Memoria
Memoria (на латински - памет) се наричаше балетният театър в един от епизодите на някакъв най-обикновен сериал по FOX. Спектакълът бе умислен в чест на основната изпълнителка - балерина, на която откриват алцхаймер и тя стартира да губи спомените си, личността ѝ се разпада. В тази връзка популярен балетист, звездата на трупата, открива, че танцът оказва помощ на болестта и зарязва кариерата си, с цел да оказва помощ на заболели от алцхаймер посредством медицински балет. Толкова значима е паметта! Поуката е, че индивидът - това са неговите спомени; любовта сред хората живее от спомени; не можеш да обичаш някого, в случай че не ви свързват общи мемоари.
Вероятно същото, което важи за индивида, важи и за човечеството. Банална е максимата, че човечеството страда, тъй като повтаря историческите си неточности. А ги повтаря, тъй като не пази жив спомен за тях. Пази научен спомен, само че той е мъртъв; знаем какво е станало през Балканската война, само че това към този момент не е спомен, а факт от учебниците по история, който сме се съгласили да приемем. Да, максимата е банална. Всички знаем, че хората не помнят. Всяко трето потомство е готово да повтори грешките на първото. Това е ясно, не е там въпросът. Въпросът е неприятно ли е да се не помни историята или е хубаво. Не бързайте да казвате: неприятно е. Дайте да се замислим...
Освен личен има ли и обществен алцхаймер? Има и на него е отдадена изящната книга на нобелиста за 2017 - Казуо Ишигуро - " Погребаният исполин ". Действието се развива някъде през 5-6 век, скоро след гибелта на крал Артур. В присъщия жанр на създателя не незабавно, а последователно научаваме, че цяла Англия тъне в някаква патологична давност, хората не помнят предишното си и то дотам, че на прага на гибелта не могат да извикат спомените, с които да оправдаят живота си. Почти към края научаваме каква е работата. След като Артур не съумял да постави завършек на унищожителните войни сред британците и саксонците, дори откакто изклал децата на саксонците, с цел да не отмъщават един ден за бащите си, само че без необикновен резултат, тъй като самите татковци били към момента в отмъстителна възраст, се намесил придворният вълшебник Мерлин и омагьосал драконицата Куириг по този начин, че дъхът ѝ да се стели като мъгла над земята и да предизвиква политически алцхаймер у жителите. Омразата била забравена, а отмъщението - невероятно, тъй като отмъщението е обвързвано с паметта и по-специално със злопаметството. Така бил реализиран мир за десетилетия. Всички били умерено небогати, умерено щастливи, умерено непридирчиви, само че нямали мемоари. И тъй като нямали мемоари, не се колели. Тоест, поуката е, че в случай че човек не помни историческите си неточности, той няма да ги повтори, с което, несъмнено, не сме съгласни. Човек ще повтори историческите си неточности точно когато ги не помни, тъй като даже и без мемоари природата му си остава същата; инстинктите, пристрастеностите, апетитите - всичко си остава същото.
Но дано не приказваме за родовата и историческата памет, тъй като доста ще се отплеснем и ще изречем знаменателни слова. Нека се върнем единствено една единствена година обратно.
Направих си труда да преровя архивите и да извадя един от медийните контент разбори, които съм правил за някакъв клиент през 2019. Отворих файла за седмицата от 9 до 13 септември. Ще си разреша да напомня водещите събития през нея, пък на който не му е забавно - да не чете.
Безспорно събитието на тогавашната седмица беше. Помните ли? Сотир Цацаров, основен прокурор по това време, повдигна обвиняване в шпионаж на ръководителя на национално придвижване " Русофили " и няколко дни, а може и седмици, цялата страна съвсем не говореше за друго. Мен дори ме викаха в " Панорама " да споделям мъдри наблюдения и заключения. Особено неспокойствие създаде планът " България ", разработващ проект в 5 стъпки за преориентацията на страната към Русия. Отново се разделихме на русофили и русофоби и извадихме калъчките. Своите позиции заеха както Президентът, по този начин и Министър-председателят и агитките на часа се оформиха към тях. Какви бяха последствията? Какво стана с Малофеев и Решетников? Какво стана с Малинов? Ако някой си спомня, дано каже.
От същата седмица е и сюжетът за " " на Десислава Иванчева. Точно преди една година, помните ли? Тогава медиите разпространиха паметния чат, който уличавал Иванчева, че желае да трансформира митинга в прелом и който започваше по този начин:
- На митинга на 12-ти за Бойко Атанасов ли да викаме?
- Против Гешев. Трябва да свалим Гешев, пък кой ще сложим, където се споделя - няма значение...
Паметен ли споделих? Някой помни ли го през днешния ден, година по-късно? Или и той се е трансформирал в следващия неразбираем контур в мъглата на политическия алцхаймер.
През все същата тази седмица - 9-13 септември 2019 - президентът Румен Радев държа в Народното събрание, с която заплаши депутатите, че " улицата ще ги опустоши ". Тогава стартира и диалогът за промени в конституция, който докара до " " (5 август 2020) и ". " (17 август 2020).
Все през същата седмица новоизбраната Урсула фон дер Лайен за Зелената договорка, Фандъкова побърза да предоговори боклука, а Българска социалистическа партия поддръжката си за Мая Манолова в кметската конкуренция за София.
Нарочно не върша обзор на събитията през цялата 2019 година, въпреки че картината сигурно би била по-ярка. Една седмица, дори не и цяла, стига. Иначе несъмнено мога да се върна и 10 години обратно, до 2009, с цел да припомня в какъв облик пристигна Бойко Борисов на власт: " ". И тогава Народът копнееше да опустоши " статуквото ", и тогава Българинът настояваше да се рестартира " системата ". Днес Народът и Българинът дебаркират с гумена лодка на частния плаж на същия този Доган, с цел да го молят да смъкна същия оня Борисов, а същият този Доган дава отговор изсред цветята: " Да, добре ".
И в такива моменти човек си споделя: популярност Богу че го има омагьосания токсичен мирис на драконицата Куириг, който като мъгла обгръща хората и заличава спомените им. Да живее магьосникът Мерлин, да живее кръволокът Артур, да живее политическият алцхаймер, който оказва помощ на гражданското общество освен да не почине от позор, само че и непрекъснато да помпа самочувствието си с илюзии са личния си подвиг и безпогрешност. Освен това мисля, че Картаген - езическият град, в който е допустимо да се случи всичко това, - би трябвало да бъде опустошен.
Вероятно същото, което важи за индивида, важи и за човечеството. Банална е максимата, че човечеството страда, тъй като повтаря историческите си неточности. А ги повтаря, тъй като не пази жив спомен за тях. Пази научен спомен, само че той е мъртъв; знаем какво е станало през Балканската война, само че това към този момент не е спомен, а факт от учебниците по история, който сме се съгласили да приемем. Да, максимата е банална. Всички знаем, че хората не помнят. Всяко трето потомство е готово да повтори грешките на първото. Това е ясно, не е там въпросът. Въпросът е неприятно ли е да се не помни историята или е хубаво. Не бързайте да казвате: неприятно е. Дайте да се замислим...
Освен личен има ли и обществен алцхаймер? Има и на него е отдадена изящната книга на нобелиста за 2017 - Казуо Ишигуро - " Погребаният исполин ". Действието се развива някъде през 5-6 век, скоро след гибелта на крал Артур. В присъщия жанр на създателя не незабавно, а последователно научаваме, че цяла Англия тъне в някаква патологична давност, хората не помнят предишното си и то дотам, че на прага на гибелта не могат да извикат спомените, с които да оправдаят живота си. Почти към края научаваме каква е работата. След като Артур не съумял да постави завършек на унищожителните войни сред британците и саксонците, дори откакто изклал децата на саксонците, с цел да не отмъщават един ден за бащите си, само че без необикновен резултат, тъй като самите татковци били към момента в отмъстителна възраст, се намесил придворният вълшебник Мерлин и омагьосал драконицата Куириг по този начин, че дъхът ѝ да се стели като мъгла над земята и да предизвиква политически алцхаймер у жителите. Омразата била забравена, а отмъщението - невероятно, тъй като отмъщението е обвързвано с паметта и по-специално със злопаметството. Така бил реализиран мир за десетилетия. Всички били умерено небогати, умерено щастливи, умерено непридирчиви, само че нямали мемоари. И тъй като нямали мемоари, не се колели. Тоест, поуката е, че в случай че човек не помни историческите си неточности, той няма да ги повтори, с което, несъмнено, не сме съгласни. Човек ще повтори историческите си неточности точно когато ги не помни, тъй като даже и без мемоари природата му си остава същата; инстинктите, пристрастеностите, апетитите - всичко си остава същото.
Но дано не приказваме за родовата и историческата памет, тъй като доста ще се отплеснем и ще изречем знаменателни слова. Нека се върнем единствено една единствена година обратно.
Направих си труда да преровя архивите и да извадя един от медийните контент разбори, които съм правил за някакъв клиент през 2019. Отворих файла за седмицата от 9 до 13 септември. Ще си разреша да напомня водещите събития през нея, пък на който не му е забавно - да не чете.
Безспорно събитието на тогавашната седмица беше. Помните ли? Сотир Цацаров, основен прокурор по това време, повдигна обвиняване в шпионаж на ръководителя на национално придвижване " Русофили " и няколко дни, а може и седмици, цялата страна съвсем не говореше за друго. Мен дори ме викаха в " Панорама " да споделям мъдри наблюдения и заключения. Особено неспокойствие създаде планът " България ", разработващ проект в 5 стъпки за преориентацията на страната към Русия. Отново се разделихме на русофили и русофоби и извадихме калъчките. Своите позиции заеха както Президентът, по този начин и Министър-председателят и агитките на часа се оформиха към тях. Какви бяха последствията? Какво стана с Малофеев и Решетников? Какво стана с Малинов? Ако някой си спомня, дано каже.
От същата седмица е и сюжетът за " " на Десислава Иванчева. Точно преди една година, помните ли? Тогава медиите разпространиха паметния чат, който уличавал Иванчева, че желае да трансформира митинга в прелом и който започваше по този начин:
- На митинга на 12-ти за Бойко Атанасов ли да викаме?
- Против Гешев. Трябва да свалим Гешев, пък кой ще сложим, където се споделя - няма значение...
Паметен ли споделих? Някой помни ли го през днешния ден, година по-късно? Или и той се е трансформирал в следващия неразбираем контур в мъглата на политическия алцхаймер.
През все същата тази седмица - 9-13 септември 2019 - президентът Румен Радев държа в Народното събрание, с която заплаши депутатите, че " улицата ще ги опустоши ". Тогава стартира и диалогът за промени в конституция, който докара до " " (5 август 2020) и ". " (17 август 2020).
Все през същата седмица новоизбраната Урсула фон дер Лайен за Зелената договорка, Фандъкова побърза да предоговори боклука, а Българска социалистическа партия поддръжката си за Мая Манолова в кметската конкуренция за София.
Нарочно не върша обзор на събитията през цялата 2019 година, въпреки че картината сигурно би била по-ярка. Една седмица, дори не и цяла, стига. Иначе несъмнено мога да се върна и 10 години обратно, до 2009, с цел да припомня в какъв облик пристигна Бойко Борисов на власт: " ". И тогава Народът копнееше да опустоши " статуквото ", и тогава Българинът настояваше да се рестартира " системата ". Днес Народът и Българинът дебаркират с гумена лодка на частния плаж на същия този Доган, с цел да го молят да смъкна същия оня Борисов, а същият този Доган дава отговор изсред цветята: " Да, добре ".
И в такива моменти човек си споделя: популярност Богу че го има омагьосания токсичен мирис на драконицата Куириг, който като мъгла обгръща хората и заличава спомените им. Да живее магьосникът Мерлин, да живее кръволокът Артур, да живее политическият алцхаймер, който оказва помощ на гражданското общество освен да не почине от позор, само че и непрекъснато да помпа самочувствието си с илюзии са личния си подвиг и безпогрешност. Освен това мисля, че Картаген - езическият град, в който е допустимо да се случи всичко това, - би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ