Мерки за борба с масовото загиване на борови гори в

Мерки за битка с всеобщото загиване на борови гори в община Велико Търново разискаха на съвещание общинските съветници в остарялата столица. То е провокирано от разнообразни фактори. Сред тях най-сериозни са повсеместната болест с несъвършената гъба Sphaeropis sapinea Fr., която предизвиква съхнене (рак) на леторасли и клончета на бора, както и с извънредно рисковия за човек и животни пакостник Борова процесионка.

Сигналът за казуса беше подаден от общинския консултант Стилян Найденов. Той уточни, че боровите гори във и към Велико Търново, ситуирани и на територии общинска благосъстоятелност, са в извънредно влошено фитосанитарно положение, а в някои елементи изцяло унищожени. Короните са рехави, съхнещи, с изсипани иглици или изцяло изсъхнали, каквито доминират основно в село Арбанаси, местността Ксилифор, кварталите „ Картала " и „ Чолаковци " в регионалния град. Средната степен на увреждане, по данни на възложен на Стилян Найденов експертен разбор, е над 60 на 100. Здравите борове и тези с единични повреди са малко, най-вече в периферията на гората. Насажденията от този тип в региона са на близо половин век. Съставени са най-вече от черен и бял бор, само че дърветата са отвън естествената си зона на разпространяване и това е главната причина да бъдат атакувани от рискови фитопатогени. Сходна е ориста на боровите гори и в други елементи на България, изясни общинският консултант.

Най-голяма щета за локалните борове, по данни на специалистите, се оказва несъвършената гъба Sphaeropis sapinea Fr., която има висока настъпателност - заразява иглиците, клонките и пъпките на новите леторасли, които изсъхват и умират. На по-късен стадий умират цели клони, дървета и насаждения. В множеството случаи възобновяване на короните е невероятно, а процесът - необратим. Черният бор в допълнение е нападнат от фитопатогена на отслабването - Dothistroma septospora, причиняваща изсъхване и прибързано изсипване на две и тригодишните иглици. Тя понижава възходящото сокотечение и предизвиква съхнене на клони изпод нагоре и от вътрешната страна на открито на короните. Инфектирането на иглиците става напролет и есента, при удобни условия и през лятото, а същинската болест се демонстрира през есента и зимата. По някои от боровете се разпознават и плодни тела на гъбата Cyclaneusma minus, която нападна най-вече млади дървета и предизвиква изсипване иглиците, уточни Найденов.

Друг огромен проблем за дърветата в района, само че и за хората и животните, е Боровата процесионка. Борова процесионка (Thaumetopoea pityoсaтра) е тип молец от семейство Thaumetopoeidae, разред Пеперуди " Thaumetopoea Pityocampa Schiff ". Гъсениците от този тип имат хиляди мънички косъмчета, покриващи тялото им, които съдържат провокиращ протеин, наименуван тауметопоеин. Боровата процесионка е един от най-разпространените вредители в иглолистните насаждения в страната. Името й е обвързвано с метода на напредване на гъсениците от типа, които го вършат една след друга в върволица. Гъсениците се хранят с иглиците на разнообразни типове бор, с което предизвикват обезлистване на дърветата.

Общинско дружество „ Горско стопанство “ е наясно с казуса, разяснява пред локалния парламент кмета на Велико Търново Даниел Панов. През годините непрекъснато се правят лесо-патологични обследвания, подават се сигнални листи и се изготвят планови извлечения. Във времето до момента са правени санитарни сечи. Причините за съхненето на насажденията са сложни, провокирани от биотични и абиотични фактори, съгласно видовете, месторастението им и тяхната възраст. Наблюдават се също разнообразни типове гъбични болести, провали от снеголоми, както и от падналата градушка на 12 юни тази година в землищата на Шереметя, Малки чифлик, Арбанаси, Велико Търново. Сериозен фактор за съхненето на дърветата е и огромното засушаване, уточни Панов.

На 3 юли, след извършена процедура и подписан контракт за извеждане на санитарна сеч върху повърхност от 111 декара, с планувано прилагане на 1235 кубични метра дървесина, от които 93 % черен бор, са издадени позволителни за сеч във великотърновския кв. „ Чолаковци “, която към момента не е почнала. На 11 септември ще бъде оповестена нова процедура за осъществяване на санитарна сеч на борови култури в селата Самоводене, Дебелец и Плаково. В развой на обхождане и правене на нов план-извлечение са дейностите в землището на селата Шереметя, Малки чифлик, Арбанаси и град Велико Търново. Същите са утвърдени за осъществяване на санитарна сеч, като 95 % от тях са държавни територии, сподели кметът на остарялата столица, като добави, че тези изсъхнали дървета носят заплаха и от пораждане на пожари.

Досега Община Велико Търново е направила залесяване на голи сечи от топола, а в извършените санитарни сечи с активност от 100 % иглолистни култури не е осъществявано залесяване. Това е по този начин, тъй като там не се отсичат задачите дървета, а единствено болните и се резервират всички широколистни типове. Гората се възобновява смесено, издънково и семенно, основно с широколистни типове, изясни Панов. Той добави, че все още не се възнамерява акция по слагане на феромонови клопки за битка с Боровата процесионка. Мерките за ограничението на съхненето ще бъдат извършени взаимно с Държавно горско стопанство „ Болярка “ и Северноцентрално държавно дружество Габрово. На територията на Държавно горско стопанство „ Болярка “ има сложени такива клопки, само че това не е способ за битка, а за определяне на популацията и развиването им, разясни кметът. Най-успешната мярка за битка на територията на страната е санитарната сеч, акцентира той.

Анализ на Министерство на земеделието и горите демонстрира, че иглолистните дървета, които съхнат, не са присъщи и подобаващи за нашата територия. Затова концепцията е на тяхно място да бъде залесено с широколистни дървета, уточни в края на изявлението си Даниел Панов.