Дейвид - бегачът, чиято цел не е победата, а примерът, който дава
Мениджър в IT компания. Сертифициран треньор. Докторант по стопанска система. Баща и брачен партньор. И естествено - бегач. Той съумява да балансира всички тези функции с лекост. Не просто намира време за спорт, а го трансформира в персонална задача.
Още в първата си година като бегач запалянко взе участие в надпревари на дистанции 10 км и 21 км. А в края на 2024 година минава границата, за която мнозина мечтаят - приключва първия си маратон.
Дейвид Давидов не израства като състезател, родителите му също не са дейни хора. Детството му не предвещава нищо от настоящето му ежедневие.
От песимист до маратонец с задача
,,Откровено се подигравах на хората, които бягат. Когато виждах човек на улицата, който тича, си мислех: ‘Кой го гони, че бяга?` ’’ - смее се Дейвид.
Един ден обаче, до момента в който брачната половинка му се готви за Business run, Дейвид подхожда скептично към дистанцията от 5 км. " Попитах я какво толкоз му мисли, какъв брой пък да е мъчно, само че тя ме провокира да ги изтичам в парка, с цел да `видя какъв брой е лесно`. "
Въпреки че по това време той интензивно се занимава със силови тренировки и плуване, след 5 км в парка осъзнава, че бягането е друго предизвикателство и че май не е толкоз добър, колкото си е мислел. Дейвид обаче не е от хората, които просто одобряват, че не са положителни в нещо.
След доста изгледани видеа, прочетени изследвания и няколко тренировки, Дейвид се възпламенява по бягането до степен, че още в същата година взе участие в Софийския маратон на 10 км, а през декември в полумаратона в Несебър.
Бягането се трансформира в освен това от занимание, когато животът му го слага пред съществено тестване. Жена му се разболява тежко и е призната в болница, той е покрит от задължения и се грижи за дребния им наследник. В дефицитното свободно време, което остава, той излиза да бяга - за утешение и отърсване от напрежението и напрежението.
“Тичането е ментален миг, в който съм самичък със себе си и не мисля ”. Така бягането става незаменима част от неговия живот
Няколко седмици по-късно той стартира тримесечна подготовка за маратона в Букурещ през 2024 година
Но в нощта преди надпреварата ненадейно се разболява, което провяля проекта за присъединяване му.
Това е огромен удар за Дейвид, само че не и завършек на фантазията. Съпругата му, която постоянно го е подкрепяла, взема решение да работи - без да му споделя го записва за идващия маратон в Истанбул. “Тя е катализаторът на моята обич към тичането, ” показа Дейвид. “И е същински воин. За разлика от мен сполучливо избяга полумаратонската отдалеченост, след края хапна небрежно и кара назад към София. ”
През ноември същата година двамата застават на старта на Истанбулския маратон. До ден сегашен това е едно от най-големите му достижения в бягането. “Нямах доста време да лижа рани, просто се стегнах и по-малко от месец след случката в Букурещ изтичах първия си маратон ”.
Това достижение съответствува и с различен значим за него миг - приема му в тима на ASICS FrontRunner- самопризнание за напъните и пътя, които изминава за единствено една година.
Когато краката откажат, мозъкът тича
Често срещана спънка при маратоните е загуба на мотивация по време на надпреварата. “Първите 30 километра от маратона са единствено загрявка и след това стартира същинското тичане. Краката ме боляха, само че не беше болежка, която не съм изпитвал. Проблемът се появи, когато ми крампираха раменете. ” В този миг Дейвид споделя, че мисълта за дребния му наследник и желанието му да потвърди, че татко му може да прави сложни неща, го бута напред.
По средата на трасето съумява да се засече и със брачната половинка си. “В момента, в който ѝ махнах и видях, че тя е добре, се мотивирах още повече. Семейството е това, което ме крепи в моментите на тестване. ”
“Ако дамите имат вградено майчинско възприятие, то мъжете се учим да бъдем родители от момента, в който гушнем детето си в ръце. ” За да бъде добър родител, Дейвид тренира, грижи се за себе си и се храни добре с главната цел да дава добър образец на детето си. “Той ми сподели: ‘Тате, аз като порасна, ще нося твоите къси панталони и обувки за бягане’. Радвам се, че мога да го стимулирам и той да бъде деен. ”
Преди да се възпламени по бягането, Дейвид се занимава със силови тренировки, които толкоз му харесват, че се сертифицира за треньор с концепцията да оказва помощ на други хора. Към днешна дата е уверен, че силовите тренировки би трябвало да вървят един до друг с бягането. Те пазят и построяват мускула, който от своя страна пази сухожилията и ставите.
“Повечето бегачи няма да се съгласят с мен, тъй като не обичат да упражняват силово. Феновете на силови тренировки също не признават кардиото. За мен обаче би трябвало да има баланс сред двете. ”
Поглед в бъдещето
Следващата му цел е неизбяганият маратон в Букурещ, където желае да усъвършенства времето си. “Имам незавършена работа там, ” смее се. Междувременно ще включи полумаратон в Будапеща към подготовката си, където също се надява да усъвършенства резултата си.
Голямата му фантазия е маратонът в Берлин, а за в бъдеще - чака да стане пенсионер, с цел да се класира за Бостън по-лесно.
Дейвид е почитател на дълголетието в спорта и избира да прогресира постепенно. “Малкият ми е заречен да тичаме маратон някой ден дружно и чакам с неспокойствие ”. Не обича да форсира нещата, внимава да не си докара травма, с цел да прави това, което обича, по-дълго.
Същото поучава и начинаещите. Той предизвиква по-новите запалянковци да не се съпоставят, с цел да не си убият удоволствието от бягането още първоначално и да знаят, че другите хора прогресират с друго движение. Окуражава всеки да се въоръжи с самообладание, да слуша тялото си и да провежда добре времето си.
Дейвид предлага на бегачите - без значение дали са начинаещи, или напреднали, ASICS Novablast 5. За него това е съвършената обувка за всеки вид тичане.
Любимия чифт от сбирката му е ASICS Superblast 2. “С тях съм минал над 700 км. Имат същата TURBOPLUS пяна като от серията METASPEED. Истинска премиум обувка. ”
Гледа на работата си с ASICS като на едно най-ценните му достижения. “Самата общественост събира хора, които са тотално разнообразни, само че имат едно общо нещо - бягането. Ако ги сложиш на една маса в друга обстановка, несъмнено в никакъв случай не биха си говорили. Но тук се намираме. Това е силата на ASICS FrontRunner. ”
Още в първата си година като бегач запалянко взе участие в надпревари на дистанции 10 км и 21 км. А в края на 2024 година минава границата, за която мнозина мечтаят - приключва първия си маратон.
Дейвид Давидов не израства като състезател, родителите му също не са дейни хора. Детството му не предвещава нищо от настоящето му ежедневие.
От песимист до маратонец с задача
,,Откровено се подигравах на хората, които бягат. Когато виждах човек на улицата, който тича, си мислех: ‘Кой го гони, че бяга?` ’’ - смее се Дейвид.
Един ден обаче, до момента в който брачната половинка му се готви за Business run, Дейвид подхожда скептично към дистанцията от 5 км. " Попитах я какво толкоз му мисли, какъв брой пък да е мъчно, само че тя ме провокира да ги изтичам в парка, с цел да `видя какъв брой е лесно`. "
Въпреки че по това време той интензивно се занимава със силови тренировки и плуване, след 5 км в парка осъзнава, че бягането е друго предизвикателство и че май не е толкоз добър, колкото си е мислел. Дейвид обаче не е от хората, които просто одобряват, че не са положителни в нещо.
След доста изгледани видеа, прочетени изследвания и няколко тренировки, Дейвид се възпламенява по бягането до степен, че още в същата година взе участие в Софийския маратон на 10 км, а през декември в полумаратона в Несебър.
Бягането се трансформира в освен това от занимание, когато животът му го слага пред съществено тестване. Жена му се разболява тежко и е призната в болница, той е покрит от задължения и се грижи за дребния им наследник. В дефицитното свободно време, което остава, той излиза да бяга - за утешение и отърсване от напрежението и напрежението. “Тичането е ментален миг, в който съм самичък със себе си и не мисля ”. Така бягането става незаменима част от неговия живот
Няколко седмици по-късно той стартира тримесечна подготовка за маратона в Букурещ през 2024 година
Но в нощта преди надпреварата ненадейно се разболява, което провяля проекта за присъединяване му.
Това е огромен удар за Дейвид, само че не и завършек на фантазията. Съпругата му, която постоянно го е подкрепяла, взема решение да работи - без да му споделя го записва за идващия маратон в Истанбул. “Тя е катализаторът на моята обич към тичането, ” показа Дейвид. “И е същински воин. За разлика от мен сполучливо избяга полумаратонската отдалеченост, след края хапна небрежно и кара назад към София. ”
През ноември същата година двамата застават на старта на Истанбулския маратон. До ден сегашен това е едно от най-големите му достижения в бягането. “Нямах доста време да лижа рани, просто се стегнах и по-малко от месец след случката в Букурещ изтичах първия си маратон ”.
Това достижение съответствува и с различен значим за него миг - приема му в тима на ASICS FrontRunner- самопризнание за напъните и пътя, които изминава за единствено една година.
Когато краката откажат, мозъкът тича
Често срещана спънка при маратоните е загуба на мотивация по време на надпреварата. “Първите 30 километра от маратона са единствено загрявка и след това стартира същинското тичане. Краката ме боляха, само че не беше болежка, която не съм изпитвал. Проблемът се появи, когато ми крампираха раменете. ” В този миг Дейвид споделя, че мисълта за дребния му наследник и желанието му да потвърди, че татко му може да прави сложни неща, го бута напред.
По средата на трасето съумява да се засече и със брачната половинка си. “В момента, в който ѝ махнах и видях, че тя е добре, се мотивирах още повече. Семейството е това, което ме крепи в моментите на тестване. ”
“Ако дамите имат вградено майчинско възприятие, то мъжете се учим да бъдем родители от момента, в който гушнем детето си в ръце. ” За да бъде добър родител, Дейвид тренира, грижи се за себе си и се храни добре с главната цел да дава добър образец на детето си. “Той ми сподели: ‘Тате, аз като порасна, ще нося твоите къси панталони и обувки за бягане’. Радвам се, че мога да го стимулирам и той да бъде деен. ”
Преди да се възпламени по бягането, Дейвид се занимава със силови тренировки, които толкоз му харесват, че се сертифицира за треньор с концепцията да оказва помощ на други хора. Към днешна дата е уверен, че силовите тренировки би трябвало да вървят един до друг с бягането. Те пазят и построяват мускула, който от своя страна пази сухожилията и ставите.
“Повечето бегачи няма да се съгласят с мен, тъй като не обичат да упражняват силово. Феновете на силови тренировки също не признават кардиото. За мен обаче би трябвало да има баланс сред двете. ”
Поглед в бъдещето
Следващата му цел е неизбяганият маратон в Букурещ, където желае да усъвършенства времето си. “Имам незавършена работа там, ” смее се. Междувременно ще включи полумаратон в Будапеща към подготовката си, където също се надява да усъвършенства резултата си.
Голямата му фантазия е маратонът в Берлин, а за в бъдеще - чака да стане пенсионер, с цел да се класира за Бостън по-лесно.
Дейвид е почитател на дълголетието в спорта и избира да прогресира постепенно. “Малкият ми е заречен да тичаме маратон някой ден дружно и чакам с неспокойствие ”. Не обича да форсира нещата, внимава да не си докара травма, с цел да прави това, което обича, по-дълго.
Същото поучава и начинаещите. Той предизвиква по-новите запалянковци да не се съпоставят, с цел да не си убият удоволствието от бягането още първоначално и да знаят, че другите хора прогресират с друго движение. Окуражава всеки да се въоръжи с самообладание, да слуша тялото си и да провежда добре времето си.
Дейвид предлага на бегачите - без значение дали са начинаещи, или напреднали, ASICS Novablast 5. За него това е съвършената обувка за всеки вид тичане.
Любимия чифт от сбирката му е ASICS Superblast 2. “С тях съм минал над 700 км. Имат същата TURBOPLUS пяна като от серията METASPEED. Истинска премиум обувка. ”
Гледа на работата си с ASICS като на едно най-ценните му достижения. “Самата общественост събира хора, които са тотално разнообразни, само че имат едно общо нещо - бягането. Ако ги сложиш на една маса в друга обстановка, несъмнено в никакъв случай не биха си говорили. Но тук се намираме. Това е силата на ASICS FrontRunner. ”
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ