Мениджърът на Ливърпул не е на себе си Мениджърът на

Мениджърът на Ливърпул не е на себе си
Мениджърът на Ливърпул – Арне Слот, излезе с разтърсващо обръщение след трагичната гибел на Диого Жота. Португалският национал, както и брат му Андре Силва, починаха в злополука в Испания. Слот изрази цялостна поддръжка към фамилията на двамата и съобщи, че той и всички в Ливърпул в никакъв случай няма да се примирят със загубата на Жота.

Ето писмото на Слот, оповестено от пресслужбата на Ливърпул:

Какво да кажа? Какво може да каже някой в ​​такъв миг, когато шокът и болката са толкоз необикновено сурови? Иска ми се да имах думите, само че знам, че нямам.

Всичко, което изпитвам, са усеща, които знам, че толкоз доста хора ще споделят за човек и състезател, който доста обичахме, и семейство, на което доста държим.

Първите ми мисли не са на футболен управител. Те са за бащата, сина, брата и чичото и принадлежат към фамилията на Диого и Андре Силва, които претърпяха такава невъобразима загуба.

Моето обръщение към тях е доста ясно – в никакъв случай няма да вървите сами. Играчите, личният състав, последователите на футболен клуб Ливърпул са с вас и от това, което видях през днешния ден, същото може да се каже и за по-широкото футболно семейство.

Това не е просто реакция на нещастието. Това е и реакция на добротата на забърканите хора и уважението, което толкоз доста хора изпитват към момчетата като персони и към фамилията като цяло.

За нас, като клуб, възприятието на потрес е безусловно. Диого не беше просто наш състезател. Той беше обичан човек за всички нас. Той беше съотборник, сътрудник, другар и във всички тези функции беше доста специфичен.

Мога да кажа толкоз доста за това, което той донесе на нашия тим, само че истината е, че всеки, който е виждал Диого да играе, можеше да го види. Упорита работа, предпочитание, отдаденост, страхотни качества, голове. Същността на това, което би трябвало да бъде един състезател на Ливърпул.

Имаше и неща, които не всеки успяваше да види. Човекът, който в никакъв случай не търсеше известност, само че все пак я намираше. Не другар на двама души, а другар на всички. Някой, който караше другите да се усещат добре в кожата си, единствено като е с тях. Човек, който се грижеше надълбоко за фамилията си.

Последния път, когато говорихме, поздравих Диого за спечелването на Лигата на нациите и му пожелах шанс за идната му женитба. В доста връзки това беше лято-мечта за Диого и фамилията му, което го прави още по-сърцераздирателно, че би трябвало да приключи по този метод.

Когато за първи път пристигнах в клуба, една от първите песни, които чух, беше тази, която нашите почитатели пеят за Диого. Не бях работил с него преди, само че незабавно разбрах, че щом почитателите на Ливърпул, които са виждали толкоз доста велики играчи през годините, имат подобен неповторим зов за Диого, той несъмнено има специфични качества.

Това, че загубихме тези качества при такива ужасни условия, е нещо, с което не сме се примирили. Поради тази причина е належащо всички в клуба да се обединят и да се поддържат. Дължим това на Диого, на Андре Силва, на по-цялото им семейство и на себе си.

Моите съболезнования са към брачната половинка на Диого, Руте, на трите им прелестни деца и на родителите на Диого и Андре Силва.

Когато му пристигна времето, ще отпразнуваме Диого Жота, ще си спомним головете му и ще пеем песента му. Засега ще го помним като неповторим човек и ще скърбим за загубата му. Той в никакъв случай няма да бъде пропуснат.

Името му е Диого.