Меркурий – планетата, която не би трябвало да съществува
Меркурий от дълго време озадачава астрономите – тя е прекомерно дребна и прекомерно покрай Слънцето, с цел да се впише в класическите модели за образуване на планетите. Макар на пръв взор да наподобява като пуста и безжизнена канара, този свят крие загадки, които новата задача BepiColombo (съвместен план на Европа и Япония) се надява да разгадае след идването си през 2026 година
На пръв взор Меркурий наподобява най-скучната планета – безжизнена повърхнина без вода и съвсем без атмосфера. Но в случай че погледнем по-отблизо, той е обаятелен и обхванат в тайнственост.
Планетарните учени са комплицирани от самото му битие. Тази странна планета е 20 пъти по-малка от Земята – малко по-широка от Австралия. Въпреки това е втората по компактност планета след Земята, с помощта на голямото си железно ядро, което съставлява по-голямата част от масата ѝ.
Орбитата му – прекомерно покрай Слънцето – също е необяснима и учените нямат отговор по какъв начин се е образувала. На пръв взор тя просто не би трябвало да съществува.
Има някаква основна специфичност, която ни убягва “, споделя Шон Реймънд, специалист по формиране на планети от Университета в Бордо.
Странната конструкция
Земята, Венера и Марс имат стоманени ядра, които съставляват към половината от радиуса им. Меркурий обаче е изцяло друг – ядрото му е 85% от радиуса, с тънка скална тога и кора от горната страна. Това изяснява невероятната му компактност, само че не и за какво е по този начин.
Мисията „ Месинджър “ на НАСА (2011-2015) единствено задълбочи мистерията. Въпреки рисковите температури – до 430°C денем и -180°C през нощта – на повърхността се откриха летливи детайли като калий и торий, които от дълго време би трябвало да са изпарени. На повърхността на планетата бяха открити и комплицирани молекули като хлор и даже воден лед, затворени в сенчестите полярни кратери на планетата.
Открития като това поддържат концепцията, че Меркурий в действителност не принадлежи на настоящето си място към Слънцето. Астрономите от дълго време се чудят на позицията на Меркурий в Слънчевата система, в област, където не считаме, че планета като Меркурий би могла елементарно да се образува.
Теориите за образуването
Астрономите имат няколко съществени сюжета:
Гигантски конфликт: Най-предпочитаната доктрина е, че Меркурий в миналото е бил два пъти по-голям и е орбитирал по-далеч от Слънцето. В първите 10 милиона години от съществуването си е бил ударен от солиден обект – може би друга планета с размерите на Марс. Сблъсъкът е лишил външните му пластове, оставяйки единствено плътното желязно ядро. Проблемът е, че подобен удар би трябвало да отнесе и летливите детайли, само че те към момента са там. Освен това не е ясно за какво отломките не са паднали назад или не са основали луни.Образуване покрай Слънцето: Друга концепция е, че Меркурий се е образувал от материал, по-близък до Слънцето и по-богат на желязо. Изригванията от младото Слънце са изпарили по-лекия прахуляк, оставяйки единствено тежкия материал. Но тогава за какво е спрял да пораства?Планетарна миграция: Вътрешните планети може да са се образували в два обособени пръстена към Слънцето. Земята и Венера са мигрирали на открито, оставяйки дребния Меркурий обратно заради по-малката му маса.
Около други звезди виждаме доказателства за супер-Меркурии – богати на желязо плътни планети, по-големи от Земята. Те може да съставляват 10-20% от всички планети в галактиката, споделя Саверио Камбиони от MIT. „ Те са неприятно постоянно срещани “, само че не знаем по какъв начин се образуват.
BepiColombo ще търси отговори
Съвместната европейско-японска задача BepiColombo, стартирала през 2018 година, ще влезе в орбита към Меркурий през ноември 2026 година Двете сонди ще картографират състава на повърхността, учат гравитацията и слабото магнитно поле на планетата.
BepiColombo може да ни разкрие произхода на планетата “, споделя Никола Тоси от Германския аерокосмически център. Ако Меркурий е бил разкрит от конфликт, това би основало голям океан от магма, за който през днешния ден би имало доказателства.
Измерванията на гравитацията ще дадат по-добро схващане за структурата на ядрото, а анализът на летливите детайли може да разкрие за какво повърхността е толкоз тъмна – планетата отразява единствено две трети от светлината, която отразява Луната.
За да схванат в действителност произхода му, учените мечтаят да върнат проби на Земята. „ Най-голямата ни вяра е да намерим астероид, който произлиза от Меркурий “, споделя Дейвид Ротери от Отворения университет. На Земята има необичаен тип астероиди, наречени аубрити, които може да са елементи от хипотетичния прото-Меркурий.
Разбирането на Меркурий е значимо освен за нашата Слънчева система, само че и за проучването на екзопланетите. „ Меркурий е евентуално най-близката до нас екзопланета “, споделя Камбиони.
Засега загадката остава: за какво имаме тази необичайно дребна и суперметална планета? На повърхността си Меркурий може да наподобява незанимателен, само че в дълбочина е едно от най-загадъчните места в Слънчевата система.
„ Възможно е Меркурий да е просто необикновена планета “, споделя Дженифър Скора от Университета на Торонто – такава, която просто не би трябвало да съществува, само че в нашата времева линия съществува.
BepiColombo астрономи Меркурий планета Слънцето
На пръв взор Меркурий наподобява най-скучната планета – безжизнена повърхнина без вода и съвсем без атмосфера. Но в случай че погледнем по-отблизо, той е обаятелен и обхванат в тайнственост.
Планетарните учени са комплицирани от самото му битие. Тази странна планета е 20 пъти по-малка от Земята – малко по-широка от Австралия. Въпреки това е втората по компактност планета след Земята, с помощта на голямото си железно ядро, което съставлява по-голямата част от масата ѝ.
Орбитата му – прекомерно покрай Слънцето – също е необяснима и учените нямат отговор по какъв начин се е образувала. На пръв взор тя просто не би трябвало да съществува.
Има някаква основна специфичност, която ни убягва “, споделя Шон Реймънд, специалист по формиране на планети от Университета в Бордо.
Странната конструкция
Земята, Венера и Марс имат стоманени ядра, които съставляват към половината от радиуса им. Меркурий обаче е изцяло друг – ядрото му е 85% от радиуса, с тънка скална тога и кора от горната страна. Това изяснява невероятната му компактност, само че не и за какво е по този начин.
Мисията „ Месинджър “ на НАСА (2011-2015) единствено задълбочи мистерията. Въпреки рисковите температури – до 430°C денем и -180°C през нощта – на повърхността се откриха летливи детайли като калий и торий, които от дълго време би трябвало да са изпарени. На повърхността на планетата бяха открити и комплицирани молекули като хлор и даже воден лед, затворени в сенчестите полярни кратери на планетата.
Открития като това поддържат концепцията, че Меркурий в действителност не принадлежи на настоящето си място към Слънцето. Астрономите от дълго време се чудят на позицията на Меркурий в Слънчевата система, в област, където не считаме, че планета като Меркурий би могла елементарно да се образува.
Теориите за образуването
Астрономите имат няколко съществени сюжета:
Гигантски конфликт: Най-предпочитаната доктрина е, че Меркурий в миналото е бил два пъти по-голям и е орбитирал по-далеч от Слънцето. В първите 10 милиона години от съществуването си е бил ударен от солиден обект – може би друга планета с размерите на Марс. Сблъсъкът е лишил външните му пластове, оставяйки единствено плътното желязно ядро. Проблемът е, че подобен удар би трябвало да отнесе и летливите детайли, само че те към момента са там. Освен това не е ясно за какво отломките не са паднали назад или не са основали луни.Образуване покрай Слънцето: Друга концепция е, че Меркурий се е образувал от материал, по-близък до Слънцето и по-богат на желязо. Изригванията от младото Слънце са изпарили по-лекия прахуляк, оставяйки единствено тежкия материал. Но тогава за какво е спрял да пораства?Планетарна миграция: Вътрешните планети може да са се образували в два обособени пръстена към Слънцето. Земята и Венера са мигрирали на открито, оставяйки дребния Меркурий обратно заради по-малката му маса.
Около други звезди виждаме доказателства за супер-Меркурии – богати на желязо плътни планети, по-големи от Земята. Те може да съставляват 10-20% от всички планети в галактиката, споделя Саверио Камбиони от MIT. „ Те са неприятно постоянно срещани “, само че не знаем по какъв начин се образуват.
BepiColombo ще търси отговори
Съвместната европейско-японска задача BepiColombo, стартирала през 2018 година, ще влезе в орбита към Меркурий през ноември 2026 година Двете сонди ще картографират състава на повърхността, учат гравитацията и слабото магнитно поле на планетата.
BepiColombo може да ни разкрие произхода на планетата “, споделя Никола Тоси от Германския аерокосмически център. Ако Меркурий е бил разкрит от конфликт, това би основало голям океан от магма, за който през днешния ден би имало доказателства.
Измерванията на гравитацията ще дадат по-добро схващане за структурата на ядрото, а анализът на летливите детайли може да разкрие за какво повърхността е толкоз тъмна – планетата отразява единствено две трети от светлината, която отразява Луната.
За да схванат в действителност произхода му, учените мечтаят да върнат проби на Земята. „ Най-голямата ни вяра е да намерим астероид, който произлиза от Меркурий “, споделя Дейвид Ротери от Отворения университет. На Земята има необичаен тип астероиди, наречени аубрити, които може да са елементи от хипотетичния прото-Меркурий.
Разбирането на Меркурий е значимо освен за нашата Слънчева система, само че и за проучването на екзопланетите. „ Меркурий е евентуално най-близката до нас екзопланета “, споделя Камбиони.
Засега загадката остава: за какво имаме тази необичайно дребна и суперметална планета? На повърхността си Меркурий може да наподобява незанимателен, само че в дълбочина е едно от най-загадъчните места в Слънчевата система.
„ Възможно е Меркурий да е просто необикновена планета “, споделя Дженифър Скора от Университета на Торонто – такава, която просто не би трябвало да съществува, само че в нашата времева линия съществува.
BepiColombo астрономи Меркурий планета Слънцето
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ