Няма нищо по-силно от волята на един народ - МЕЛИНА МЕРКУРИ
.
Мелина Меркури не беше просто актриса, певица или политик – тя беше знак на пристрастеността, битката и безконечната обич към Гърция. Родена като Мария Амалия Меркури през 1920 година в Атина, тя се трансформира в една от най-емблематичните фигури на ХХ век, оставяйки паметен отпечатък в културната и политическата история на страната си.
Изгряването на една звезда
Киното и театърът бяха първите подиуми, на които Мелина Меркури разкри своята неповторима харизма. Световна популярност придобива с ролята си във кино лентата „ Никога в неделя “ (1960), режисиран от Жул Дасен , който по-късно става неин брачен партньор. Нейната изпълнена с живот и страсти интерпретация ѝ носи премия за най-хубава актриса на кинофестивала в Кан, а песента „ Ta paidia tou Pirea “ („ Децата на Пирея “) става интернационален шлагер.
Кариерата ѝ в киното продължава с още емблематични функции, измежду които „ Федра “ (1962) и „ Топкапъ “ (1964), само че сцената в никакъв случай не е била задоволителна за нейния разтревожен дух.
От артистичната сцена към политическата сцена
След военния прелом в Гърция през 1967 година и установяването на диктатурата на полковниците, Мелина Меркури заема безапелационна позиция против режима. Изгнанието не я пречупва – в противен случай, то я трансформира в още по-силна и гласът ѝ се чува по целия свят. Тя губи гръцкото си поданство, само че не и любовта към родината си. След рухването на хунтата през 1974 година тя се завръща и влиза интензивно в политиката като член на ПАСОК.
През 1981 година става първата жена министър на културата на Гърция, позиция, която заема в продължение на съвсем осем години. Нейната най-голяма фантазия и идея остава връщането на Партенонските мрамори от Британския музей в Атина – борба, която продължава и до през днешния ден.
Наследството на една легенда
Мелина Меркури умира през 1994 година, само че духът ѝ продължава да живее. Нейната отдаденост на изкуството, културата и демокрацията я прави безконечен знак на свободата и непримиримостта. Днес нейното име носят културни институции, улици и даже влиятелната премия на Европейски Съюз за културно завещание – доказателство, че Мелина Меркури остава постоянно ентусиазъм.
Тя вярваше, че „ Културата е тежката промишленост на Гърция “ и работеше неуморно за това нейният народ да бъде горделив със своето завещание. Със своята пристрастеност, гений и неотстъпчивост, Мелина Меркури остави след себе си не просто мемоари, а жива легенда.
В Гърция сме прекомерно небогати, с цел да вървим по психиатри – вместо това имаме другари.
Няма нищо по-силно от волята на един народ.
Истинската хубост идва от свободата на духа.
Свободата не е даденост; тя е нещо, за което би трябвало да се бориш всеки ден.
Изкуството е най-силното оръжие против тиранията.
Една нация без просвета е като дърво без корени.
Не можеш да обичаш своята страна, в случай че не обичаш нейното изкуство.
Демокрацията е в кръвта на всеки грък.
