Нобелова награда за откривателите на вируса на хепатит С
мериканецът Харви Олтър, британецът Майкъл Хоутън и американецът Чарлз Райс завоюваха Нобелова премия за физиология или медицина за откриването на вируса на хепатит С, оповестиха международните осведомителни организации.
Тазгодишните Нобелови лауреати са създали основни открития за битката против хепатита, излъчен по кръвен път. Този сериозен световен здравословен проблем предизвиква цироза и чернодробен рак. Благодарение на тях към този момент са създадени доста чувствителни кръвни проби за вируса, премахнали заплахата от предаване на хепатита при кръвопреливане и антивирусно лекарство за хепатит С.
По данни на СЗО годишните случаи на хепатит са 70 милиона в света, а смъртните - 400 000.
BREAKING NEWS:
The 2020 in Physiology or Medicine has been awarded jointly to Harvey J. Alter, Michael Houghton and Charles M. Rice “for the discovery of Hepatitis C virus.”
— The Nobel Prize (@NobelPrize)
Заради пандемията от новия ковид Нобеловите лауреати ще получат премиите си вкъщи. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха анулирани.
Тази година паричната равноценност на премията е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара). Тя се разделя сред тримата лауреати.
Първата Нобелова премия за физиология или медицина е връчена през 1901 година на Елим Адолф декор Беринг от Германия "за работата му върху серумната терапия, особено за използването й при дифтерия, с което отваря нов път за здравната просвета и дава на лекарите победоносно средство срещу заболяването и гибелта ".
Миналата година Нобеловата премия за физиология или медицина завоюваха американците Уилям Кейлин и Грег Семенза и британецът Питър Ратклиф за открития по какъв начин клетките усещат и се приспособяват към съществуването на О2.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата премия за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов /Русия/ /1904/, Роберт Кох /Германия/ /1905/, Александър Флеминг /Великобритания/ /1945/, Джордж Бидъл /САЩ/, Едуард Тейтъм /САЩ/, Джошуа Ледърбърг /САЩ/ /1958/ и други.
Нобеловите награди имат богата история с непредвидените събития
Нобеловите награди имат богата история с непредвидени събития, поради които са били анулирани или които са затруднили избора - войни, дипломатически произшествия, лауреати в пандиза, съобщи Агенция Франс Прес.
Тази година ще се подреди измежду тях поради пандемията от Ковид-19, която наложи обичайна гала за връчване на премията в Стокхолм да бъде анулирана.
Нобеловият комитет има право да реши да не присъжда премия. Това е планувано в устава на Нобеловата фондация, когато няма труд или изобретение, почтено за оценката.
Награда може да не бъде присъдена и в памет на велика персона. Такъв е казусът през 1948 година, когато не е оповестена Нобелова премия за мир след гибелта на Ганди, който не съумява да я завоюва.
Общо 49 награди не са присъдени. Преобладават тези за мир (16 пъти).
Нобелова премия може да бъде присъдена и за предходна година. Последния подобен случай е за литература за 2018 година Лауреатът беше разгласен през 2019 година - полякинята Олга Токарчук поради скандал в Шведската академия.
През Първата и Втората международна война Нобелови награди за просвета и литература нормално не са присъждани, въпреки и Швеция да е неутрална страна, освен от морални аргументи, само че и тъй като няма достъп до научни изявления.
Норвегия е окупирана от нацистка Германия от април 1940 година Нобелова премия за мир не е присъждана от 1939 година до 1945 година За 1944 година обаче е оповестена със задна дата на Червения кръст.
В Стокхолм присъждането на премиите се възвръща от 1944 година Тогава е анулирана церемонията за връчване на премиите. Това се повтаря чак тази година.
През 1924 година поради няколко заболели лауреати, измежду които писателят Владислав Реймонт и невръчени награди (за химия и мир), церемониите в Стокхолм и Осло са анулирани. Това не се е случвало в спокойно време до 2020 година През 1924 година е анулиран и банкетът на 10 декември в кметството на Стокхолм. Той се е състоял постоянно от 1956 година, въпреки и тогава поради потушаването на въстанието в Будапеща от Съюз на съветските социалистически републики да е по-скромен и в по-малка зала.
Няколко лауреати не участват на церемонията поради политически аргументи. Такъв е казусът с пацифиста Карл декор Осиецки през 1936 година, който е в нацистки концентрационен лагер. През 1991 година Аунг Сан Су Чжи от Мианма също е в пандиза. Тя получава премията си за мир в Осло чак през 2012 година Китайският бранител на човешките права Лю Сяобо също не може да получи премията си през 2010 година
Сред лауреатите за литература Александър Солженицин отхвърля да пътува до Стокхолм, с цел да получи премията си през 1970 година от боязън, че няма да може да се върна в Съюз на съветските социалистически републики. Той обаче съумява да изпрати скрито благодарствената си тирада. Солженицин получава премията си през 1974 година, когато е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики.
Няколко лауреати са отказали премията си. През 1958 година Борис Пастернак в началото я приема, само че по-късно руските управляващи го принуждават да я откаже. През 1964 година французинът Жан-Пол Сартр я отхвърля, като изяснява, че желае да остане свободен, а Нобеловата премия би го сложила "на фундамент ".
През 1973 година договарящият за мир от Северен Виетнам Ле Дък Тхо, който е почетен с премията за мир взаимно с Хенри Кисинджър, отхвърля оценката с довода, че не са спазени изискванията на примирието. Кисинджър също не идва в Осло от боязън да не бъдат проведени митинги. Наградата от негово име получава американският дипломат.
През 30-те години на предишния век са отличени трима немски учени Рихард Кун (1938) и Адолф Бутенанд (1939) за химия и Герхард Домагт (1939) за медицина. Хитлер обаче не разрешава на сънародниците си да одобряват премията, засегнат от оценката на Осиецки. Те я отхвърлят, само че получават премията си след войната.
Тазгодишните Нобелови лауреати са създали основни открития за битката против хепатита, излъчен по кръвен път. Този сериозен световен здравословен проблем предизвиква цироза и чернодробен рак. Благодарение на тях към този момент са създадени доста чувствителни кръвни проби за вируса, премахнали заплахата от предаване на хепатита при кръвопреливане и антивирусно лекарство за хепатит С.
По данни на СЗО годишните случаи на хепатит са 70 милиона в света, а смъртните - 400 000.
BREAKING NEWS:
The 2020 in Physiology or Medicine has been awarded jointly to Harvey J. Alter, Michael Houghton and Charles M. Rice “for the discovery of Hepatitis C virus.”
— The Nobel Prize (@NobelPrize)
Заради пандемията от новия ковид Нобеловите лауреати ще получат премиите си вкъщи. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха анулирани.
Тази година паричната равноценност на премията е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара). Тя се разделя сред тримата лауреати.
Първата Нобелова премия за физиология или медицина е връчена през 1901 година на Елим Адолф декор Беринг от Германия "за работата му върху серумната терапия, особено за използването й при дифтерия, с което отваря нов път за здравната просвета и дава на лекарите победоносно средство срещу заболяването и гибелта ".
Миналата година Нобеловата премия за физиология или медицина завоюваха американците Уилям Кейлин и Грег Семенза и британецът Питър Ратклиф за открития по какъв начин клетките усещат и се приспособяват към съществуването на О2.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата премия за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов /Русия/ /1904/, Роберт Кох /Германия/ /1905/, Александър Флеминг /Великобритания/ /1945/, Джордж Бидъл /САЩ/, Едуард Тейтъм /САЩ/, Джошуа Ледърбърг /САЩ/ /1958/ и други.
Нобеловите награди имат богата история с непредвидените събития
Нобеловите награди имат богата история с непредвидени събития, поради които са били анулирани или които са затруднили избора - войни, дипломатически произшествия, лауреати в пандиза, съобщи Агенция Франс Прес.
Тази година ще се подреди измежду тях поради пандемията от Ковид-19, която наложи обичайна гала за връчване на премията в Стокхолм да бъде анулирана.
Нобеловият комитет има право да реши да не присъжда премия. Това е планувано в устава на Нобеловата фондация, когато няма труд или изобретение, почтено за оценката.
Награда може да не бъде присъдена и в памет на велика персона. Такъв е казусът през 1948 година, когато не е оповестена Нобелова премия за мир след гибелта на Ганди, който не съумява да я завоюва.
Общо 49 награди не са присъдени. Преобладават тези за мир (16 пъти).
Нобелова премия може да бъде присъдена и за предходна година. Последния подобен случай е за литература за 2018 година Лауреатът беше разгласен през 2019 година - полякинята Олга Токарчук поради скандал в Шведската академия.
През Първата и Втората международна война Нобелови награди за просвета и литература нормално не са присъждани, въпреки и Швеция да е неутрална страна, освен от морални аргументи, само че и тъй като няма достъп до научни изявления.
Норвегия е окупирана от нацистка Германия от април 1940 година Нобелова премия за мир не е присъждана от 1939 година до 1945 година За 1944 година обаче е оповестена със задна дата на Червения кръст.
В Стокхолм присъждането на премиите се възвръща от 1944 година Тогава е анулирана церемонията за връчване на премиите. Това се повтаря чак тази година.
През 1924 година поради няколко заболели лауреати, измежду които писателят Владислав Реймонт и невръчени награди (за химия и мир), церемониите в Стокхолм и Осло са анулирани. Това не се е случвало в спокойно време до 2020 година През 1924 година е анулиран и банкетът на 10 декември в кметството на Стокхолм. Той се е състоял постоянно от 1956 година, въпреки и тогава поради потушаването на въстанието в Будапеща от Съюз на съветските социалистически републики да е по-скромен и в по-малка зала.
Няколко лауреати не участват на церемонията поради политически аргументи. Такъв е казусът с пацифиста Карл декор Осиецки през 1936 година, който е в нацистки концентрационен лагер. През 1991 година Аунг Сан Су Чжи от Мианма също е в пандиза. Тя получава премията си за мир в Осло чак през 2012 година Китайският бранител на човешките права Лю Сяобо също не може да получи премията си през 2010 година
Сред лауреатите за литература Александър Солженицин отхвърля да пътува до Стокхолм, с цел да получи премията си през 1970 година от боязън, че няма да може да се върна в Съюз на съветските социалистически републики. Той обаче съумява да изпрати скрито благодарствената си тирада. Солженицин получава премията си през 1974 година, когато е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики.
Няколко лауреати са отказали премията си. През 1958 година Борис Пастернак в началото я приема, само че по-късно руските управляващи го принуждават да я откаже. През 1964 година французинът Жан-Пол Сартр я отхвърля, като изяснява, че желае да остане свободен, а Нобеловата премия би го сложила "на фундамент ".
През 1973 година договарящият за мир от Северен Виетнам Ле Дък Тхо, който е почетен с премията за мир взаимно с Хенри Кисинджър, отхвърля оценката с довода, че не са спазени изискванията на примирието. Кисинджър също не идва в Осло от боязън да не бъдат проведени митинги. Наградата от негово име получава американският дипломат.
През 30-те години на предишния век са отличени трима немски учени Рихард Кун (1938) и Адолф Бутенанд (1939) за химия и Герхард Домагт (1939) за медицина. Хитлер обаче не разрешава на сънародниците си да одобряват премията, засегнат от оценката на Осиецки. Те я отхвърлят, само че получават премията си след войната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ