Добре че е Коледа, та да се оживи книжният пазар
Месец преди коледните празници книжният пазар на всички места по света е в напредък, а класациите отразяват освен усета и стила на читателите – те могат да послужат като резюме на цялата година.
Във Франция обичайно литературните награди зареждат с подтик предколедната работа на издателствата и книжарите. Ситуирането на признанието за високата литература през ноември – във Франция всекидневно се приказва за „ есенни награди “, е в синхрон с комерсиалната подготовка за края на годината.
Британците постоянно дефинират себе си като „ най-големите книжни плъхове на континента “. Родното място на международни марки таблоиди като „ Окей! “ и „ Хелоу “ разумно допуска висок интерес точно към сходен вид литература.
Месец преди коледните празници съгласно „ Пъблишърс уикли “ на челни позиции във Англия са автобиографичните The Woman in Me на Бритни Спиърс и My Name is Barbra на Барбра Стрейзанд. В началото на годината записките на принц Хари се трансфораха в бестселър. Изкачването на автобиографичните книги на Бритни Спиърс и Барбра Стрейзанд обаче демонстрира, че ползата към персоналния живот на известните персони, подвързан в корица, е симптом на книжния пазар и стила на читателя, а не просто продължение на сагата към трусовете в английското кралско семейство. В челната десетка на Англия се намират и биографиите на Арнолд Шварцнегер и Илон Мъск, както и Книгата на Гинес.
Книгите за самопомощ са одобрен сегмент на всички места по света. Спорно е до каква степен сходен вид четива въобще би трябвало да намират място в литературни ранглисти, „ борейки се “ с художествена литература или най-малко с художествено обработена такава. Затова и някои от българските книжни центрове и вериги изнасят изданията, касаещи здравна, психическа и кулинарна тема, в обособена ранглиста.
Художествената литература от позиция на продажбите (според уеб страниците на „ Гринуич “ и „ Хеликон “), наподобява „ в съвършено здраве “ – измежду търсените книги в края на годината са наградената с интернационален „ Букър “ „ Времеубежище “ на Георги Господинов, „ За неизбежната случайност “ на Иван Ланджев и „ Рана “ на Захари Карабашлиев.
През тази година разказите, които някои откриватели считат за обичайно най-представителния род в българската литература, не намират място измежду челните позиции, романът продължава да господства. Интерес съгласно данните има и към детската и тийнейджърската литература от български създатели.
Анализът на усетите и измежду възрастните, и измежду подрастващите непроменяемо включва от ден на ден спецификата на държанието, така наречен недостиг на вниманието. Според чешкия „ Сезнам оправи “ чехите парадоксално купуват от ден на ден книги, само че не ги дочитат. Вниманието, което се отделя на един текст, рядко надвишава 15 минути. Ако преди пет години определящите се като четящи представители на централноевропейската нация са успявали да се оправят с 12 книги годишно, то през днешния ден броя е паднала до 9,9. Вероятно всяка книжна анкета и ранглиста скоро би трябвало да включва и броя страници на желаните издания, както и въпроса „ Успяхте ли да стигнете докрая? “
Във Франция обичайно литературните награди зареждат с подтик предколедната работа на издателствата и книжарите. Ситуирането на признанието за високата литература през ноември – във Франция всекидневно се приказва за „ есенни награди “, е в синхрон с комерсиалната подготовка за края на годината.
Британците постоянно дефинират себе си като „ най-големите книжни плъхове на континента “. Родното място на международни марки таблоиди като „ Окей! “ и „ Хелоу “ разумно допуска висок интерес точно към сходен вид литература.
Месец преди коледните празници съгласно „ Пъблишърс уикли “ на челни позиции във Англия са автобиографичните The Woman in Me на Бритни Спиърс и My Name is Barbra на Барбра Стрейзанд. В началото на годината записките на принц Хари се трансфораха в бестселър. Изкачването на автобиографичните книги на Бритни Спиърс и Барбра Стрейзанд обаче демонстрира, че ползата към персоналния живот на известните персони, подвързан в корица, е симптом на книжния пазар и стила на читателя, а не просто продължение на сагата към трусовете в английското кралско семейство. В челната десетка на Англия се намират и биографиите на Арнолд Шварцнегер и Илон Мъск, както и Книгата на Гинес.
Книгите за самопомощ са одобрен сегмент на всички места по света. Спорно е до каква степен сходен вид четива въобще би трябвало да намират място в литературни ранглисти, „ борейки се “ с художествена литература или най-малко с художествено обработена такава. Затова и някои от българските книжни центрове и вериги изнасят изданията, касаещи здравна, психическа и кулинарна тема, в обособена ранглиста.
Художествената литература от позиция на продажбите (според уеб страниците на „ Гринуич “ и „ Хеликон “), наподобява „ в съвършено здраве “ – измежду търсените книги в края на годината са наградената с интернационален „ Букър “ „ Времеубежище “ на Георги Господинов, „ За неизбежната случайност “ на Иван Ланджев и „ Рана “ на Захари Карабашлиев.
През тази година разказите, които някои откриватели считат за обичайно най-представителния род в българската литература, не намират място измежду челните позиции, романът продължава да господства. Интерес съгласно данните има и към детската и тийнейджърската литература от български създатели.
Анализът на усетите и измежду възрастните, и измежду подрастващите непроменяемо включва от ден на ден спецификата на държанието, така наречен недостиг на вниманието. Според чешкия „ Сезнам оправи “ чехите парадоксално купуват от ден на ден книги, само че не ги дочитат. Вниманието, което се отделя на един текст, рядко надвишава 15 минути. Ако преди пет години определящите се като четящи представители на централноевропейската нация са успявали да се оправят с 12 книги годишно, то през днешния ден броя е паднала до 9,9. Вероятно всяка книжна анкета и ранглиста скоро би трябвало да включва и броя страници на желаните издания, както и въпроса „ Успяхте ли да стигнете докрая? “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ