Мел Гибсън e смятан за универсален актьор, на когото се

Мъдър е този човек, който разбира, че всеки ден е ново начало - МЕЛ ГИБСЪН

Мел Гибсън e считан за повсеместен артист, на който се удават всевъзможни функции.

Той играе великолепно както в екшъни и комедии, по този начин и в драми.

В един брой на сп. „ Американска снимка “, особено отдаден на актьорите, влезнали в историята на международното кино, с помощта на персоналния си сексапил, Мел Гибсън е посочен като единственият актуален артист, заслужен да се подреди до такива звезди, като Хъмфри Богарт , Жан Габен , Грета Гарбо , Марлен Дитрих .

Мъдър е този човек, който схваща, че всеки ден е ново начало. Защото, дребосъче, какъв брой неточности можеш да направиш в един ден? Не знам за теб, само че аз мога да направя доста. И защото не можеш да върнеш времето обратно, би трябвало да гледаш напред.

Няма човек без грях. Трябва да го приемеш. Трябва да се научиш да живееш с това. Стига си хленчил, стига си се самосъжалявал. Стига си се самообвинявал. Трябва да приемеш себе си 100%-во. Мъжки. Да приемеш грешките си. Да ги признаеш пред другите, само че най-много пред себе си. И да се опиташ да ги поправиш. Това е единственото, което можеш да направиш. И то не е по никакъв начин малко.

Това, което си направил, към този момент си го направил и би трябвало да си го признаеш. Иначе ще изглеждаш като човек, опитващ се да върне назад пастата за зъби в тубичката.

Научих, че горчивият опит може да направи по-силен. Той те трансформира, в действителност, само че те трансформира към едно твое друго, по-силно, по-устойчиво аз.

Колкото по-незабележимо е злото, толкоз по-страшно е то. Дяволът не държи над главата си табелка с неонов надпис „ Дявол “.

Злото намира път към всеки от нас, само че има едно общо предписание – то постоянно първо ни убеждава, че не съществува.

Това, което ти се случва в живота, без значение дали е прелестно, или не, трудно или необикновено прелестно и благословено, е просто част от кръговрата. Като сезоните. И рано или късно се научаваш да живееш с това.

Животът е живот. Пълен е с разнообразни прекарвания – някои мъчителни, други приятни. Понякога би трябвало да се жертваш. Друг път получаваш непредвиден подарък. Един безконечен кръговрат. Така е било постоянно и по този начин ще бъде.

Това, което всички търсим, е щастието. Който успее да го реализира, да откри мир със себе си, да изпита задоволство, въпреки и за малко, въпреки и единствено за 5 минути, е същински щастливец.

Единственият метод да бъдем щастливи в този живот е да не се тревожим прекалено много за бъдещето и да не губим време в страдание за предишното.

Всички промени са съпроводени с болежка. Ако не чувстваш болежка, значи нищо не се трансформира.

Всеки път, когато излизате на открито, с цел да извършите нещо, вие се питате дали ще съумеете. Никой няма гаранции за триумф. Няма загадка рецепта за това. Всеки път просто би трябвало да се престрашите и да извършите, каквото е нужно – макар опцията от неуспех. Защото също толкоз огромна е и опцията за триумф.

Мисля, че най-важни в живота са уроците, които научаваш. И тук не приказвам за кариерата и за опита, който трупаш като експерт. С времето кариерата отива на второ място… И разбираш, че доста по-важна е силата на прошката. А това е нещо, което би трябвало да възпиташ в себе си. Да се упражняваш да го правиш. В началото ще е по-трудно. След това ще стане по-лесно. Това те освобождава. Разбира се, никой не те кара да забравяш. Просто… би трябвало да се научиш да прощаваш.

Мисля, че, значително, всичко е предопределено – даже грешките ти.

Мисля, че най-забележителната дарба на човешкия мозък е способността му да не помни.

Никога не съм изпитал върху себе си гнева на Бог.

Човек умира последователно. Нима всичките събития в нашия живот не са стадии от нашата гибел? Нима животът не ни напуща парченце по парченце?

Никого не съм умъртвил. Моята най-голяма уязвимост е моята волност. Но, популярност на Бог, към този момент не съм толкоз експлозивен, както в миналото.

Дали обичам тези, които ме ненавиждат? Не одобрявам изключително обстоятелството, че ме ненавиждат, само че да, обичам ги.

Винаги черпя враговете си със сладолед.

Кое предпочитате – да висите на кръста или да забивате гвоздеи?

Помня по какъв начин татко ми ме дръпна на страна и сподели: „ Сине, всички обичат клоуните, само че никой не им заплаща. “ Често ми се иска да му се обадя и да му кажа „ Помниш ли, баща, какво ми споделяше? Така е, клоуните заплащат! “

Най-добрият отговор, който можеш да дадеш на малоумен въпрос е… тишина.

Всеки има в ресурс някакви предубеждения.

Да играеш роля, значи да лъжеш. Изкуството на артиста е изкуство на лъжата, само че на изкусната неистина. И за тази неистина аз получавах положителни пари.

Човекът на екрана и индивидът в живота – това са разнообразни хора. Помните ли какво споделяше Кари Грант? Питаха го: „ Какво е да си Кари Грант? “ А той отговори: „ Идея си нямам какво съставлява това момче. “

Всички споделят, че Холивуд е голяма фабрика, само че не помнят да упоменат, че в тази фабрика всички ние сме единствено дребни болтчета от един механизъм. Когато се счупим, просто ни подменят.

Какво прави за индивида положителното кино? Развлича го? А може би го учи? Или го извисява? Доброто кино прави всичките тези неща по едно и също време. В противоположен случай, то е просто една загуба на време пред екрана.

Всичко, което направих след „ Смъртоносно оръжие-4 “, е опит да се извиня за „ Смъртоносно оръжие-4 “.

Повечето филми са едни планини от ленти и нищо друго!

Ако смяташ да си купиш три шапки, първо си отгледай още глави.

Имам доста и разнообразни страхове. Например, че заран може да ми свърши млякото за корнфлейкса или че някой може да ми откъсне топките по-късно…

Обичам дамите! Те са най-прекрасният план на Бог. Е, в случай че те желаят да бъдат като мъжете, на нашето равнище, може! Това си е тяхно право. Макар че не мога да схвана феминизма.