Дефлация от 0.1% отчете статистическият институт за септември
Месечната инфлация е -0.1%, а годишната инфлация е 6.3% към края на септември, заяви Националният статистически институт.
Месечната дефлация се дължи главно на пониженията в цените в туристическия бранш, както и при развлеченията и културата. Във втората група спадът е повече от 10 % (понижение с 10,1%), до момента в който при ресторантьорските и хотелиерските услуги – с 1,9 на 100.
При останалите групи артикули обаче общият показател се покачва. При питателните артикули и безалкохолните общо повишаването е с 0,5%, а разбивка демонстрира, че при някои типове зеленчуци – да вземем за пример кореноплодните и пипера – има понижение, само че при други типове – като доматите, повишаването е осезаемо. Повечето месни артикули са с по-високи цени.
При нехранителните артикули – продължава повишаването при горивата. При дизеловото гориво е регистрирано покачване на цените с 6,2%, на бензин А95Н - с 4,5%, на бензин А100Н - с 3,8%, а на централното газоснабдяване - с 4 на 100.
На прага на академичната година и разноските към висшето обучение нарастват.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP съгласно общите европейски стандарти) през септември пък се намалява с 0,3% на месечна база, до момента в който хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се забави до 6,4% от 7,5% през август.
Хармонизираният показател на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от Европейски Съюз. Той е един от критериите за ценовата непоклатимост и за присъединението на България към еврозоната.
Индексът на цените за дребната кошница се покачва през септември с 0,5% по отношение на август, като от началото на годината се покачва с 3,7 на 100.
През последните 12 месеца септември е третият месец с дефлация. Прогнозата на Международния валутен фонд е средногодишната инфлация в България за 2023 година да е 8.5%.
Месечната дефлация се дължи главно на пониженията в цените в туристическия бранш, както и при развлеченията и културата. Във втората група спадът е повече от 10 % (понижение с 10,1%), до момента в който при ресторантьорските и хотелиерските услуги – с 1,9 на 100.
При останалите групи артикули обаче общият показател се покачва. При питателните артикули и безалкохолните общо повишаването е с 0,5%, а разбивка демонстрира, че при някои типове зеленчуци – да вземем за пример кореноплодните и пипера – има понижение, само че при други типове – като доматите, повишаването е осезаемо. Повечето месни артикули са с по-високи цени.
При нехранителните артикули – продължава повишаването при горивата. При дизеловото гориво е регистрирано покачване на цените с 6,2%, на бензин А95Н - с 4,5%, на бензин А100Н - с 3,8%, а на централното газоснабдяване - с 4 на 100.
На прага на академичната година и разноските към висшето обучение нарастват.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP съгласно общите европейски стандарти) през септември пък се намалява с 0,3% на месечна база, до момента в който хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се забави до 6,4% от 7,5% през август.
Хармонизираният показател на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от Европейски Съюз. Той е един от критериите за ценовата непоклатимост и за присъединението на България към еврозоната.
Индексът на цените за дребната кошница се покачва през септември с 0,5% по отношение на август, като от началото на годината се покачва с 3,7 на 100.
През последните 12 месеца септември е третият месец с дефлация. Прогнозата на Международния валутен фонд е средногодишната инфлация в България за 2023 година да е 8.5%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ