Длъжни ли са държавите от ЕС да се защитават взаимно?
Мелиса Ескария Пара
Дойче веле
Европа е принудена да премисли отбранителната си тактика - най-много поради американския президент Доналд Тръмп, който приказва за “притежаване ” на Гренландия, постанова наказателни мита и стряска европейските си сътрудници с редица радикални хрумвания. В последно време огромният въпрос в Брюксел гласи: ще съблюдава ли Съединени американски щати уговорката си по член 5 от контракта на НАТО, който споделя, че нахлуване против една от страните на Алианса се смята за нахлуване против всички останали, което ги задължава да я защитят.
Дали това ще стане към този момент няма по какъв начин да се разбере, само че Европейският съюз в действителност има сходна уговорка - член 42.7, който задължава страните членки да дават помощ “с всички средства, с които разполагат ”, в случай че друга страна от Европейски Съюз бъде нападната. Какво тъкмо съставлява тази уговорка за обща защита и ще я спазят ли членовете на Европейския съюз, в случай че тя се задейства?
Какво съдържа член 42.7 от Договора за Европейски Съюз и по какво се разграничава от член 5 в контракта за НАТО
Юрай Майчин, анализатор по въпросите на защитата и сигурността от Центъра за европейска политика в Брюксел споделя пред Дъждовни води, че главната разлика сред клаузите за взаимна защита на Европейски Съюз и НАТО се състои в метода, по който се оказва поддръжката. Докато наредбата на Европейски Съюз се основава най-вече на двустранна помощ сред страните членки, клаузата за групова защита на НАТО отразява по-широкия принцип „ един за всички, всички за един “, изяснява той.
Бившият немски народен представител от ГСДП и специалист по въпросите на защитата Кристиан Клинк споделя, че счита член 42.7 от договорите на Европейски Съюз за по-убедителен от член 5 на НАТО – най-малко на хартия. Така условието за оказване на помощ и поддръжка „ по всевъзможен начин, с които разполагат “, може да се пояснява необятно - т.е. „ до лимита на опциите “, изяснява той. Докато формулировката на член 5 дава на страните от НАТО по-голяма независимост за национална преценка, позволявайки на всяка страна да предприеме „ тези дейности, които счита за нужни, в това число потреблението на въоръжена мощ “.
И двамата специалисти акцентират, че помощта съгласно член 42.7 не се лимитира до военна, а може да включва още филантропична помощ, финансова поддръжка, както и дипломация. Това може да бъде изключително настоящо за членове на Европейски Съюз като Австрия, Кипър, Ирландия и Малта, които обичайно заобикалят присъединяване във официални военни съюзи.
Активирана ли е преди някоя от тези клаузи
Член 5 от Договора на НАТО е задействан един път до момента - след терористичните набези в Съединени американски щати на 11 септември 2001 година. Тогава други страни от Алианса патрулираха в американското въздушно пространство, а общо 830 военни от 13 страни на НАТО се включиха в тази задача.
По сходен метод е бил задействан един път и член 42.7 от Договора за Европейски Съюз - в отговор на терористична офанзива. През 2015 година така наречен “Ислямска страна ” извърши терористични атентати в Париж. Тогава Германия и други членки на Европейски Съюз поддържаха френските военни. По този член бяха изпратени и спомагателни немски войски в Ирак, с цел да образоват кюрдски военни. Експертите обаче обръща внимание на обстоятелството, че и в двата случая тези отбранителни клаузи са влезнали в действие при условия, за които не са били замислени. Защото въпреки Франция да стана жертва на доста огромна терористична офанзива през 2015, тя не е била нападната от друга страна.
