Двойката Макрон-Меркел сее разногласие в Централна Европа
Меркел разпореди на Макрон да разбие съпротивата на някогашните соцстрани. Снимка: в. „ Експрес “
Дипломатическата рецесия с Полша, провокирана при визитата на френския президент Еманюел Макрон в България, направи най-силно усещане на френския щемпел. Вестник „ Монд “ написа: „ Макрон отприщи дипломатическа рецесия с Полша поради командированите служащи (вж. водещата информация на 1-ва стр. на в. „ Сега “). Левият „ Либерасион “ излиза със заглавие „ Полша нервира Макрон и противоположното “, а десният „ Фигаро “ пуска разбор под заглавие „ Защо двойката Меркел-Макрон сее различие в Централна Европа? “ и дава отговор: „ Страните от Централна и Източна Европа бяха почнали да се сплотяват към Полша, с цел да завоюват най-малко малко автономност от всесилната Германия. Имайки поради своето минало и идните избори през септември, Берлин не можеше да се намеси директно и се възползва от положителните услуги на Макрон “.
Всички вестници съпоставят по какъв начин източноевропейците се отнасят към настояването на Макрон да се промени Директивата за командированите служащи, като ограничи до 1 година правото за работа на източноевропейци в непозната страна при сегашните условия, определяни от него като „ обществен дъмпинг “. Докато за Чехия, Словакия и Румъния се споделя, че са се съгласили единствено да разискват тематиката, за България няма подозрение, че е подкрепила позицията на Франция, като е изоставила досегашната си нерешителност по тематиката. „ Монд “ написа: „ Еманюел Макрон откри съвпадане на мненията със своя български сътрудник за проверката на тази инструкция, до момента в който Румен Радев по-рано се държеше по-предпазливо… През последните дни Австрия поддържа френската позиция, а Чехия и Словакия одобриха да се търси бързо компромис, без да се ангажират всъщност “.
„ Публично виновните лица в тези страни (Чехия, Словакия и Румъния – бел. ред.) доста внимаваха да не дадат и минимален знак какво ще бъдат подготвени да одобряват “, написа „ Либерасион “ и цитира неизвестен посланик от Източна Европа: „ Той (Макрон – бел. ред.) ни изиска доста по въпроса за командированите служащи, за Европа на защитата и за пазаруването на европейска военна продукция, само че в подмяна не ни предложи нищо “. В Румъния и България, продължава изданието, „ по никакъв начин не се хареса, че Макрон се отхвърли от обещанието на своя предходник да ги вкара в Шенген на два стадия: първо през летищата, а след това през сухопътните граници “. Цитиран е румънски посланик, който споделя, че „ това ще сложи нащрек нашето публично мнение “.
„ Фигаро “ припомня, че в последна сметка въпросът за проверка на Директивата за командированите служащи ще се реши с квалифицирано болшинство в Съвета на Европейски Съюз, което значи, че би трябвало да бъде подкрепена най-малко от 55% от страните в Европейски Съюз, т.е. 16 от 28 страни, които да съставляват най-малко 65% от популацията на съюза. Тъй като балтийските републики Литва, Латвия и Естония се причислиха към позицията на нордическия бранш, разколебаването на част от останалите страни в Централна и Източна Европа значи, че смяната ще бъде утвърдена до края на годината още при председателството на Естония. Така България няма да се занимава с тази гореща тематика, когато оглави Съвета на Европейски Съюз през януари 2018 г.
Дипломатическата рецесия с Полша, провокирана при визитата на френския президент Еманюел Макрон в България, направи най-силно усещане на френския щемпел. Вестник „ Монд “ написа: „ Макрон отприщи дипломатическа рецесия с Полша поради командированите служащи (вж. водещата информация на 1-ва стр. на в. „ Сега “). Левият „ Либерасион “ излиза със заглавие „ Полша нервира Макрон и противоположното “, а десният „ Фигаро “ пуска разбор под заглавие „ Защо двойката Меркел-Макрон сее различие в Централна Европа? “ и дава отговор: „ Страните от Централна и Източна Европа бяха почнали да се сплотяват към Полша, с цел да завоюват най-малко малко автономност от всесилната Германия. Имайки поради своето минало и идните избори през септември, Берлин не можеше да се намеси директно и се възползва от положителните услуги на Макрон “.
Всички вестници съпоставят по какъв начин източноевропейците се отнасят към настояването на Макрон да се промени Директивата за командированите служащи, като ограничи до 1 година правото за работа на източноевропейци в непозната страна при сегашните условия, определяни от него като „ обществен дъмпинг “. Докато за Чехия, Словакия и Румъния се споделя, че са се съгласили единствено да разискват тематиката, за България няма подозрение, че е подкрепила позицията на Франция, като е изоставила досегашната си нерешителност по тематиката. „ Монд “ написа: „ Еманюел Макрон откри съвпадане на мненията със своя български сътрудник за проверката на тази инструкция, до момента в който Румен Радев по-рано се държеше по-предпазливо… През последните дни Австрия поддържа френската позиция, а Чехия и Словакия одобриха да се търси бързо компромис, без да се ангажират всъщност “.
„ Публично виновните лица в тези страни (Чехия, Словакия и Румъния – бел. ред.) доста внимаваха да не дадат и минимален знак какво ще бъдат подготвени да одобряват “, написа „ Либерасион “ и цитира неизвестен посланик от Източна Европа: „ Той (Макрон – бел. ред.) ни изиска доста по въпроса за командированите служащи, за Европа на защитата и за пазаруването на европейска военна продукция, само че в подмяна не ни предложи нищо “. В Румъния и България, продължава изданието, „ по никакъв начин не се хареса, че Макрон се отхвърли от обещанието на своя предходник да ги вкара в Шенген на два стадия: първо през летищата, а след това през сухопътните граници “. Цитиран е румънски посланик, който споделя, че „ това ще сложи нащрек нашето публично мнение “.
„ Фигаро “ припомня, че в последна сметка въпросът за проверка на Директивата за командированите служащи ще се реши с квалифицирано болшинство в Съвета на Европейски Съюз, което значи, че би трябвало да бъде подкрепена най-малко от 55% от страните в Европейски Съюз, т.е. 16 от 28 страни, които да съставляват най-малко 65% от популацията на съюза. Тъй като балтийските републики Литва, Латвия и Естония се причислиха към позицията на нордическия бранш, разколебаването на част от останалите страни в Централна и Източна Европа значи, че смяната ще бъде утвърдена до края на годината още при председателството на Естония. Така България няма да се занимава с тази гореща тематика, когато оглави Съвета на Европейски Съюз през януари 2018 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ