Мери Ан Беван невинаги е била грозна“. Родена в тогавашните

Мери Ан Беван не всеки път е била „ грозна “. Родена в тогавашните околности на Лондон в края на 19 век, тя наподобява съвсем по същия метод като всяка друга млада жена от това време и даже e считана за привлекателна.

Всичко се трансформира обаче, когато в зрелост и към този момент майка на няколко деца, тя хваща рядка обезобразяваща болест. Само след няколко къси години нейните черти, ръце и крайници са изкривени до неразбираемост. Без доста други благоприятни условия, Беван стартира да употребява външния си тип, с цел да си изкарва прехраната.

В съпоставяне с ръката на незасегнато лице (вляво), ръката на човек с акромегалия (вдясно) е доста уголемена

Мери Ан Уебстър е родена на 20 декември 1874 година в огромно семейство в източния завършек на Лондон. През цялото си детство тя не се разграничава от своите братя и сестри по нищо. Пораства и се квалифицира като здравна сестра през 1894 година, след което се омъжва за Томас Беван, фермер от окръг Кент, през 1903 година

Семейство Бевани си построява благополучен, плодотворен живот като от бракът им се раждат двама сина и две дъщери, всичките живи и здрави. За страдание обаче Томас умира ненадейно през 1914 година, оставяйки Мери да устоя четири деца с дребния си приход.

Акромегалията е едно от по-редките положения на хипофизата и през днешния ден може да се лекува, в случай че се открие задоволително рано. Въпреки това, под рестриктивните мерки на медицината от началото на 20-ти век, Беван няма метод да лекува или предотвратява положението и скоро открива, че чертите й се трансформират до неразбираемост.

.

В резултат на положението й другояче естествените ръце и крайници на Беван израстват отвън всевъзможен естествен размер, челото и долната й челюст изпъкват на открито, а носът й става очевидно по-голям. Така променилия й се външен тип затруднява намирането да не приказваме за задържането на работа и тя прибягва до инцидентни работни места, с цел да обезпечи фамилията си.

Рядката болест я оставя трайно обезобразена. Години по-късно някогашен чиновник на панаир твърди, че фермер, за който Беван е работила, й е споделил, че „ всичко, за което е годна, е съревнование за грозни дами. “

Приемайки драговолно думите на фермера, дамата скоро се включва в надпреварата „ Най-грозната жена “ и… ловко побеждава 250 състезателки, с цел да завоюва купата. Нейната победа притегля вниманието на хора от ентъртейнмънт бизнеса (циркове и панаири) и защото нейният доктор я твърди, че положението й единствено ще се утежнява, тя взема решение да се възползва от това в името на децата си. Така напълно скоро се оказва с постоянна работа в амбулантен панаир, който прави представления по Британските острови.

През 1920 година Беван дава отговор на реклама в лондонския вестник, която гласи „ Търси се: Най-грозната жена. Нищо отблъскващо, осакатено или обезобразено. Гарантирано положително възнаграждение и дълготраен ангажимент за сполучливия претендент. Изпратете скорошна фотография. “ Рекламата беше сложена от английски сътрудник за цирка Барнъм и Бейли, който откри, че тя има „ което може да звучи като абсурд – лицето на грозна жена, което не е неприятно. “

Реклама на Барнъм и Бейли, 1898

След като изпраща на сътрудника фотография, направена особено за случая, Беван е поканена да се причисли към шоуто в увеселителния парк Дриймленд в Кони Айлънд, тогава едно от най-големите места в света за реализатори на шоу стратегии. Атракцията е концепция на сенатор Уилям Х. Рейнолдс и промоутъра Самюъл У. Гумперц, една от най-плодотворните фигури в историята сектора, която по-късно работи с Хари Худини.

Мери Ан е показана дружно с други забележителни актриси, в това число Лионел, Мъжът с лъвско лице, Зип „ Малката глава “ и Жан Карол, татуираната дама. Посетителите на парка са поканени да видят 70-те кг, които тя носи на своята 1,70 метра височина, както и нейните крайници 45 номер. Беван понaся унизителното отношение умерено. „ Усмихвайки се механично, тя предлaga за продажба картички със своя лик “, осигурявайки по този метод задоволително пари за себе си и за образованието на децата си.

С течение на годините Мери продължава да притегля тълпи и даже се показва с фамозния цирк Ринглинг Брос & Барнъм и Бейли. Тя успяwa да реализира задачата си да обезпечи и децата си: единствено за две години в Ню Йорк тя печели 20 000 лири, почти равняващи се на 1,6 милиона $ през 2022 година

Дреднаут

Беван също има другари в и отвън шоубизнеса като даже намира време за обич. Докато се изявява в Медисън Скуеър Гардън през 1929 година, тя се хваща с дресьор на жирафи, прочут единствено като Андрю. Тя даже се подлага на козметични процедури в нюйоркски салон за хубост, където козметиците й вършат маникюр и масаж, изправят косата и гримираха лицето й.

Някои хора грубо настояват, че „ ружът, пудрата и останалото не са на мястото си на лицето на Мери Ан – както дантелените пердета върху илюминаторите на дреднаут “. Самата Мери обаче, откакто вижда отражението си, просто споделя: „ Предполагам, че ще се върна на работа. “

Беван продължава да работи в Кони Айлънд през останалите си години, до момента в който най-после не умира на 59-годишна възраст на 26 декември 1933 година Тя е върната в родината си за погребението и заровена в гробището Брокли и Лейдиуел в Югоизточен Лондон.

Години наред Мери Ан Беван остава неразбираем спомен, прочут единствено на феновете на историята на цирковете и панаирите, до момента в който при започване на века нейният облик не стартира да се употребява присмехулно върху картичка на Халмарк. След като са изказани възражения против подлагането й на по-нататъшно оскърбление, картичката е прекъсната.