Поскъпването на автомобилните горива напомпа инфлацията през август
Месечното покачване на потребителските цени през август бе 0.5% съгласно Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ). Най-голям принос за това имаше повишаването на автомобилните горива приблизително с 8.5%, откакто междинната цена на петрола вид „ Брент “ през месеца се увеличи с 9.1%, преизчислена в евро. Данните са от месечния преглед на българската стопанска система, изготвян от дирекция „ Европейски въпроси и стопански разбори ” в Министерството на финансите и показва преходен разбор на главните макроикономически индикатори.
Хранителните артикули също записаха по-високи цени – приблизително с 0.2% по отношение на юли, което се дължеше на непреработените храни и най-много на зеленчуците.
Цените на услугите и неенергийните промишлени артикули останаха на междинното си равнище от юли. След известно покачване през седмия месец, годишният ритъм на инфлация през август още веднъж се забави до 7.5 на 100.
Поради следената динамичност в цените на енергийните артикули, техният негативен принос се сви през месеца.
При всички останали съществени съставни елементи на ХИПЦ обаче продължава наклонността на закъснение на повишаването по отношение на същия интервал на предходната година. Във връзка с това базисната инфлация също се сви до 9.1% на годишна база през август при 9.9% месец по-рано.
Данните за заетостта за второто тримесечие на тази година от Системата на националните сметки (СНС) потвърдиха трендовете на трудовия пазар, регистрирани месец по-рано от данните от Наблюдението на работната мощ. Годишният растеж на заетите, към и над 1%, следен от втората половина на 2021 година до момента, съвсем напълно изчезна.
През второто тримесечие на 2023 г.
броят на заетите в стопанската система бе 3 561 730, като набъбна едвам с 0.1% на годишна база.
Все отново, годишният растеж на наетите в стопанската система се резервира релативно висок (1.4%), само че броят на самонаетите лица означи относително висок спад от 3.7%, макар че сезонно през второто тримесечие броят на самонаетите е измежду найвисоките за цялата календарна година.
Трябва да се има поради, че до известна степен предварителните данни за самонаетите (особено тези в аграрния сектор) се основават на оценки и е прекомерно допустимо да е осъществена актуализация на тези оценки (във връзка с излезлите данни от преброяването на населението), заради което да има известна несъпоставимост (структурно прекъсване) във времевия ред на този индикатор.
На този декор действителният напредък на продуктивността на труда на годишна база се форсира от 0.3% през първото до 1.7% през второто тримесечие на 2023 година, като той е воден от възходящото покачване в бранш услуги (1.7%). Последното беше изключително изразено в дейностите търговия; транспорт; хотелиерство и ресторантьорство (4.8%) и професионални действия и научни изследвания; административни и спомагателни действия (5.3%).
Производителността в строителството също продължи да нараства с ритъм от 5.8% на годишна база в действително изражение. В индустрията обаче знакът мина на негативна територия заради мощния базов резултат през 2022 година.
През обсъждания интервал компенсацията на един нает се увеличи номинално със 7.2%, което свидетелстваше за продължаващо закъснение в темпа на напредък на индикатора във всички браншове на стопанската система. Текущата динамичност на компенсацията на един нает и продуктивността на труда понижиха натиска върху номиналното нарастване на разноските за труд на единица продукция, които се покачиха с 5.4% на годишна база.
Реалните разноски за труд на единица продукция продължиха да се намаляват, въпреки и с най-малък ритъм от 0.4 %.
Хранителните артикули също записаха по-високи цени – приблизително с 0.2% по отношение на юли, което се дължеше на непреработените храни и най-много на зеленчуците.
Цените на услугите и неенергийните промишлени артикули останаха на междинното си равнище от юли. След известно покачване през седмия месец, годишният ритъм на инфлация през август още веднъж се забави до 7.5 на 100.
Поради следената динамичност в цените на енергийните артикули, техният негативен принос се сви през месеца.
При всички останали съществени съставни елементи на ХИПЦ обаче продължава наклонността на закъснение на повишаването по отношение на същия интервал на предходната година. Във връзка с това базисната инфлация също се сви до 9.1% на годишна база през август при 9.9% месец по-рано.
Данните за заетостта за второто тримесечие на тази година от Системата на националните сметки (СНС) потвърдиха трендовете на трудовия пазар, регистрирани месец по-рано от данните от Наблюдението на работната мощ. Годишният растеж на заетите, към и над 1%, следен от втората половина на 2021 година до момента, съвсем напълно изчезна.
През второто тримесечие на 2023 г.
броят на заетите в стопанската система бе 3 561 730, като набъбна едвам с 0.1% на годишна база.
Все отново, годишният растеж на наетите в стопанската система се резервира релативно висок (1.4%), само че броят на самонаетите лица означи относително висок спад от 3.7%, макар че сезонно през второто тримесечие броят на самонаетите е измежду найвисоките за цялата календарна година.
Трябва да се има поради, че до известна степен предварителните данни за самонаетите (особено тези в аграрния сектор) се основават на оценки и е прекомерно допустимо да е осъществена актуализация на тези оценки (във връзка с излезлите данни от преброяването на населението), заради което да има известна несъпоставимост (структурно прекъсване) във времевия ред на този индикатор.
На този декор действителният напредък на продуктивността на труда на годишна база се форсира от 0.3% през първото до 1.7% през второто тримесечие на 2023 година, като той е воден от възходящото покачване в бранш услуги (1.7%). Последното беше изключително изразено в дейностите търговия; транспорт; хотелиерство и ресторантьорство (4.8%) и професионални действия и научни изследвания; административни и спомагателни действия (5.3%).
Производителността в строителството също продължи да нараства с ритъм от 5.8% на годишна база в действително изражение. В индустрията обаче знакът мина на негативна територия заради мощния базов резултат през 2022 година.
През обсъждания интервал компенсацията на един нает се увеличи номинално със 7.2%, което свидетелстваше за продължаващо закъснение в темпа на напредък на индикатора във всички браншове на стопанската система. Текущата динамичност на компенсацията на един нает и продуктивността на труда понижиха натиска върху номиналното нарастване на разноските за труд на единица продукция, които се покачиха с 5.4% на годишна база.
Реалните разноски за труд на единица продукция продължиха да се намаляват, въпреки и с най-малък ритъм от 0.4 %.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ