка. Най-одобряван е водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов (28% одобрение), доста по-нисък е рейтингът на Валери Симеонов (13%) и Волен Сидеров (7%).
Движение за права и свободи резервира устойчивите си позиции от 5.2% електорална поддръжка. Същото е и нивото на доверие в водача му Мустафа Карадайъ (6%).
Воля е парламентарно показаната партия, чиито позиции към този момент стартират да се разколебават. Без да записват внезапен спад, доверието и в партията (3.7%) и в водача й Веселин Марешки (18%) гладко понижават.
Подкрепата за по-малките десни обединения – Реформаторски блок, " Да, България ", Нова Република – остава на нивото, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласоподават за Реформаторския блок са 2.7% от пълнолетните поданици на страната, за " Да, България " – 1.5% и за Нова Република – 0.6%.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ