Меркурий е имал кора от графит, носеща се върху океан от лава
Меркурий озадачаваше астрономите с цвета си. Планетата е прекомерно тъмна. По-тъмна от Луната, макар че съдържа доста по-малко желязо. Учени са разгадали тази тайнственост и откритието им хвърля светлина върху удивителното минало на най-вътрешната планета в Слънчевата система, написа Gizmodo, представен от организация Фокус. Меркурий е затрупан с пълен слой графит - същият тъмно-сив, основан на въглерод материал, който слагаме в моливите. Нещо повече, районите от графит по повърхността на Меркурий през днешния ден може да са остатъци от дебела въглеродна кора, която се е образува от античен океан от лава, съгласно изследване, оповестено в журнала Nature Geoscience.
“Това в действителност беше огромна изненада, ” споделя Патрик Пепловски, планетарен академик от Университета “Джонс Хопкинс ” в Сащ, който е водещ създател на проучването. “Въпросът е - в случай че на повърхността на Меркурий има избран % въглерод, а на други планети няма, каква е повода за концентрацията? ”
Учените за пръв път допуснаха, че повърхността на Меркурий може да е тъмна поради наличие на въглерод преди към една година. Извършвайки симулации с компютърен модел, астрономи откриха, че Меркурий евентуално е бил удрян от богати на графит комети в ранните дни на Слънчевата система.
Първото детайлно геоложко изследване на планетата е осъществено от сондата MESSENGER на Националната галактическа организация на Съединени американски щати (NASA) в интервала сред 2011 и 2015 година. Апаратът е намерил първите директни доказателства за съществуване на графит.
Данните за наличието на графит, събрани по време на прелитанията на ниска височина във финалната фаза на задачата, демонстрират, че повърхността на Меркурий би могла да съдържа много повече въглерод от други скалисти планети в нашата Слънчева система. Информацията от MESSENGER демонстрира, че този въглерод по-скоро може да е пристигнал от дълбините на планетата, а не е донесен от комети.
Когато Меркурий е бил млад и даже по-горещ от в този момент, повърхността му е била вряща магмена примес. Графитът може да е кристализирал от магмения океан, образувайки кора, чийто остатъци следим на повърхността на планетата през днешния ден.
Проучването свидетелства за това какъв брой малко знаем за най-малката планета в Слънчевата система, която е посетена от единствено две галактически сонди. “Все още усъвършенстваме тезите си за образуването на системата Земя-Луна след голям брой експедиции ”, акцентира Пепловски. “Да считаме, че в действителност разбираме ранната история на Меркурий е наивно. ”
