Мерки за борба с фискалния риск, които могат да спънат

...
Мерки за борба с фискалния риск, които могат да спънат
Коментари Харесай

Ново изискване на МФ може да блокира месопреработвателния бранш у нас

Мерки за битка с фискалния риск, които могат да спънат работата на цялостен бранш от стопанската система с хиляди заети в цялата страна - от това се оплакват от месопреработвателния отрасъл. Става дума за разпоредба, която от Нова година ще ги задължи ежедневно да заявяват авансово всяка една своя доставка - без опция за корекции. От бизнеса настояват, че са предизвестили за проблемите към засиления надзор, само че властта не ги чува.

Какъв е казусът?

" Това ни основава изключителна административна и финансова тежест. До края на годината тази разпоредба се ползва за огромните преработватели, които работят с доставки отвън България. В момента софтуерът, който е създаден от Национална агенция за приходите, среща усложнения и доста постоянно блокира. От 1 януари, когато наредбата ще се ползва и за търговията в България, не ми се мисли какво ще се случи ", разяснява пред Money.bg изпълнителният шеф на Асоциацията на месопреработвателите в България доктор Диляна Попова.
 Ще нарастнат ли още пилешкото месо и яйцата у нас?
Ще нарастнат ли още пилешкото месо и яйцата у нас?

Money.bg беседва с Ивайло Гълъбов, ръководител на Съюза на птицевъдите в България

Според нея има чисто на практика проблеми, свързани с декларирането по наредбата: " Ние товарим нашите коли заран в 3-4, с цел да могат камионите да стигнат до клиентите. Тогава Национална агенция за приходите не работят. Какво вършим, в случай че има някакъв проблем? Трябва да чакаме работното време на Национална агенция за приходите, с цел да получат уведомлението ни и, в случай че има някакви разминавания, те да поправят, тъй като ние не можем ".

Така, в случай че, да вземем за пример, даден клиент е декларирал 100 кг от дадена стока, само че след това съобщи, че ще са му нужни единствено 50 кг, той няма да може да разтовари и тях, до момента в който данъчните не реагират - а това може да отнеме часове. Подобни проблеми ще са ежедневие.

Какво може да се направи?

" През 2018 година същият план на разпоредба беше на дневен ред, само че тогава МФ схванаха, че няма да реализират нищо, че няма да изпълнят бюджета по този метод и няма да изсветлят сивия бранш. Сега с министерството е сложна връзката. Надяваме се в действителност да схванат, че това няма да докара до нищо градивно. Вече ни е мъчно да устояваме на всички условия, които непрестанно ни се слагат - във връзка с сграден фонд и съоръжение, за хуманно отношение към животните. Всичко това е обвързвано с вложения ", акцентира Попова.

По думите ѝ от сектора нямат информация другаде в Европейски Съюз да работи сходен вид законодателство.
 Снимка 641562
Източник:

" Ние организирахме няколко срещи с представители на МФ и Национална агенция за приходите. На една от срещите от Национална агенция за приходите ни обявиха, че това е в наша изгода - на " светлия " бизнес, било мярка да се борят против сивата стопанска система. Представихме задоволително причини, че това затруднява точно " светлия " бизнес, а не сивата стопанска система ", добавя тя.

Посочва, че делът на незаконните месопреработватели доближава към 30 на 100, само че " това може да се управлява доста елементарно от страната на границите - при предпочитание. Там минава нашата суровина, която идва от европейските страни ".
 Национална агенция за приходите ще заплаща пари за сигнали за укрити налози: Какъв е минималният бонус за донос?
Национална агенция за приходите ще заплаща пари за сигнали за укрити налози: Какъв е минималният бонус за донос?

Има две условия, на които би трябвало да дава отговор сигналът

По думите ѝ обаче контролът във връзка с противозаконните предприятия е оставен само на БАБХ, които нямат потенциал и пълномощия да затварят нарушителите: " Искаме страната да разбере, че ние не бягаме от надзор. Ние сме " За " надзор, само че не на тези, които са " на ярко ". Трябва да се намерят тези в сивия бранш, тъй като всички ги знаят ".

Как се преодолява зависимостта от вноса

И легални, и незаконни месопреработватели у нас работят най-вече с вносно месо. По думите на Диляна Попова, след ликвидирането на проведеното отглеждане на животни през 1989-1990 година няма задоволително суровина. Така българското месо стига единствено за прясна консумация.

При говеждото делът на вноса за месопреработвателната промишленост стига 80 на 100: " Колкото и дотации да се дават на животновъдите, ние не виждаме резултат, тъй като животновъдите главно отглеждат млекодайни животни, едвам през последните години започнаха да се ориентират към месодайно отглеждане на животни ".
 Животновъди: Месото, което ядем, не е нито качествено, нито българско
Животновъди: Месото, което ядем, не е нито качествено, нито българско

Срок на валидност и БДС: В какво още би трябвало да се съмняват потребителите?

На този декор, кланиците са дребни и потенциалът им разрешава да създават единствено трупно месо - не могат да обезпечат да вземем за пример десетки тонове бут или плешка.

" Сегашният министър на земеделието, който е част от месопреработвателния отрасъл, има концепция за построяването на една огромна касапница с огромна транжорна, която да доставя целия бранш " Месопреработка ". Дори и това да се случи, то ще е в бъдеще време ", отбелязва Попова.

Според нея в концепцията има капацитет, защото към този момент има задоволително огромни свинекомплекси, а потреблението на салами от птиче месо е на такива равнища, че може да се покрие с напълно български артикул.

Обединяването на напъните е път към триумфа и при атакуването на външните пазари - все още българските салами се купуват зад граница най-вече от българските диаспори, а доста от играчите на пазара не са познати дори на национално ниво, тъй като осъществят продукцията си само в районите си.

" Дори да имаме опция за износ, нямаме опция да осъществим доставките си, нямаме този потенциал. Ако имаме износ на, да кажем, луканка, би трябвало да обединим няколко производители, които да създават по един и същи метод едни и същи партиди в едни и същи количества. Сега всяка компания създава разнообразни групи артикули, всеки си има лична рецептура. Имаме огромни компании, които продават и в комерсиалните вериги, и в дребните магазини в страната, само че нашите огромни компании са дребни спрямо европейските мащаби ", изяснява Диляна Попова.
Източник: money.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР