Мерсия била едно от най-силните англосаксонски кралства през ІХ век. Поради

Мерсия била едно от най-силните англосаксонски кралства през ІХ век. Поради позицията си в центъра на острова, тя попаднала под ударите на викингите относително рано.

В началото на царуването на Алфред Велики (849-899), държател на кралство Уесекс (който пръв се нарекъл „ крал на Англия “), Мерсия била ръководена от крал Кеолулф. След неговата гибел крал станал Етелред ІІ.

За първи път той се споменава през 883 г. „ Англосаксонска хроника “ го нарича „ зависещ на Алфред “. Оттук нататък Етелред не носи кралската купа и признава своята взаимозависимост от Уесекс – още повече, че през 884 година се дами за дъщерята на Алфред, Етелфледа.

Скоро след брака си (към 890 г.) тя родила щерка Елфвин. Хронистът Уилям от Малсбъри, живял през XI век, написа, че раждането било тестване за Етелфледа. След него тя избягвала фамилиарност със съпруга си, с цел да не се повтори това мъчно прекарване. Истинската причина не е известна, но се допуска, че брачната половинка на Етелред може да е била възпрепятствана да забременее поради здравословни проблеми.

През 899 г. крал Алфред починал. Престолът бил завещан от неговия наследник и наследник Едуард. Останалите деца получили земи съгласно наследството, а Етелфледа – имение в Уесекс. По това време в двора на Етелред и Етелфледа се възпитавал принц Ателстан, предстоящ обединител на Англия – наследник на новия крал Едуард и внук на Алфред.

През 902 година Етелфледа получила късмет да се потвърди като посланик. Отвъд морето ирландските крале се обединили, завзели Дъблин и принудили викингите да изоставен Ирландия. Една група викинги-дани (датчани), водени от Ингимунд, слезли на брега на Мерсия. Ингимунд поискал среща с Етелфледа и помолил за позволение той и хората му да си построят населено място, като я уверил, че е изтощен от живота на бандит. Тя им предоставила за заселване полуостров Уирал.

Няколко години по-късно обаче Ингимунд нарушил клетвата си и замислил да превземе град Честър, разположен близо до неговите земи. Етелфледа научила за заговора и реакцията й била светкавична. Тя заповядала на войските от околните региони да се съберат в Честър и даните намерили града подготвен за отбрана. Англичаните им устроили засада и избили мнозина от тях.

След това даните останали, към този момент укротени, на полуостров Уирал. С тях бил подписан нов контракт и те последователно се смесили с местното население. Някои от тях се преместили в Честър.

През 911 година лорд Етелред починал. Обикновено вдовиците на владетели или се оттегляли в именията си, или ставали абатиси на манастири. Но вдовицата Етелфледа останала на власт, тъй като нейните поданици я желали отпред на страната. Няма свидетелства някой благородник или член на остарялата кралска династия да е бил срещу. Тя приела купата „ Лейди на мерсийците “ – женският аналог на купата на брачна половинка си. Нейната кандидатура устройвала и брат й, крал Едуард от Уесекс. Но той все отново лимитирал владенията на сестра си – Оксфорд и Лондон минали под контрола на Уесекс през 911 година.

Важен аспект в политиката и на двамата било построяването на бургове (крепости). Те служели не само за попречване на грабителските нападения на датчаните, но и като бази за нахлуване срещу датските земи. Запазен е лист на бурговете по времето на Едуард, който включва 33 такива цитадела. Те били строени по този начин, че всеки човек в кралството да се намира най-вече на 20 благи (около 30 км) от най-близкия бург.

По заповед на Етелфледа през 912 година били издигнати бургове, които да преградят пътя на викингите от северното кралство Нортумбрия и на уелсците. После тя провела поход в спорните земи на източната граница на Мерсия и Денло (викингските земи в Северо-Източна Англия).

През 914 година ескадра на двама викингски ярла (вождове) – Отар и Хроалд, навлязла в устието на река Северн и започнала да граби земите на Мерсия. Нашествениците били посрещнати от мерсийската армия, събрана от гарнизоните на няколко бурга. Викингите били разгромени и понесли тежки загуби. В тази война взело участие опълчението на Глостър, столицата на Етелфледа. Въпреки че не е изрично споменато, господарката на мерсийците може да е участвала персонално по време на борбите с викингите.

През 915 година мерсийците под управлението на Етелфледа построили още три бурга – два на границата с Уелс и един на крайбрежието, който блокирал нападенията откъм морето.

През юни 916 година уелсците умъртвили един мерсийски абат и неговите спътници. Три дни по-късно Етелфледа събрала армия и я повела към уелската столица Брихейниог, която се намирала на неестествен остров. Кралят на Уелс не се оказал в града, само че били пленени кралицата и други негови родственици. Уелс признал зависимостта си от Мерсия.

През цялото това време братът на Етелфледа крал Едуард водел войни в североизточната област Денло и строял бургове като опора на властта си. Датчаните постепено напускали Англия или му се заклевали във честност.

През юли 917 година Етелфледа се отправила на нов поход. Нейните войски завладяли град Дерби. Датчаните, останали в града, оказали упорита опозиция – в сражението починали четирима мерсийски танове (вождове). Хрониките настояват, че кралят на Уелс Хуганус бил избягал в Дерби с 15 свои воини, откакто неговата столица Брихейниог паднала. Тук той се сражавал до дъно и предпочел да загине, само че да не се съобщи на Етелфледа.

В началото на 918 година Етелфледа траяла настъплението си. Нейните войски заели без пердах Лестър, един от Петте огромни бургове (Линкълн, Нотингам, Лестър, Дерби, Стамфорд) на Денло.

Етелтелфледа умира на 12 юни 918 година в Тамуърт. Тялото на тази победоносна владетелка било превозено до Глостър, с цел да бъде заровена в катедралата до съпруга си.

–