Мелинда Войнова работи в завода на Тева в Дупница, като

Мелинда Войнова: В Тева получавам сигурност и развитие, от хобито си - свобода

Мелинда Войнова работи в завода на Тева в Дупница, като Старши Химик в дирекция Качество. Завършила е висшето си обучение в ХТМУ. Започва като стажант в завода, където по-късно продължава професионалната си кариера. Работила е като фотомодел. В свободното си време с изключение на на фамилията си и сина си Борис, се любува и на заниманието си – конната езда.

Повече от 7 години сте към този момент в завода на Тева в Дупница. С какво бяхте привлечена и помните ли какви бяха първите ви усещания?
Преди започването ми като химик, бях 6 месеца стажант. Когато приключих образованието си, много време се чудех дали да остана в София или да се върна в родния си град. В последна сметка взех решение да се прибера. Импулсивно си пуснах документи за стажантската стратегия. Направих го, тъй като имах много другари работещи там. Чувах непрекъснато положителни мнения и взех решение, че е време да пускам от някъде по специалността си. Заводът ме впечатли най доста с добре проведения развой на работа, хората които работят там и също по този начин със устрема си за непрекъснатото възстановяване на успеваемостта. В началото, няма да укривам, малко се бях стресирала дали ще съумея да се оправя с работата. Вече не си в учебно заведение, носиш отговорност, наподобява мъчно и бях подготвена да напусна. На няколко пъти ми се е случвало да давам крачка обратно. Един ден си споделих: „ Мелинда, това е твоята работа. Ще се оправиш “. И ето, към този момент осма година започнах тук. Много съм щастлива от развиването, което ми се даде и шансът да усъвършенствам уменията си, които всеки ден се усилват.
Започнали сте като стажант, а в този момент сте старши химик в Дирекция Качество. Какво е значимото да знае един младеж, който прави първите си крачки в кариерното развиване?
Разбрах, че е доста значимо един човек да повярва първо в себе си, а по-късно в останалото. Аз го направих и съм горда с резултатите, които реализирах. Един младеж е кадърен да има вяра, тъй като хората можем доста повече от това, което ни е заложено. И наложително да желае да се развива, да натрупа познания, умения... Работното място на всеки един човек е и самобитно учебно заведение за живота. А когато си още при започване на професионалния си път, то имаш доста благоприятни условия. Но без религия в себе си – няма по какъв начин.
Какви са компликациите, с които се сблъскахте при започване на професионалния си път в завода? Т.е. кои са най-честите такива, които могат да " изплашен " нов чиновник и вашия съвет към тях?
О-о-о, Имах доста компликации. Истински призрачен сън ми беше дали ще се оправя сама с апаратурата и с пробо-подготовката, която си има доста специфики. Лесно е когато имаш наставник до себе си или по-опитен сътрудник, само че като си самичък с техниката първоначално – стресиращо е, до момента в който претръпнеш, че в действителност го знаеш и можеш към този момент. Все отново това е фармацевтичен цех. Благодарение на моите сътрудници, мениджъри и шефове - аз съумях. Човек има ли предпочитание и харесва ли си работата, може да се оправи с всичко. Но и сътрудниците ужасно доста ми помагаха, до момента в който навляза в процеса. Затова мога умерено да кажа на всички, че няма невъзможни неща. А тук в завода има доста положителни ментори, които дават всичко от себе си, с цел да се научим и да се усещаме спокойни.
Как оценявате изискванията в завода и какво би могло да се усъвършенства?
Има две думи, които разказват най-точно изискванията - професионализъм и сигурност за чиновниците. Смея да настоявам, че и базата и технологиите, които използваме са без конкуренция освен в България.
Може ли да се каже, че работата ви е забавна и какво ви стимулира?
Макар и да съм го учила и била на стаж, след това с нахлуване в същността на специалността, се оказа, че е по-интересно. Точно това ме стимулира да желая да се развъртвам още повече. Разнообразие всеки ден, учиш нещо ново и друго. Даже ще споделя, че откакто организирах образование, сега работя на един от най-модерните апарати, от които има едвам няколко броя в света. И един от тях е точно тук - в завода в Дупница. Така че, работата си бих я нарекла с израза „ палитра от цветове “.
Как описвате и представяте работата си, когато говорите с ваши нови другари, да вземем за пример?
И на тях им става доста забавно, тъй като в действителност работата ми въобще не бих я нарекла скучна, а в противен случай - много динамична е.
Когато срещнете компликация в работата си - по какъв начин разрешавате зародилата обстановка?
Много значимо да знаем по какъв начин да прекосяваме през тях. Аз персонално се старая да бъда оптимално спокойна. Гледам позитивно на нещата, тъй като съм на правилото, че всеки проблем си има решение. И другото значимо е – всеки си знае с акуратност отговорностите при зародила обстановка.
Безспорно, за ползотворната работа въздейства климатът в един екип. Има ли го на вашето работно място и по какъв начин ви се коства в завода като цяло?
Този фактор е бих споделила даже 50% от триумфа на работното място. Един екип въздейства доста или малко. На работното ми място, атмосферата в екипа е на равнище. Всеки гледа да помогне, да облекчи по някакъв метод работата, с цел да върви леко и умерено.
Ако би трябвало да опишете завода с три думи, кои биха били те?
Професионализъм, екипност и развиване.
А работното място?
Динамика, развиване, наслаждение.
Какво е за вас Тева?
С една дума - развиване. Тева е място, което ми дава нужните познания и умения да ставам все по добра в кариерата си и да се развъртвам сполучливо. Даде ми старт и вероятност да желая да не преставам да работя тук. Но най към този момент ми обезпечава успокоение и сигурност, от която всеки човек има потребност за себе си и фамилията си.
Като човек почнал от стажант и достигнал до равнище старши химик, какви препоръки бихте отправили на младежите, които през лятото са на стаж?
Само един съвет бих им дала. Ако желаят да се развиват в сферата си, само че ги е боязън да стартират - преди всичко би трябвало да имат вяра в себе си. Момичета и момчета, пускайте се по течението, както аз направих и няма да съжалявате. Човек до момента в който не опита няма да разбере. В живота няма невъзможни неща. Всички имаме способността да реализираме задачите и фантазиите си.
В свободното време обичате конната езда. Какво дава това занимание?
Това е нещото, което ме зарежда най доста от всичко. Качвайки се на коня не помня всичко и се придвижвам в друга галактика. Хобито ми дава независимост! Чакам синът ми да се отпусне още малко и да яздим дружно. Защото ездата учи и на дисциплинираност, и на самоконтрол.
Работила сте като фотомодел, а в този момент сте…химик. Подобна композиция евентуално надали се среща често…?
Всичко стана напълно инцидентно. Помня, че имах претрупан ден и ми беше нервно. Седнах и си написах 5 неосъществени фантазии, които имам от дете. Едната бе точно да стана фотомодел. Веднага си пуснах фотоси към една компания за фотомодели. Като множеството деца, и аз като мъничка с приятелките ми тогава, сме си играли на фотомодели или манекенки. Нямах нужното самочувствие и не бях предприемала нищо в тази посока. И…бях утвърдена. Бях доста въодушевена. В продължение на 3 години съчетавах образованието си с работата на фотомодел. Чувството да си изкарваш сама парите и то с работа, която ти харесва – ужасно е. Но с течение на времето осъзнах, че това ще бъде до време, до момента в който специалността си е за цялостен живот. Залегнах още по-здраво над учебниците и ето ме в този момент химик. Ако би трябвало да съм почтена, работата на химик не ми беше в листата от 5 фантазии (Смее се). Но отпадна фантазията ми да отида и да се разходя на Марс, тъй че замяната е направена сполучливо.
Има ли нещо от работата ти на фотомодел, което е помогнало на работното място до момента?
Има доста позитивни неща, които виждам и правя оценка в този момент. Самата работа ми даде убеденост и огромно самочувствие в личните ми благоприятни условия. Даде ми доста насоки и скъп опит при работа в екип, изключително с дами. Все отново ние сме по-емоционални като натури, за разлика от мъжете. Научих се да имам вяра в себе си и в това което върша.