Меките паузи и вмъкването на звуци като ъ-ъ“ или мм…“

Меките паузи и вмъкването на звуци като „ ъ-ъ “ или „ мм… “ наподобяват като безобидни речеви привички, само че съгласно най-новите проучвания те може да са отражение на изпълнителните функционалности на мозъка. Според огромен теоретичен труд на откриватели от Университета в Торонто и Baycrest Hospital тези речеви „ прекъсвания “ са свързани със способността на индивида да възнамерява, да управлява вниманието си, да превключва сред дилемите и да сортира верните думи. Казано по-просто, този речеви табиет отразява някои от умствените качества на индивида.

Паузите в речта, изпълнени със звуците „ е-е “, ъ-ъ или „ мм… “, могат да отразяват умствените качества на индивида.

Какво откриха откривателите

В изследването са взели участие повече от 240 души на възраст сред 18 и 90 години. На участниците са показани изображения и са помолени да опишат всичко, което са видели в продължение на 60 секунди. Специализиран програмен продукт е анализирал автоматизирано повече от 700 параметри на речта – скоростта, продължителността на паузите, честотата на запълващите детайли като „ ъ-ъ “ и „ ммм… “.

След това доброволците са подложени на тест за изпълнителните функционалности – работната памет, инхибицията, когнитивната еластичност и вербалната отмереност. Оказва се, че честотата на паузите и компликациите при подбора на думи са доста по-точен индикатор за резултатите от когнитивните проби, в сравнение с общоприетите скрининги като теста за деменция MoCA. Казано по-просто, колкото по-често човек се „ запъва “ при подбора на думи, толкоз по-вероятно е да има спад в изпълнителните функционалности.

Защо „ ъ-ъ “ е обвързвано с мозъчната функционалност

Забавянето на речта не се демонстрира единствено тъй като човек приказва постепенно. Съществуват процеси, които въздействат съответно върху подбора на думите. Според „ хипотезата за недостига на предаване “ компликациите се появяват на стадия на преход от разбирането на думата към запомнянето на звуковата ѝ форма. Така да вземем за пример човек очевидно схваща какво желае да каже, само че не може незабавно да извлече подобаващата дума. В този миг той или тя запълва паузата със звуци от рода на „ ъ-ъ “ или замества думата с изложение.

Когато човек приказва, обособените елементи на мозъка правят комплицирана работа.

Тази задача изисква дейна работа на екзекутивните функционалности – удържане на задачата на фразата, угнетяване на неправилните разновидности, управление на грешките и гъвкава смяна на тактиките. Затова паузите не са просто речеви звук, а отражение на напрежението върху когнитивните процеси.

Защо стандартните проби за деменция не постоянно са точни

Интересно е, че резултатите от MoCA, общоприетия тест за скрининг на деменция, съвсем не корелират с речевите характерности. Това е по този начин, тъй като MoCA не мери скоростта на реакциите и има малко общо с изпълнителните функционалности. Той се концентрира върху паметта и общите когнитивни умения. Освен това множеството здрави хора реализират резултати, близки до оптималните, тъй че фините промени остават незабелязани.

От друга страна, анализът на естествената тирада улавя и най-малките промени в избора на думи и скоростта на говора, което може да покаже промени в мозъчната функционалност доста преди появяването на клинични признаци.

Учените считат, че постоянният разбор на речта може да бъде елементарен метод за наблюдаване на когнитивните промени. Описването на картини или свободният роман е естествена задача, която може да се повтаря на всеки няколко месеца, без да има резултат на подготовка. Това прави метода комфортен за ранното разкриване на риска от интензивен мисловен крах.

Засега това е по-скоро научно проучване, в сравнение с диагностичен инструмент. Въпреки това този метод към този момент демонстрира капацитет – речта съдържа доста скрити параметри, които отразяват мозъчната функционалност по-точно от множеството къси когнитивни проби. А с цел да бъдат резултатите от теста позитивни, учените предлагат да се заобикалят сладките и мазните храни.

Така естествената тирада се оказва изненадващо прецизен индикатор за това по какъв начин човек възнамерява, управлява вниманието и сортира думите. Макар че този метод към момента се нуждае от дълготрайно удостоверение, той открива нова посока в оценката на здравето на мозъка – елементарна, естествена и способна да открива измененията доста преди да се появят забележими признаци.