Месец май е посветен на осведомеността за психичното здраве в

Месец май е отдаден на осведомеността за психологичното здраве в международен проект и дава опция за намерено разискване на прочувственото благоденствие на група хора, чиято работа визира съвсем всички, само че остава значително невидима: служащите във ферми и кланици, чийто всекидневен труд безшумно поддържа продоволственото доставяне на американската нация.

Така стартира коментарът за Variety на Хоакин Финикс, притежател на „ Оскар “ и един от най-изявените представители на веган общността в Холивуд.

Тези служащи са гръбнакът на общоприетата американска диета, продължава той.

Добре опакованото месо в супермаркетите и огромните хранителни вериги, или което се сервира в заведенията за хранене, не стига там инцидентно – минава през ръцете на хора, които се трудят часове наред в индустриални хранилища и ферми.

Работата им е физически рискова, само че постоянно се подценява психическата тежест.

В един елементарен ден един служащ може да дава отговор за обработката на стотици, даже хиляди животни. Темпото е безмилостно, подтиквано от индустриални квоти и условия за успеваемост. Има малко време за отмора, размисъл или възобновяване.

От служащите се чака да извършват повтарящи се, постоянно брутални задания в среда, където страданието – както на животните, по този начин и на хората – е норма.

С течение на времето това може да повлияе надълбоко на психическото положение на човек, продължава Финикс и добавя: Недопустимо е, че администрацията на Тръмп е предложила правила за увеличение скоростта на кръвопролитие.

Изследвания и свидетелства от първа ръка свързват този труд с нараснали равнища на тревога, меланхолия, прочувствено отчуждение и признаци, присъщи за посттравматичния стрес. Повтарящото се присъединяване в нанасянето на щета или наблюдаването ѝ, даже и като част от работата, не остава без последици.

Много служащи споделят, че се усещат отчуждени, раздразнителни или преследвани от претърпяното.

Въпреки това тези действителности рядко се признават в по-широките полемики за психологичното здраве на работното място. Проблемът се усложнява от това кои са тези хора. Значителна част от работната мощ във фабриките за месо се състои от лица без документи, мигранти, малолетни или хора от други маргинализирани общности. Те постоянно се сблъскват с езикови бариери, икономическа накърнимост и боязън от репресии или депортиране, отбелязва Финикс.

Да се изкажеш за рисковите условия – или за проблемите с психологичното здраве – не е просто трудно; може да наподобява невероятно.

Достъпът до услуги в психологичното здраве е в най-хубавия случай стеснен, продължава артистът.

Предоставяните от работодателите обществени придобивки, в случай че въобще има такива, са незадоволителни или недостъпни. Грижите, съобразени с културните особености, са необичайност, а логистичните провокации като превоз, разноски и нужда от отпуск вършат търсенето на помощ още по-трудно.

За мнозина резултатът е безмълвно издържане: да се оправят със напрежението и контузията, с цел да запазят работата си и да устоят фамилиите си.

Това безмълвие служи на необятното публично улеснение. Като консуматори, доста американци остават отдалечени от действителността по какъв начин се създава храната им. Системата разчита на това разстояние. То разрешава сложните, постоянно мъчителни аспекти на производството на храна да останат скрити, както физически, по този начин и психически, от тези, които се възползват от него.

Но Месецът на осведомеността за психологичното здраве ни провокира да се надигнем пред неуместните истини, отбелязва Финикс.

Ако сме решени да подобрим резултатите в психологичното здраве, би трябвало да разтеглим фокуса оттатък най-видимите или най-близките групи. Трябва да включим тези, чийто труд се дефинира като „ нужен “, само че се подценява – тези, които правят това, което може да се опише като най-трудната и минимум приета работа в обществото.

Решаването на този проблем изисква освен това от просто информираност. То изисква структурни промени.

Работодателите би трябвало да носят отговорност за обезпечаването на безвредни условия на труд и съответна поддръжка за психологичното здраве.

Политиките би трябвало да подсигуряват, че всички служащи, без значение от имиграционния им статут, имат достъп до грижи, без да се опасяват. Организациите за отбрана на правата и системите за публично опазване на здравето би трябвало да дадат приоритет на работата с тези общности, като оферират запаси, които са по едно и също време налични и съобразени с културните особености.

В същността си това е въпрос на достолепие, отбелязва носителят на „ Оскар “.

Хората, които преработват храната на нацията, не са разменна монета. Те са човешки същества, които се оправят с извънредно сложни условия, без самопризнание или поддръжка. Психичното им здраве не е второстепенно във връзка с продуктивността им – то е от главно значение за тяхното благоденствие и за етичната целокупност на системите, на които разчитаме.

През месеца на осведомеността за психологичното здраве дано разтеглим погледа си. Нека си спомним за служащите, чиито битки остават значително невидими, и дано се ангажираме да подсигуряваме, че няма да бъдат изключвани от диалога – или от грижите, които заслужават, добавя в умозаключение Хоакин Финикс.