Когато Аржентина и Марадона покориха света с помощта на Божията ръка
Мексико се трансформира в първата страна, която приема Световно състезание за повторно, а откакто купата отиде при Бразилия през 1970-а, 16 години по-късно бе време огромния противник на „ селесао “ – Аржентина, да победи. „ Албиселесте “ беше въодушевен от капитана си Диего Марадона, който господства на шампионата, може би, даже повече от Пеле на Мондиал 70.
Ако погледнем статистиката, ще забележим, че десетката на Аржентина означи пет и подаде за още пет от общо 14-те гола по пътя към успеха на финала с 3:2 над Западна Германия, която трябваше да се задоволи със среброто за втори следващ път. Магията на Марадона бе толкоз завладяваща, че френският вестник „ Екип “ го дефинира като „ на половина ангел, на половина демон “.
И двете му страни се демонстрираха в четвъртфинала против Англия на „ Ацтека “. Диего означи и двата гола за родината си, първия от които с незабравимата Божия ръка. Дребничкият плеймейкър се извиси във въздуха и изпревари излизащия да боксира топката Питър Шилтън, само че я заби в мрежата му не с глава, с ръка.
„ Факт е, че това е един от най-великите голове на всички времена – признава бразилската легенда Роналдо. – Двама футболисти бяха към него, а той се освободи от тях с едно завъртане. Това е вътрешен глас, инстинкт и съвършени футболни умения в едно. И кураж, несъмнено, тъй като с цел да тръгнеш с топката от своето поле и да стигнеш до дребното наказателно поле. Показва доста кураж. “
„ Помня го като че ли беше през вчерашния ден – споделя Фабио Канаваро. – За нас, неаполитанците, Марадона беше като Бог по това време. Когато нападателят тръгне от толкоз надалеч, бранителите не мислят доста за него. Казват си, че, рано или късно, ще подаде. Но той осъзна, че колкото по-напред стигаше, толкоз по-голям бе шансът му да вкара. “
„ Разбира се, че Марадона е моят кумир, както и за всички аржентинци “, доплъва сънародникът му Лионел Меси.
„ Думите не могат да опишат какво напарави Марадона на Световното състезание през 1986-а. – споделя и някогашният уругвайски нападател Диего Форлан. – Беше необикновено. “
„ Най-великият на всички времена – сбит е Самуел Ето‘о. – С всичките ми извинения към Пеле. “
Марадона вкара още един впечатляващ гол при успеха с 2:0 над Белгия на полуфинала – първият от двата му в оня мач. Но на капитана на Аржентина не му бе елементарно на финала, защото бе следван на всички места от Лотар Матеус.
Един от невъзпетите герои на отбора на Карлос Билардо по време на шампионата – Хосе Луис Браун, откри резултата, преди Хорхе Валдано да удвои.
Но даже Матеус не можеше да опази Марадона за цялостните 90 минути и равенството траеше единствено три минути. В 83-тата Диего изведе Хорхе Буручага, който плъзна топката около плонжа на немския пазач и донесе втората международна купа за Аржентина.
Големият воин за „ албиселесте “ обаче се споделяше Диего Марадона. И освен поради Божията ръка, а поради цялостното си показване на шампионата изаради обстоятелството, че купата от 1986-а остава и последната за Аржентина до момента.
