Заради краткия живот: В Дания ще бачкат до 70, у нас възрастта за пенсия няма да се пипа
Мераклиите да се пенсионират рано може да са спокойни - надали скоро някой ще пипне възрастта за пенсия и границата ще си остане приблизително 65 години. Въпреки апелите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз да се вдигне границата и българите да работят до късна възраст, това към този момент няма да се случи.
Причината - българите живеят минимум в Европейски Съюз. Затова пък възрастта на работещите у нас ще са приблизително на 50-60 година през 2050 година
Всъщност настоятелните апели към страната ни за по-висока възраст за пенсиониране се повтарят от време на време, като за това ни пришпорват от Международния валутен фонд, както и напълно неотдавна - генералният секретар на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) Матиас Корман.
Причината за тия настроения са световни аргументи - застаряващо население, дългоденствие и неналичието на пари за погашение на парите в пенсионните системи.
Много страни обаче подвигат възрастта за пенсиониране, като да вземем за пример в Австралия работят до 67, а в Дания се планува хората да се пенсионират на 70 години до 2040 година
Всъщност единствено в Гърция и в Люксембург се пенсионират по-рано от нас - на 62 години.
Пенсионната възраст бе една от тематиките, които трябваше да се прегледат в прословутата пътна карта за промяна на системата. Тя трябваше да е подготвена още през ноември, само че първо се забави поради бюджета, а оставката на държавното управление “Желязков ” напълно я обрече. Ясно беше, че пътната карта не залага повишение на възрастта. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов тогава даде обещание това да не се случи. Едва ли коя и да е партия би си го разрешила, тъй като по този начин ще изгуби стотици хиляди гласоподаватели.
У нас, към момента не са направени промените в пенсионноосигурителното законодателство, заложени през 2015 година, когато се взе решение за гладко повишаване на изискуемата възраст и застрахователен стаж. До 2037 година пенсионната възраст за дамите и мъжете би трябвало да се изравни и да доближи 65 година След това е планувано, че ще се усилва съгласно измененията в продължителността на живота, т.е. ще бъде въведен самобитен автоматизиран стабилизатор.
Основна спирачка обаче си остава ниската дълготрайност на живота в България. Нещата не стоят по този начин в Италия, Дания, Нидерландия, Ирландия, Испания, Германия, където мъжете живеят сред 18 и 20 година след навършване на 65 година, а дамите - сред 20 и 22 година
В България предстоящата дълготрайност на идния живот при навършване на 65 година за мъжете е 14,6 година, а за дамите - 18,8 година Докато приблизително за Европейски Съюз тя е 18,3 година за мъжете и 21,8 година за дамите.
Държавата ни е изправена и пред предизвикването на липса на работна ръка - за 10 години, населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1%.
Темпът на повишаване на междинната възраст на работната мощ в България е от най-високите в Европейски Съюз. За 14 години тя се е нараснала с над 4 година - от 41,5 година (2010 -а) на 45,7 година (2024-а). Ако тези трендове се запазят към 2050 година, междинната възраст на работната мощ у нас ще е към 50- 60 години.
И сега 1/4 от работещите българи са сред 55 - 65 и повече години. За близо две десетилетия техният брой е повишен от 11% (2003 г.) на 25% (2024 г.).
През предходната година служебно преизчислените пенсии на работещите пенсионери са били 363 701, което е с 12 983 повече по отношение на 2024-а. Отделно 91 298 пенсии са се преизчислили по избор на получаващите ги.
Средното нарастване на пенсиите за застрахователен стаж и възраст е било 16,36 лева Повечето пенсионери имат сред 1 и 12 месеца спомагателен стаж след отпущането на пенсията - 157 183 души. На 127 230 души служебно е зачетен в допълнение положен застрахователен стаж сред 1 и 5 години.
Намалява броят на пенсионерите, на които е зачетен стаж под 1 месец (31 412 при 33 156 пенсионери през 2024 г.).
В международен мащаб до 2050 година броят на хората над 65 година ще скочи до 52 на всеки 100 души. Сега са 33 на 100. Най-бърз е този ритъм в Гърция, Италия, Полша, Словакия и Испания. “Това стареене, провокирано от ниска раждаемост и по-дълъг живот, ще усили обществените разноски за пенсии и опазване на здравето, до момента в който държавният дълг пораства и бюджетите са под напън от други цели като зеления преход ”, написа в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “Pensions at a Glance 2025 ”.
Италия е измежду най-засегнатите в това отношение: популацията в трудоспособна възраст (20-64 години) се чака да намалее с над 30% през идващите 40 години, сходно на Гърция, Япония, Полша и Испания.
“Тези страни ще се изправят пред големи фискални провокации, в случай че не реформират пенсионните си системи ”, показва Организацията за икономическо сътрудничество и раз. И акцентира, че в Италия обществените разноски за пенсии към този момент доближават 16% от Брутният вътрешен продукт - второ място след Гърция в организацията. В Испания е 17%.
У нас над 45% от парите за пенсии идват от налозите.
В световен мащаб естествената пенсионна възраст ще варира фрапантно: от 62 години в Колумбия, Люксембург и Словения до 70+ в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция.
Чехия и Словения са нараснали наложителната пенсионна възраст от 65 до 67 година В 23 страни мъжете и дамите се пенсионират на една и съща възраст, без разлика сред половете. В останалите девет страни мъжете стопират да работят по-късно. Най-големите разлики са в Австрия, Полша, Чили, Колумбия и Израел - мъжете се пенсионират 5 година по-късно от дамите.
Три или повече години е разликата и в Румъния, Унгария и Турция.
Докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз обръща внимание, че работещите със междинна заплата, които стартират кариерата си през днешния ден, ще получат приблизително пенсия, равна на 63% от чистата си заплата.
А под 40% в Естония, Ирландия и Литва. Това акцентира нуждата от спомагателни стълбове като частни спестявания, с цел да се избегне беднотия измежду пенсионерите, написа още в отчета. У нас обаче този индикатор, който мери щедростта на пенсиите, е добър и пораства през годините. От 44,3% през 2015 година коефициентът на заменяне на прихода набъбна до 54,3% през 2023-а и 53,3% през 2024 година
Над 1000 евро вземат единствено 121 хиляди българи. Средната пенсия у нас е 466,04 евро, до момента в който в страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е сред 1000 и 1500 евро. Над 1000 евро пък получават единствено 121 289 души, демонстрират данните на Националния застрахователен институт (НОИ) към февруари. 8889 души у нас пък получават тавана на пенсии от 1738,40 евро.
Публикуваният през юни 2024 година отчет на Европейски Съюз за адекватността на пенсиите сподели, че човек, осигурявал се 40 година на междинната работна заплата за страната и пенсионирал се на общоприетата пенсионна възраст в България, ще има доста по-голям чист коефициент на заменяне, т.е. употребява се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и налози, спрямо множеството страни в Европейски Съюз, измежду които Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Гърция, Хърватия, само че и Дания, Германия, Испания, даже Швеция и Финландия.
Причината - българите живеят минимум в Европейски Съюз. Затова пък възрастта на работещите у нас ще са приблизително на 50-60 година през 2050 година
Всъщност настоятелните апели към страната ни за по-висока възраст за пенсиониране се повтарят от време на време, като за това ни пришпорват от Международния валутен фонд, както и напълно неотдавна - генералният секретар на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) Матиас Корман.
Причината за тия настроения са световни аргументи - застаряващо население, дългоденствие и неналичието на пари за погашение на парите в пенсионните системи.
Много страни обаче подвигат възрастта за пенсиониране, като да вземем за пример в Австралия работят до 67, а в Дания се планува хората да се пенсионират на 70 години до 2040 година
Всъщност единствено в Гърция и в Люксембург се пенсионират по-рано от нас - на 62 години.
Пенсионната възраст бе една от тематиките, които трябваше да се прегледат в прословутата пътна карта за промяна на системата. Тя трябваше да е подготвена още през ноември, само че първо се забави поради бюджета, а оставката на държавното управление “Желязков ” напълно я обрече. Ясно беше, че пътната карта не залага повишение на възрастта. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов тогава даде обещание това да не се случи. Едва ли коя и да е партия би си го разрешила, тъй като по този начин ще изгуби стотици хиляди гласоподаватели.
У нас, към момента не са направени промените в пенсионноосигурителното законодателство, заложени през 2015 година, когато се взе решение за гладко повишаване на изискуемата възраст и застрахователен стаж. До 2037 година пенсионната възраст за дамите и мъжете би трябвало да се изравни и да доближи 65 година След това е планувано, че ще се усилва съгласно измененията в продължителността на живота, т.е. ще бъде въведен самобитен автоматизиран стабилизатор.
Основна спирачка обаче си остава ниската дълготрайност на живота в България. Нещата не стоят по този начин в Италия, Дания, Нидерландия, Ирландия, Испания, Германия, където мъжете живеят сред 18 и 20 година след навършване на 65 година, а дамите - сред 20 и 22 година
В България предстоящата дълготрайност на идния живот при навършване на 65 година за мъжете е 14,6 година, а за дамите - 18,8 година Докато приблизително за Европейски Съюз тя е 18,3 година за мъжете и 21,8 година за дамите.
Държавата ни е изправена и пред предизвикването на липса на работна ръка - за 10 години, населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1%.
Темпът на повишаване на междинната възраст на работната мощ в България е от най-високите в Европейски Съюз. За 14 години тя се е нараснала с над 4 година - от 41,5 година (2010 -а) на 45,7 година (2024-а). Ако тези трендове се запазят към 2050 година, междинната възраст на работната мощ у нас ще е към 50- 60 години.
И сега 1/4 от работещите българи са сред 55 - 65 и повече години. За близо две десетилетия техният брой е повишен от 11% (2003 г.) на 25% (2024 г.).
През предходната година служебно преизчислените пенсии на работещите пенсионери са били 363 701, което е с 12 983 повече по отношение на 2024-а. Отделно 91 298 пенсии са се преизчислили по избор на получаващите ги.
Средното нарастване на пенсиите за застрахователен стаж и възраст е било 16,36 лева Повечето пенсионери имат сред 1 и 12 месеца спомагателен стаж след отпущането на пенсията - 157 183 души. На 127 230 души служебно е зачетен в допълнение положен застрахователен стаж сред 1 и 5 години.
Намалява броят на пенсионерите, на които е зачетен стаж под 1 месец (31 412 при 33 156 пенсионери през 2024 г.).
В международен мащаб до 2050 година броят на хората над 65 година ще скочи до 52 на всеки 100 души. Сега са 33 на 100. Най-бърз е този ритъм в Гърция, Италия, Полша, Словакия и Испания. “Това стареене, провокирано от ниска раждаемост и по-дълъг живот, ще усили обществените разноски за пенсии и опазване на здравето, до момента в който държавният дълг пораства и бюджетите са под напън от други цели като зеления преход ”, написа в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “Pensions at a Glance 2025 ”.
Италия е измежду най-засегнатите в това отношение: популацията в трудоспособна възраст (20-64 години) се чака да намалее с над 30% през идващите 40 години, сходно на Гърция, Япония, Полша и Испания.
“Тези страни ще се изправят пред големи фискални провокации, в случай че не реформират пенсионните си системи ”, показва Организацията за икономическо сътрудничество и раз. И акцентира, че в Италия обществените разноски за пенсии към този момент доближават 16% от Брутният вътрешен продукт - второ място след Гърция в организацията. В Испания е 17%.
У нас над 45% от парите за пенсии идват от налозите.
В световен мащаб естествената пенсионна възраст ще варира фрапантно: от 62 години в Колумбия, Люксембург и Словения до 70+ в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция.
Чехия и Словения са нараснали наложителната пенсионна възраст от 65 до 67 година В 23 страни мъжете и дамите се пенсионират на една и съща възраст, без разлика сред половете. В останалите девет страни мъжете стопират да работят по-късно. Най-големите разлики са в Австрия, Полша, Чили, Колумбия и Израел - мъжете се пенсионират 5 година по-късно от дамите.
Три или повече години е разликата и в Румъния, Унгария и Турция.
Докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз обръща внимание, че работещите със междинна заплата, които стартират кариерата си през днешния ден, ще получат приблизително пенсия, равна на 63% от чистата си заплата.
А под 40% в Естония, Ирландия и Литва. Това акцентира нуждата от спомагателни стълбове като частни спестявания, с цел да се избегне беднотия измежду пенсионерите, написа още в отчета. У нас обаче този индикатор, който мери щедростта на пенсиите, е добър и пораства през годините. От 44,3% през 2015 година коефициентът на заменяне на прихода набъбна до 54,3% през 2023-а и 53,3% през 2024 година
Над 1000 евро вземат единствено 121 хиляди българи. Средната пенсия у нас е 466,04 евро, до момента в който в страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е сред 1000 и 1500 евро. Над 1000 евро пък получават единствено 121 289 души, демонстрират данните на Националния застрахователен институт (НОИ) към февруари. 8889 души у нас пък получават тавана на пенсии от 1738,40 евро.
Публикуваният през юни 2024 година отчет на Европейски Съюз за адекватността на пенсиите сподели, че човек, осигурявал се 40 година на междинната работна заплата за страната и пенсионирал се на общоприетата пенсионна възраст в България, ще има доста по-голям чист коефициент на заменяне, т.е. употребява се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и налози, спрямо множеството страни в Европейски Съюз, измежду които Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Гърция, Хърватия, само че и Дания, Германия, Испания, даже Швеция и Финландия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ