Третият райх в търсене на Светия Граал
Мемоарите на оживелите сподвижници на Хитлер сочат, че той откровено вярвал в мистични висши сили. Нещо повече – бил убеден, че тези сили просто били длъжни да му оказват помощ в построяването на новия международен ред. Един от артефактите, на които разчитал за такава „ помощ “, бил Светият Граал.
Разбира се, преди него тази задача се опитвали да решат десетки, в случай че не и стотици хиляди други хора – умни, грамотни, материално обезпечени и несвързани с морални ограничавания. И никой не съумял. Нито един музей в света не е оповестил, че е притежател на този артефакт. Средновековните митове описват за Граала много неразбираемо и неясно, явно за дефинитивно да объркат търсачите на съкровища. И най-важното – никой в никакъв случай не е виждал Граала, по тази причина и описанията на чашата са единствено приблизителни.
Учените настояват, че този потир от оникс в златен обков, намиращ се в базиликата “Свети Исидор ” в град Леон, Северна Испания е Светият Граал
Но, щом фюрерът е наредил – би трябвало да се извършва. И мощната машина на цялата немска страна се завъртяла да търси, както се споделя в остарялата приказка: „ не знам какво, не знам къде “. Отговорността за намирането на Граала била предоставена на райхсминистъра на вътрешните работи Хайнрих Химлер. Той към този момент имал „ специализация “ в осъществяването на редица задания от необикновен темперамент: опитвал се да сътвори раса от свръх-хора, търсил загадъчните страни Шамбала и Атлантида. Сега на ред бил Светият Граал.
Химлер упълномощил тази задача на подчинените си, по-специално на основания особено за упражняване на сходни „ проучвания “ институт „ Аненербе “. Във финансирането на интервенцията нямало ограничавания. Служителите в „ Аненербе “ отпред с професор Ото Клюзе изучили всички налични архиви и стигнали до следния извод: в случай че Граалът е бил открит от европейските рицари, той най-вероятно е прикрит на територията на Европа.
Предположението, че Граалът може да се съхранява някъде в Германия, незабавно било отхвърлено – Германия била проучена надлъж и нашир. Англия също била изключена – в случай че британците имали този артефакт, щели да разтръбят това по целия свят. В случай, че Граалът се намирал във Франция, то след антихристиянската „ велика френска гражданска война “, безусловно щял да изплува на повърхността, с цел да бъде опозорен от революционерите.
Затова главната зона за търсене на реликвата в Европа станали Италия и Испания – по-точно, мъчно наличните региони на Алпите и Пиренеите. Специални екипи на Секретен сътрудник, замаскирани като туристи, денонощно претърсвали скалите, деликатно проучвали настоящите и изоставени храмове и манастири, както и всяко място, където в миналото прекосявали кръстоносци или живеели християнски общности.
В интерес на истината, би трябвало да се означи, че нацистките търсачи не копаели дупки в манастирите и не разрушавали стените на храмовете – а единствено деликатно ги изследвали за съществуване на скривалища. За това спомогнало авторитетното изказване на професор Клюзе, че тъй като Граалът е реликва, не може да бъде закопан в земята като нормално богатство – а би трябвало да се съхранява, както се поставя на светиня, на почетно място.
Освен християнските общности, германците още по-внимателно проучвали местата, където, съгласно легендите, се криели представители на една от най-големите еретични секти – катарите.
Катарите се появили през XII век. Те изрично отричали всички християнски знаци: кръстове, икони, както и съществуването на парадайса, пъкъла и Страшния съд. Били си създали свои лични ритуали и знаци, в центъра на които бил точно Светия Граал. Защо ли? Причината била, че църквата публично не признава Граала за свещена светиня. Именно по тази причина Граалът се трансформирал в знак на проведените еретици измежду западното християнство.
Условна столица на катарите бил замъкът Монсегюр, който се намира в дебрите на Пиренеите. Замъкът (по-точно това, което е останало от него след обсадата му през XIII век), както и близките планини, били изследвани с същинска немска придирчивост. Търсачите намерили доста забавни неща, по-специално затрупани с камъни пещери, където към момента има непокътнати следи от неандерталци. По стените им се намират секрети знаци, направени от унищожените катари, даже и знаци на ордена на темплиерите. Изглеждало, че търсенето всеки миг ще успее. Но Граалът останал в неопределеност. Е, по тази причина пък немската войска към този момент имала най-подробните карти на Алпите и Пиренеите…
Един от най-активните търсачи на Светия Граал бил Ото Ран – вманиачен откривател, същински немски „ Индиана Джоунс “, който енергично вярвал в съществуването на Светия Граал и си бил сложил за задача да го откри непременно.
Ото Ран даже влезнал в Секретен сътрудник единствено, с цел да може умерено да се занимава с издирването на реликвата. Той персонално обходил надлъж и простор руините на замъка Монсегюр и още десетки разнообразни места. Когато търсенето не се увенчало с триумф, Ран опитал да напусне Секретен сътрудник – само че това не била организация, от която можело елементарно да се излезе. Той освен не бил уволнен, само че упорито му предложили да поработи като надзорник в концлагер. Ото Ран схванал, че е попаднал в капан, от който няма изплъзване и се самоубил.
А след това почнала Втората международна война, което съществено разширило зоната на търсене. Сега специфичните екипи, без към този момент никой да ги тормози, ровели на воля в архивите и манастирите на завладените страни. Полша и балканските страни били безусловно преровени. Фюрерът се готвел за огромния поход на Изток против Русия и по тази причина имал трескава потребност от такава могъща светиня като Светия Граал – в случай че в действителност съществувал…
Така или другояче, чашата останала неоткрита – само че надали тъкмо поради нейната липса нацистите изгубили Втората международна война.
