Месец преди Баба Марта - в Етъра организират конкурс за мартеници от гайтан
Месец преди 1 март в етнографския музей „ Етъра " в Габрово към този момент тече трескава подготовка за баба Марта. Майсторите тази година провеждат и народен конкурс за мартеници, направени от шнур. Идеята на уредниците е да предизвикат интереса към позабравения поминък и към мартениците, направени от естествени материали, също както в предишното.
Милка Кръстева е един от дребното останали майстори - гайтанджии у нас. Разказва, че гайтана или шнурчето от вълна в предишното се употребило за декорация на облеклата от бита на българите и даже на войнишките униформи. Заради всеобщата му приложимост в Габрово, в миналото били основани първите гайтанджийски чаркове, които и през днешния ден могат да бъдат видени единствено в етнографския музий „ Етъра ".
Милка Кръстева, занаятчия - гайтанджия: Изплита се в гайтанджийска одая на воден чарк, след което като се изплете гайтана се пърли, изпира се и по-късно се боядисва в разнообразни цветове!
Заради все по-големия интерес към позабравените български занаяти, в навечерието на баба Марта, майсторите в „ Етъра " решили да предизвикат млади и остарели да се опитат да изработят атрактивни мартеници от шнур.
Милка Кръстева, занаятчия - гайтанджия: По-скоро е наше, етърско, мартенички от шнур, въвеждам и бялото и аленото, преплитането е хубаво да го има, тука също в гайтана може да се направи като плетеница, усукано!
Според майсторите в Етъра, през последните години въпреки и пренаситено на пазара с всевъзможни вариации на обичайна българска мартеница, от ден на ден хора търсят и желаят да зарадват своите близки с гривни и брошки, направени от естествени материали.
Милка Кръстева, занаятчия - гайтанджия: Започнахме да поглеждаме към това същинското, нашенското и може би мартеничката, наше малко, нещо отчасти, само че възраждаме нещо същинско, нещо българско!
Крайният период за изпращане на мартениците е 15 февруари, след което майсторите от „ Етъра " ще дефинират и спечелилите в състезанието, които ще бъдат наградени в деня на Баба Марта - 1 март.
Милка Кръстева е един от дребното останали майстори - гайтанджии у нас. Разказва, че гайтана или шнурчето от вълна в предишното се употребило за декорация на облеклата от бита на българите и даже на войнишките униформи. Заради всеобщата му приложимост в Габрово, в миналото били основани първите гайтанджийски чаркове, които и през днешния ден могат да бъдат видени единствено в етнографския музий „ Етъра ".
Милка Кръстева, занаятчия - гайтанджия: Изплита се в гайтанджийска одая на воден чарк, след което като се изплете гайтана се пърли, изпира се и по-късно се боядисва в разнообразни цветове!
Заради все по-големия интерес към позабравените български занаяти, в навечерието на баба Марта, майсторите в „ Етъра " решили да предизвикат млади и остарели да се опитат да изработят атрактивни мартеници от шнур.
Милка Кръстева, занаятчия - гайтанджия: По-скоро е наше, етърско, мартенички от шнур, въвеждам и бялото и аленото, преплитането е хубаво да го има, тука също в гайтана може да се направи като плетеница, усукано!
Според майсторите в Етъра, през последните години въпреки и пренаситено на пазара с всевъзможни вариации на обичайна българска мартеница, от ден на ден хора търсят и желаят да зарадват своите близки с гривни и брошки, направени от естествени материали.
Милка Кръстева, занаятчия - гайтанджия: Започнахме да поглеждаме към това същинското, нашенското и може би мартеничката, наше малко, нещо отчасти, само че възраждаме нещо същинско, нещо българско!
Крайният период за изпращане на мартениците е 15 февруари, след което майсторите от „ Етъра " ще дефинират и спечелилите в състезанието, които ще бъдат наградени в деня на Баба Марта - 1 март.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ