Всеки мениджър има нужда от това - 4 стъпки за бързо разрешаване на конфликтите в офиса
Мениджърите се нуждаят от явен проект, благодарение на който бързо да позволяват междуличностните кавги на работното място. Добрата вест за тях е, че има няколко елементарни стъпки, които могат да оказват помощ за разрешаването на всеки спор в офиса, без значение дали става въпрос за спор сред сътрудници или за различие сред началник и негови подчинени. Ето ги и тях:
1. Слушайте
Процеса по разрешаването на спора постоянно би трябвало да стартира със слушане. Може да звучи просто, само че истината е, че точно това е една от стъпките, които хората най-често пропущат или намират за най-трудни. Това важи в особена мощ за водачите, които избират допустимо бързите решения на проблемите, като за задачата всевъзможен тип борби и се концентрират върху осъществяването на съответни ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати. Истината е, че няма по какъв начин да достигнете до дейно решение, в случай че преди този момент не изслушате всеки участник в спора. Това значи, че би трябвало да подхождате непредубедено и да отделяте еднообразно внимание на всички разнообразни гледни точки – без значение дали сте съгласни с тях.
2. Покажете съпричастност
Конфликтът открива пред вас най-хубавата опция да се поставите на мястото на някой различен. Не забравяйте, че това не значи, че би трябвало да се съгласите мнението на този човек. Идеята е да разберете по какъв начин той се усеща в дадена обстановка. През какво минава? Какви са страстите, които се крият зад неговите думи? Каква е повода за неговата реакция? Може да не съумеете да разберете за какво този човек е се усеща по метода, по който се усеща, само че сигурно може да бъдете съпричастни към гнева, страха или тъгата, която той изпитва. Дайте най-хубавото от себе си, с цел да вникнете в тези усеща.
3. Разбиране и извинение(ако е необходимо)
Следващата естествена стъпка след проявлението на съпричастност е проявлението на схващане и изразяването на страдание, когато е належащо. Отново, това не значи да се съгласявате с всичко което споделя другия човек. Въпросът е да го накарате да се почувства чут и свестен. Демонстрацията на схващане може да бъде под формата на фраза от рода на: „ Виждам какъв брой си смутен поради обстановката “ или пък „ Ядосан си, и аз разбирам за какво “. Показването на последователност кара хората да смъкват гарда и да бъдат по-склони да работят по реализиране на компромис.
Ако вие имате роля в казуса, който ги тормози, то може да е належащо да поднесете опрощение. Извинения имат извънредно мощен резултат върху смекчаването на експанзията, подбудена от някакъв спор. Тук още веднъж се връщаме на точката, че не е нужно да сте изцяло съгласни с оценката на другия човек, с цел да се извините за вашите дейности. Важно е в никакъв случай да не трансферирате отговорността върху другия човек, давайки неискрени извинения, в които казвате „ че съжалявате за метода, по който се усеща “. „ Съжалявам, че виждаш нещата по този метод “ е ужасяващ вид за опрощение, който изцяло пренебрегва възприятията на другия човек и демонстрира, че сте подминали предходните две стъпки на съпричастност и схващане. Вместо използвайте фраза от рода на „ Съжалявам, че споделих тези неща, без да се замисля за метода, по който това ще те накара да се чувстваш “ или „ Извинявам се случилото се. Не осъзнавах, че нещата може да тълкувани по този метод “. Забележете, че и в двата случая не казвате „ ти си прав “ или „ склонен съм “, а просто поемате отговорност за личните си дейности. Ако обаче сте съгласни с оценката на другия човек, то наложително би трябвало да отбележите това в извинението си и да обясните какво смятате да извършите, с цел да коригирате грешките си.
4. Предложете решение
След като преминете през описаните дотук стъпки, идва време за реализиране на дефинитивно решение на спора. В края на краищата, вие желаете да покажете на всички участници в противоречивата обстановка, че тя има компромисно решение и че би трябвало да бъдат подхванати съответни ограничения, с цел да не се материализира още веднъж този спор на по-късен стадий. На по-късен стадий
Дайте предложение и попитайте дали то би било задоволително за разрешаване на разногласието. Кажете нещо като „ Ще приказвам с шефа и ще видя дали можем да променим тази политика. Това ще позволи ли казуса? “ или пък „ Ще обясня на всички членове на екипа за тази смяна в политиката. Мислиш ли, че това ще е задоволително? “. Когато вършиме това вие показвате на хората, че техните усеща и мисли имат значение. Оставате отворена вратата пред тях за спомагателни оферти, които да създадат препоръчаното от вас решение допустимо най-фективно.
Ако обаче нямате съответно предложение за решение на спора, може да попитате участниците в него какво биха желали да извършите за тях. Достатъчно е просто да кажете:„ Как мога да оказа помощ за разрешаването на този спор? “
В последна сметка, потушаването на спора стартира с това, че хората би трябвало да знаят, че гласът им се чува и че мнението им се цени. Макар че не постоянно сте съгласни с това, което те споделят, би трябвало да признавате техните гледни точки и усеща като действителни и годни. Ще останете сюрпризирани от това какъв брой дружелюбни и отстъпчиви могат да бъдат двама индивида, които допреди няколко минути са защитавали гневно изцяло противоположни гледни точки, някой им отговори с схващане и съпричастност.
………
Джереми Полак , създател на Pollack Peacebuilding и съветник по разрешаване на спорове в Силициевата котловина, за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
1. Слушайте
Процеса по разрешаването на спора постоянно би трябвало да стартира със слушане. Може да звучи просто, само че истината е, че точно това е една от стъпките, които хората най-често пропущат или намират за най-трудни. Това важи в особена мощ за водачите, които избират допустимо бързите решения на проблемите, като за задачата всевъзможен тип борби и се концентрират върху осъществяването на съответни ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати. Истината е, че няма по какъв начин да достигнете до дейно решение, в случай че преди този момент не изслушате всеки участник в спора. Това значи, че би трябвало да подхождате непредубедено и да отделяте еднообразно внимание на всички разнообразни гледни точки – без значение дали сте съгласни с тях.
2. Покажете съпричастност
Конфликтът открива пред вас най-хубавата опция да се поставите на мястото на някой различен. Не забравяйте, че това не значи, че би трябвало да се съгласите мнението на този човек. Идеята е да разберете по какъв начин той се усеща в дадена обстановка. През какво минава? Какви са страстите, които се крият зад неговите думи? Каква е повода за неговата реакция? Може да не съумеете да разберете за какво този човек е се усеща по метода, по който се усеща, само че сигурно може да бъдете съпричастни към гнева, страха или тъгата, която той изпитва. Дайте най-хубавото от себе си, с цел да вникнете в тези усеща.
3. Разбиране и извинение(ако е необходимо)
Следващата естествена стъпка след проявлението на съпричастност е проявлението на схващане и изразяването на страдание, когато е належащо. Отново, това не значи да се съгласявате с всичко което споделя другия човек. Въпросът е да го накарате да се почувства чут и свестен. Демонстрацията на схващане може да бъде под формата на фраза от рода на: „ Виждам какъв брой си смутен поради обстановката “ или пък „ Ядосан си, и аз разбирам за какво “. Показването на последователност кара хората да смъкват гарда и да бъдат по-склони да работят по реализиране на компромис.
Ако вие имате роля в казуса, който ги тормози, то може да е належащо да поднесете опрощение. Извинения имат извънредно мощен резултат върху смекчаването на експанзията, подбудена от някакъв спор. Тук още веднъж се връщаме на точката, че не е нужно да сте изцяло съгласни с оценката на другия човек, с цел да се извините за вашите дейности. Важно е в никакъв случай да не трансферирате отговорността върху другия човек, давайки неискрени извинения, в които казвате „ че съжалявате за метода, по който се усеща “. „ Съжалявам, че виждаш нещата по този метод “ е ужасяващ вид за опрощение, който изцяло пренебрегва възприятията на другия човек и демонстрира, че сте подминали предходните две стъпки на съпричастност и схващане. Вместо използвайте фраза от рода на „ Съжалявам, че споделих тези неща, без да се замисля за метода, по който това ще те накара да се чувстваш “ или „ Извинявам се случилото се. Не осъзнавах, че нещата може да тълкувани по този метод “. Забележете, че и в двата случая не казвате „ ти си прав “ или „ склонен съм “, а просто поемате отговорност за личните си дейности. Ако обаче сте съгласни с оценката на другия човек, то наложително би трябвало да отбележите това в извинението си и да обясните какво смятате да извършите, с цел да коригирате грешките си.
4. Предложете решение
След като преминете през описаните дотук стъпки, идва време за реализиране на дефинитивно решение на спора. В края на краищата, вие желаете да покажете на всички участници в противоречивата обстановка, че тя има компромисно решение и че би трябвало да бъдат подхванати съответни ограничения, с цел да не се материализира още веднъж този спор на по-късен стадий. На по-късен стадий
Дайте предложение и попитайте дали то би било задоволително за разрешаване на разногласието. Кажете нещо като „ Ще приказвам с шефа и ще видя дали можем да променим тази политика. Това ще позволи ли казуса? “ или пък „ Ще обясня на всички членове на екипа за тази смяна в политиката. Мислиш ли, че това ще е задоволително? “. Когато вършиме това вие показвате на хората, че техните усеща и мисли имат значение. Оставате отворена вратата пред тях за спомагателни оферти, които да създадат препоръчаното от вас решение допустимо най-фективно.
Ако обаче нямате съответно предложение за решение на спора, може да попитате участниците в него какво биха желали да извършите за тях. Достатъчно е просто да кажете:„ Как мога да оказа помощ за разрешаването на този спор? “
В последна сметка, потушаването на спора стартира с това, че хората би трябвало да знаят, че гласът им се чува и че мнението им се цени. Макар че не постоянно сте съгласни с това, което те споделят, би трябвало да признавате техните гледни точки и усеща като действителни и годни. Ще останете сюрпризирани от това какъв брой дружелюбни и отстъпчиви могат да бъдат двама индивида, които допреди няколко минути са защитавали гневно изцяло противоположни гледни точки, някой им отговори с схващане и съпричастност.
………
Джереми Полак , създател на Pollack Peacebuilding и съветник по разрешаване на спорове в Силициевата котловина, за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ