Дъщерята на Робърт Кенеди създава трибунал за агресията на Русия срещу Украйна
Мери Кери Кенеди е американски юрист, създател и деятел за правата на индивида. Тя е щерка на популярния политик и сенатор, прочут с битката си против мафията, до момента в който е основен прокурор на Съединени американски щати - Робърт Кенеди. Мери Кери Кенеди е и племенница на 35-ия американски президент - именития Джон Кенеди.
Мери е 4-годишна, когато убиват американския президент и неин чичо и 8-годишна, когато прострелват татко ѝ Робърт.
Мери Кенеди е президент на Robert F. Kennedy Human Rights – една от най-големите организации с нестопанска цел за покровителство за правата на индивида.
Американката даде извънредно изявление за Нова.
Г-жо Кенеди, благодаря Ви за гостуването в предаването ни! Били сте на 4 години, когато чичо Ви, 35-ият президент на Съединени американски щати, е погубен. Помните ли този ден и какви мемоари имате от чичо си?
Ами, бях толкоз дребна, когато си отиде, само че имам страхотни мемоари. Помня по какъв начин пристигна в Кейп Код, където прекарвахме летата, по какъв начин кацна хеликоптерът. Имаше необикновено чувство за наслада, когато беше там. Спомням си по какъв начин обикаляхме двора с голф количка, по какъв начин играех на гоненица в Белия дом, криех се под бюрото в Овалния кабинет. Най-много помня от Джак, че всички възрастни изглеждаха толкоз щастливи! Когато беше в близост се знаеше, че ще цари наслада в дома.
Баща Ви е герой за човешки права и за запазване върховенството на закона. Бихте ли ни разказали повече за него?
Разбира се! Приятел на татко ми беше споделил, че животът може да се заключи с цитата „ Не стъпвайте на врата му! “, тъй като през огромна част от кариерата си татко ми спираше хулиганите. Още при започване на кариерата си, даже и като дете, той е защитавал хората от хулигани. Като студент по право, поканил Ралф Бънч, първият афроамериканец, почетен с Нобелова премия за мир, да изнесе лекция в университета във Вирджиния, който по времето е сегрегиран. Баща ми десегрегира Юридическия факултет на университета във Вирджиния, което е извънредно достижение за 50-те години на ХХ век.
Татко се бореше на страната на трудещите се в синдикатите против водачите на синдикатите, които са крали от тях. По време на придвижването за цивилен права, в историята ни преди, всички основни прокурори взимали страната на последователите на бялото предимство, локалните губернатори и кметове в съответните градове и щати, които репресирали чернокожите. Но татко ми оказва помощ на деятелите за правата на чернокожите, което е същинска смяна. Той го прави, тъй като вижда несправедливост и желае да реализира смяна.
Как желаете да бъде запомнен той?
След гибелта на Мартин Лутър Кинг баща изнася невероятна тирада в Индианаполис и приключва със следния откъс: „ Нека се отдадем на поуката на гърците: да податлив свирепостта на индивида и да създадем живота на този свят по-благ “. „ Да податлив свирепостта ” значи да държим хората виновни – да няма безотговорност, а тези, които мачкат други - да понесат своята отговорност. Но и животът на този свят да бъде по-благ – да знаем, че би трябвало да се управлява с любов, да имаме съчувствие един към различен. Трябва да създадем света по-благ!
След толкоз доста години, имате ли пояснение за себе си какви са същинските претекстове за тези брутални убийства?
Живея, стараейки се да не се концентрирам върху метода, по който умират чичо ми или татко ми, а по-скоро върху това, за което те живяха. Мисля, че е доста по-добре да отправям силата си към това. Спомням си, когато си отиде баща бях на 8 години, бях в Калифорния, където той водеше акция. Онази вечер си бях легнала, не бях се сбогувала с него, бях заспала, а след това се разсъниха доста рано – тъй като съм от Вирджиния, на другия завършек на страната. Бях 3 часа напред със промяната на часовете. Събудих се доста рано и пуснах тв приемника, с цел да виждам анимационни филмчета. Седях сама, със скръстени крайници, в хотелска стая, гледах телевизия, когато оповестиха новината, че татко ми е прострелян. Така научих. Беше извънредно! Объркващо! Отвратително! Върнах се във Вирджиния с братята и сестрите ми. На идващия ден брат ми се обади и ми сподели, че баща е умрял. Помня оня миг, помолих се за баща, за мама, за фамилията, след това се помолих и за индивида, който го умъртви. Помолих се на Бога да не разреши да му се случи каквото и да било. Страхувах се, че ще го убият и не желаех никое друго семейство да минава през това, което ние изживявахме. Не желаех децата или родителите му да изпитат такава загуба. Това са инстинктите на 8-годишно момиче с разрушено сърце. Все още изпитвам същото по отношение на смъртното наказване и значимостта да се пази човешкото достолепие, каквото и да е сторил някой. Трябва да има правдивост, би трябвало да пазиме обществото от вършещите зло, само че би трябвало да се отнасяме един към различен с достолепие.
Вие следвате стъпките на татко си, отдавате живота си за правата на индивида. Разкажете ни повече за достиженията Ви.
Благодаря Ви! Преди всичко имам седем братя и три сестри, аз съм седмото от 11 деца. Когато си толкоз дребен, оценяваш правата на индивида от ранна възраст!
Нещата, с които най-вече се гордея? Държим държавни управления виновни за нарушавания на правата на индивида, най-вече в Латинска Америка и Африка. Когато Уганда одобри закон, съгласно който хомосексуалност се наказваше с пожизнен затвор без право на подмяна, осъдихме държавното управление и анулираха закона.
Преди няколко години съдихме държавното управление на Колумбия в Южна Америка за убийството на публицист – беше първият случай в историята на Латинска Америка, в който се търси отговорност от държавно управление за убийството на публицист, тъй че се гордея с това.
Миналата година сполучливо осъдихме Хондурас – също първи случай в историята на Латинска Америка за търсене на отговорност от държавно управление за убийството на LGBTQ човек.
Имаме по към 35 каузи във всеки даден миг и в никакъв случай не сме губили. Много от тях са свързани с публицисти, опозиционери, бранители на човешки права, хора, които упражняват правото си на противоречие, които подлагат на критика държавното управление не тъй като го ненавиждат, а тъй като обичат демокрацията. Предимно с това се занимаваме – както загатнах, по 35 каузи във всеки миг и в никакъв случай не сме губили дело, тъй че доста се гордея с екипа ни поради това.
Също по този начин имаме стратегия за образование по човешки права, популяризирана измежду 5 милиона души по целия свят – от детската градина до юридическия факултет, тъй че да са осведомени с правата си, да знаят по какъв начин да ги защитят, да събират дружно хора, с цел да реализират смяна. Много се гордея и с този труд.
Впечатляващо е! Започвате и самодейност за основаване на интернационален арбитражен съд за закононарушението експанзия от страна на Русия против Украйна. Бихте ли ни разказали повече?
Да, това е изпитание, ръководено от доста хора по целия свят. Ние го вършим по молба на основния прокурор на Украйна, тъй като от закононарушението експанзия произтичат всички останали военни закононарушения, само че то е единственото, по което не може да бъде повдигнато обвиняване пред никой съд. Защо? Защото в Украйна има закон, даващ имунитет на държавните глави. По украинските закони не могат да потърсят отговорност от Путин.
Според Международния углавен съд Москва в никакъв случай не е подписвала контракта от Рим, който би разрешил на съда да преследва това закононарушение, тъй че това не е опция. Единственият метод да го създадем е посредством нов арбитражен съд за закононарушението експанзия, по което работим.
След над 40 години, отдадени на правораздаване, поощряване и отбрана на върховенството на закона, сте срещали толкоз доста тежки човешки истории и ориси. Как се справяте с цялата горест, на която ставате очевидец?
Добър въпрос. От една страна извозвам доста време в молебствия, медитация, постаравам се да се храня здравословно, да върша физически извършения, а и имам доста другари, с които беседвам. Минавала съм и през терапия. Мисля, че се нуждаем от доста начини – всички или сме минали през контузия, или имаме другари и родственици, минали през контузия. Една на три дами е изнасилвана през живота си, това се случва на всички места. Важно е човек да употребява тези начини.
Това, което ми оказва помощ да продължа е, че всичко, което вършим в действителност води до смяна. Печелим всичките каузи, необикновен резултат имаме. Когато започнах да се занимавам с човешки права, през 80-те години на предишния век, в цяла Латинска Америка господстваха десни военни диктатори. Сега остана единствено един. В цяла Източна Европа господстваше комунизъм – в този момент не е останало комунистическо държавно управление. Южна Африка беше във върха на Апартейда, в този момент в Южна Африка има няколко следващи свободно определени държавни управления. Правата на дамите не бяха в интернационалния дневен ред, а в този момент те са значими за интернационалната дипломация на всяка страна. Това е революционна смяна.
Тези революции не се случват, тъй като държавни управления, многонационални корпорации или армии го желаят - всички тези сили се пробват да го спрат. Те се случват, тъй като дребни групи от решителни хора взимат в свои ръце фантазията за независимост, употребяват Всеобщата декларация за правата на индивида и споделят: „ Ние се застъпваме за правата си и ще създадем смяната “. Именно по тази причина тая вяра.
Какво би споделил татко Ви през днешния ден за света, в който живеем?
Знаете ли, мисля, че би бил задоволен от доста промени, които са настъпили, както таман споделих. Но би споделил, че следва да се извърви дълъг път. Има доста аргументи заран да се събудиш и да отидеш на работа, в случай че се занимаваш с правата на индивида.
Госпожо Кенеди, кое е най-голямото знамение в живота Ви?
Ами… чудото на любовта. Чувството на любов, което усещах у фамилията ми като дете, възприятието на любов, както и Вие знаете, когато носиш бебе на ръце, чудото на живота. Приятелството, насладата, сътворението – всички добрини, които сме получили от Твореца.
Много Ви благодаря за изявлението, за мен беше голяма чест и привилегия да беседваме!
И за мен беше голямо наслаждение! Следващия път – в България!
Добре пристигнали сте когато и да е!
Благодаря!
Мери е 4-годишна, когато убиват американския президент и неин чичо и 8-годишна, когато прострелват татко ѝ Робърт.
Мери Кенеди е президент на Robert F. Kennedy Human Rights – една от най-големите организации с нестопанска цел за покровителство за правата на индивида.
Американката даде извънредно изявление за Нова.
Г-жо Кенеди, благодаря Ви за гостуването в предаването ни! Били сте на 4 години, когато чичо Ви, 35-ият президент на Съединени американски щати, е погубен. Помните ли този ден и какви мемоари имате от чичо си?
Ами, бях толкоз дребна, когато си отиде, само че имам страхотни мемоари. Помня по какъв начин пристигна в Кейп Код, където прекарвахме летата, по какъв начин кацна хеликоптерът. Имаше необикновено чувство за наслада, когато беше там. Спомням си по какъв начин обикаляхме двора с голф количка, по какъв начин играех на гоненица в Белия дом, криех се под бюрото в Овалния кабинет. Най-много помня от Джак, че всички възрастни изглеждаха толкоз щастливи! Когато беше в близост се знаеше, че ще цари наслада в дома.
Баща Ви е герой за човешки права и за запазване върховенството на закона. Бихте ли ни разказали повече за него?
Разбира се! Приятел на татко ми беше споделил, че животът може да се заключи с цитата „ Не стъпвайте на врата му! “, тъй като през огромна част от кариерата си татко ми спираше хулиганите. Още при започване на кариерата си, даже и като дете, той е защитавал хората от хулигани. Като студент по право, поканил Ралф Бънч, първият афроамериканец, почетен с Нобелова премия за мир, да изнесе лекция в университета във Вирджиния, който по времето е сегрегиран. Баща ми десегрегира Юридическия факултет на университета във Вирджиния, което е извънредно достижение за 50-те години на ХХ век.
Татко се бореше на страната на трудещите се в синдикатите против водачите на синдикатите, които са крали от тях. По време на придвижването за цивилен права, в историята ни преди, всички основни прокурори взимали страната на последователите на бялото предимство, локалните губернатори и кметове в съответните градове и щати, които репресирали чернокожите. Но татко ми оказва помощ на деятелите за правата на чернокожите, което е същинска смяна. Той го прави, тъй като вижда несправедливост и желае да реализира смяна.
Как желаете да бъде запомнен той?
След гибелта на Мартин Лутър Кинг баща изнася невероятна тирада в Индианаполис и приключва със следния откъс: „ Нека се отдадем на поуката на гърците: да податлив свирепостта на индивида и да създадем живота на този свят по-благ “. „ Да податлив свирепостта ” значи да държим хората виновни – да няма безотговорност, а тези, които мачкат други - да понесат своята отговорност. Но и животът на този свят да бъде по-благ – да знаем, че би трябвало да се управлява с любов, да имаме съчувствие един към различен. Трябва да създадем света по-благ!
След толкоз доста години, имате ли пояснение за себе си какви са същинските претекстове за тези брутални убийства?
Живея, стараейки се да не се концентрирам върху метода, по който умират чичо ми или татко ми, а по-скоро върху това, за което те живяха. Мисля, че е доста по-добре да отправям силата си към това. Спомням си, когато си отиде баща бях на 8 години, бях в Калифорния, където той водеше акция. Онази вечер си бях легнала, не бях се сбогувала с него, бях заспала, а след това се разсъниха доста рано – тъй като съм от Вирджиния, на другия завършек на страната. Бях 3 часа напред със промяната на часовете. Събудих се доста рано и пуснах тв приемника, с цел да виждам анимационни филмчета. Седях сама, със скръстени крайници, в хотелска стая, гледах телевизия, когато оповестиха новината, че татко ми е прострелян. Така научих. Беше извънредно! Объркващо! Отвратително! Върнах се във Вирджиния с братята и сестрите ми. На идващия ден брат ми се обади и ми сподели, че баща е умрял. Помня оня миг, помолих се за баща, за мама, за фамилията, след това се помолих и за индивида, който го умъртви. Помолих се на Бога да не разреши да му се случи каквото и да било. Страхувах се, че ще го убият и не желаех никое друго семейство да минава през това, което ние изживявахме. Не желаех децата или родителите му да изпитат такава загуба. Това са инстинктите на 8-годишно момиче с разрушено сърце. Все още изпитвам същото по отношение на смъртното наказване и значимостта да се пази човешкото достолепие, каквото и да е сторил някой. Трябва да има правдивост, би трябвало да пазиме обществото от вършещите зло, само че би трябвало да се отнасяме един към различен с достолепие.
Вие следвате стъпките на татко си, отдавате живота си за правата на индивида. Разкажете ни повече за достиженията Ви.
Благодаря Ви! Преди всичко имам седем братя и три сестри, аз съм седмото от 11 деца. Когато си толкоз дребен, оценяваш правата на индивида от ранна възраст!
Нещата, с които най-вече се гордея? Държим държавни управления виновни за нарушавания на правата на индивида, най-вече в Латинска Америка и Африка. Когато Уганда одобри закон, съгласно който хомосексуалност се наказваше с пожизнен затвор без право на подмяна, осъдихме държавното управление и анулираха закона.
Преди няколко години съдихме държавното управление на Колумбия в Южна Америка за убийството на публицист – беше първият случай в историята на Латинска Америка, в който се търси отговорност от държавно управление за убийството на публицист, тъй че се гордея с това.
Миналата година сполучливо осъдихме Хондурас – също първи случай в историята на Латинска Америка за търсене на отговорност от държавно управление за убийството на LGBTQ човек.
Имаме по към 35 каузи във всеки даден миг и в никакъв случай не сме губили. Много от тях са свързани с публицисти, опозиционери, бранители на човешки права, хора, които упражняват правото си на противоречие, които подлагат на критика държавното управление не тъй като го ненавиждат, а тъй като обичат демокрацията. Предимно с това се занимаваме – както загатнах, по 35 каузи във всеки миг и в никакъв случай не сме губили дело, тъй че доста се гордея с екипа ни поради това.
Също по този начин имаме стратегия за образование по човешки права, популяризирана измежду 5 милиона души по целия свят – от детската градина до юридическия факултет, тъй че да са осведомени с правата си, да знаят по какъв начин да ги защитят, да събират дружно хора, с цел да реализират смяна. Много се гордея и с този труд.
Впечатляващо е! Започвате и самодейност за основаване на интернационален арбитражен съд за закононарушението експанзия от страна на Русия против Украйна. Бихте ли ни разказали повече?
Да, това е изпитание, ръководено от доста хора по целия свят. Ние го вършим по молба на основния прокурор на Украйна, тъй като от закононарушението експанзия произтичат всички останали военни закононарушения, само че то е единственото, по което не може да бъде повдигнато обвиняване пред никой съд. Защо? Защото в Украйна има закон, даващ имунитет на държавните глави. По украинските закони не могат да потърсят отговорност от Путин.
Според Международния углавен съд Москва в никакъв случай не е подписвала контракта от Рим, който би разрешил на съда да преследва това закононарушение, тъй че това не е опция. Единственият метод да го създадем е посредством нов арбитражен съд за закононарушението експанзия, по което работим.
След над 40 години, отдадени на правораздаване, поощряване и отбрана на върховенството на закона, сте срещали толкоз доста тежки човешки истории и ориси. Как се справяте с цялата горест, на която ставате очевидец?
Добър въпрос. От една страна извозвам доста време в молебствия, медитация, постаравам се да се храня здравословно, да върша физически извършения, а и имам доста другари, с които беседвам. Минавала съм и през терапия. Мисля, че се нуждаем от доста начини – всички или сме минали през контузия, или имаме другари и родственици, минали през контузия. Една на три дами е изнасилвана през живота си, това се случва на всички места. Важно е човек да употребява тези начини.
Това, което ми оказва помощ да продължа е, че всичко, което вършим в действителност води до смяна. Печелим всичките каузи, необикновен резултат имаме. Когато започнах да се занимавам с човешки права, през 80-те години на предишния век, в цяла Латинска Америка господстваха десни военни диктатори. Сега остана единствено един. В цяла Източна Европа господстваше комунизъм – в този момент не е останало комунистическо държавно управление. Южна Африка беше във върха на Апартейда, в този момент в Южна Африка има няколко следващи свободно определени държавни управления. Правата на дамите не бяха в интернационалния дневен ред, а в този момент те са значими за интернационалната дипломация на всяка страна. Това е революционна смяна.
Тези революции не се случват, тъй като държавни управления, многонационални корпорации или армии го желаят - всички тези сили се пробват да го спрат. Те се случват, тъй като дребни групи от решителни хора взимат в свои ръце фантазията за независимост, употребяват Всеобщата декларация за правата на индивида и споделят: „ Ние се застъпваме за правата си и ще създадем смяната “. Именно по тази причина тая вяра.
Какво би споделил татко Ви през днешния ден за света, в който живеем?
Знаете ли, мисля, че би бил задоволен от доста промени, които са настъпили, както таман споделих. Но би споделил, че следва да се извърви дълъг път. Има доста аргументи заран да се събудиш и да отидеш на работа, в случай че се занимаваш с правата на индивида.
Госпожо Кенеди, кое е най-голямото знамение в живота Ви?
Ами… чудото на любовта. Чувството на любов, което усещах у фамилията ми като дете, възприятието на любов, както и Вие знаете, когато носиш бебе на ръце, чудото на живота. Приятелството, насладата, сътворението – всички добрини, които сме получили от Твореца.
Много Ви благодаря за изявлението, за мен беше голяма чест и привилегия да беседваме!
И за мен беше голямо наслаждение! Следващия път – в България!
Добре пристигнали сте когато и да е!
Благодаря!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ