Месец 8 от живота с ковид. Усещането, че сме в

Месец 8 от живота с коронавирус. Усещането, че сме в разказ на Кафка, става все по-трайно. Някаква перманентна трансформация от безсмислено към жалко. Някои още тичат нехайно по улиците с вярата да се заразят по-скоро, други безшумно се молят у дома за едно – след март тая гадина да се смили и да си иде.

В Абсурдистан е като на война –

синове оплакват в ефир бащите си, които не са съумели да стигнат до болница. Ученици жалят за умрелите си учители. Болници се опразват поради липса на здрав личен състав. Епархии остават без духовните си водачи. Аптеките останаха без медикаменти. Доктори се карат с джипита, една болница води война с друга болница.

Не, това не е действителност плюс капка катран. Това е чистата действителност. Само за няколко дни починаха преподавател в гимназия по туризъм „ Д-р Васил Берон “ във Велико Търново, преподавател в 9-о главно учебно заведение „ Пейо Яворов в Благоевград, учителки от ОУ “Н.Вапцаров ” в Разград, от гимназията “Асен Златаров ” в Шумен, двама учители от СУ „ В. Левски “ в Опака, зам.-директорка на столично училище… Почти всички те бяха под 50 година

За 5 дни починаха трима свещеници от Неврокопска епархия. Спомнете си за пулмоложката от Стара Загора, която лекуваше до последно 20 пациенти и поради гибелта на която трябваше незабавно да се търси доктор от друго място, щото без пулмолог или лекар-инфекционист не може да има коронавирус поделение.

Пълен разпад.

Разбира се, не всичко е покруса. Има и фарс. Има и един различен вид хора. Кметът на Пловдив Здравко Димитров, таман позакрепен в интензивното, плю на всички противоепидемични ограничения и потегли да посреща висок посетител – премиера на републиката. Министърът на опазването на здравето и шефът на най-знаковата болница в страната – „ Пирогов “, преглеждат с интерес от бойковата джипка новоположената мантинела на някакво шосе…. Найс, а?

Докато абсурдистанските водачи ви разправят, че всичко е мед и мляко, до момента в който ви увещават да си мрете безшумно по къщите, с цел да не пречите на здравната система, безметежно се прокрадват едни вести, от които свят да ви се завие. Властта реши хората в дейна възраст да не могат да пазарят в магазини и аптеки 5 часа дневно. В същото време рисковите групи не престават без ограничавания да посещават рискови места. По същото време Българският лекарски съюз приканва за разкриване на денонощни аптеки в най-кратки периоди като нужна мярка за битка с пандемията от коронавирус… Т.е., виновните управляващи ни приканват през деня да се крием по къщите, а

нощем да вървим по аптеките?

А какво да си купим от тях? Че те към този момент са полупразни.

Накратко – сега в България има два ясно обрисувани лагера – от едната страна са министри, чиновници и прочие тунеядци, а от другата страна са хората, които натрупаха бърз и горчив опит в битката за оцеляване. Министър, примерно, споделя – „ има места в лечебните заведения “, и вади някакъв хвърчащ лист, на който му вика статистика. Хем има места, хем урежда шуменските заболели да вървят да се лекуват във варненските лечебни заведения. От другата страна хората описват в елементи по какъв начин са обикаляли с коли за спешна помощ разнообразни лечебни заведения и са получавали отвод да бъдат признати техни близки. В този пострационална страна отговорни са хората – щото се разхождат, вместо да се затворят у дома и да се лекуват.

От едната страна имаме министър, който твърди, че аптеките са цялостни, въпреки това всеки към този момент се е сблъсквал със сериозен дефицит на медикаменти – липсват антибиотици, антикоагуланти, кортизонови препарати, имуноподкрепящи средства. Покрай всичко, което се взема при коронавирус, липсват даже и противовирусни препарати и най-обикновен аспирин. Тук отговорни са хората, щото се презапасяват, а не се преценяват с плановата стопанска система на държавното управление и фарма бизнеса.

От едната страна ви приказват за явен път за лекуване, от друга ви се къса връзката, откакто ви карат да пръскате бацили, до момента в който отидете до джипито си, до поликлиниката, до болничното заведение. Въобще – до всевъзможни места, от които

ще ви върнат, щото още не берете душа

Друг образец – столичният кмет Йорданка Фандъкова регистрира великански триумф – в 3 поликлиники са разкрити коронавирус зони, в които новозаразените жители могат да идват след записка от персоналния доктор и да си създадат безвъзмезден антигенен тест. Да, но шефът на столичните джипита моли Бойко Борисов да му пристигна в кабинета, с цел да види какво знамение е – нито има телефон на коронавирус зоните, нито има електронно направление, нито един от неговите пациенти не си е направил безвъзмезден тест. Но най-после излизат отговорни джипитата, които си клатят краката, а не си правят работата /по гения Мангъров/.

Имаме и други образци. Майки и татковци трескаво търсят решение за домашно образование на децата си, до момента в който министърът на образованието Красимир Вълчев бодро рапортува, че има над 1250 учебни заведения без ковид. Вълчев, ти съществено ли? В мига, в който пуснеш листата на чистите учебни заведения, той няма да е правилен. Ще стане малоумен фалшив. Тук отговорни са майките и бащите, които желаят отдалечено образование. Нищо, че същото отдалечено образование бе оповестено през март като великански триумф на държавното управление.

Та по този начин – отговорни са хората, които не получават здравна помощ, отговорни са учителите, които всекидневно са на първа линия, отговорни са лекарите, щото свършиха, отговорни са пенсионерите – лекари и учители, щото не желаят да вървят на война с вируса… Виновни сме всички ние, които не им съблюдаваме ограничаващите ограничения, които спрямо едни други страни на процедура не съществуват. Така е – отговорни сме, че им живеем в тая разпаднала се откъм смисъл държава.

Дотук ни докарахте. До цялостен разпад. 9 години разделяхте обществото на две, а на финала ще ни разделите на живи и мъртви.

Но вината в действителност е наша

В края на май, началото на юни – може би седмица откакто първата вълна на коронавирус затихна за всички, трябваше да е пределно ясно, че тези хора никакви поучения няма да си извадят и ще я карат както могат – през пръсти. За тях – Бойко Борисов и всички, дето му се изредиха на джипката, здравните служби действаха съвършено, образованието с лекост мина онлайн, стопанската система се справяше супер, а преялите банки се чудеха на кого да си дадат парите.
В този ред на мисли – някой сеща ли се за най-малко една причина да мислим, че същите тези хора ще се оправят съответно със обстановката през днешния ден, във втората половина на ноември??? Поне една?