В САЩ сериозно се надяват на Индия като придатък на НАТО
Междувременно в Индия... тук би трябвало да се каже, че всичко, което се случва към тази мощ в международната политика сега, ясно се вписва във формулата " в това време ". Опитват се да разделят света на два лагера на правилото " с нас или срещу нас ", а в това време за индийците - както за нацията, по този начин и за управлението на страната - е някак естествено постоянно да основават трета позиция и да я задържат.
Ето един дребен епизод, който приказва за това. Има такава комисия в Конгреса на Съединени американски щати – „ за стратегическа конкуренция сред Съединени американски щати и Комунистическата партия на Китай “. А в края на май предложи Индия да се причисли към формата “НАТО Плюс ”, т.е. да се причисли към азиатските съдружници – Австралия, Нова Зеландия, Япония, Израел и Южна Корея.
По този мотив един от създателите на индийския запас “Фърстпост ” показва на американските запалянковци минимум три аргументи, заради които Индия не би трябвало да бъде въвличана в НАТО (със или без плюс). Първо: без да стане придатък на НАТО, дали страната няма да получи това, за което е другар със Съединени американски щати - най-новите технологии във военната и други области? Второ: следователно Делхи може да загуби ролята си на „ глас на световния юг “. Тоест другарството с Глобалния север ще коства скъпо на страната. И третото: в случай че Индия бъде доведена до грях, т.е. до конфликт с Китай, в действителност ли Западът ще ѝ помогне? Или ще бъде, извинете, като с Украйна?
Това, несъмнено, е единствено персоналното мнение на един от анализаторите, а има доста от тях в Индия. Но това е съществено мнение - и много типично.
Пред нас е една от борбите в навечерието на събитие от не дребен мащаб - визитата на индийския министър председател Нарендра Моди в Съединени американски щати на 22 юни. Идеята за „ азиатско НАТО “ може да е прекомерно ясна, само че като цяло може да се допусна по какъв начин американците ще продължат да притеглят азиатския колос на своя страна: още една стъпка, още една... И тук е потребно да вижте да вземем за пример друга обява. Австралийски академик напомня с какви хора си има работа Западът (и всички останали), т.е., че европейската цивилизация е родена от индийската - по доста способи. Например Омир и неговите разкази за обсадата на Троя - от кое място идва неуместната концепция за дървения троянски кон, в който са се крили бойците, обсадили крепостта, и за какво е трябвало този кон да бъде отмъкнат в крепостта? Но същата история е изложена доста по-убедително в индийските саги от незнайни епохи - там се появява слон. Уж дреболия, но доста навременно увещание.
Но има по-модерни и настоящи случаи. Става въпрос за обстановката, в която се намира Индия в днешното световно икономическо пренастройване. Наскоро в публикация в китайския “Глобал Таймс ” зададоха въпроса дали Индия ще се поддаде на американските убеждения да я трансфорат (с помощта на Запада и при изискване, че е във омраза с Китай) в нов Китай? Тоест в индустриална страна, където се създава съвсем всичко, което светът употребява?
Да, растежът на стопанската система на Индия в този момент изпреварва този на Китай (с шест % или повече). Но при сегашните вътрешни проблеми надалеч не е „ втори Китай “ – приказваме за десетилетия, а се пробват да я завлекат в сериозна борба в Азия още през днешния ден. А и за какво Америка има потребност от втори Китай, в случай че ненавижда първия точно поради икономическия му триумф?
И най-после, има още една тематика, която се разисква интензивно в Делхи. Основният индийски опозиционер Рахул Ганди, водачът на Индийския народен конгрес, в този момент пътува из Америка. И по какъв начин става по този начин, че той комуникира там с всички вероятни врагове на днешна Индия - от екипа на Джордж Сорос до нападателни ислямисти с пакистански връзки? А абсурдът към Ганди стартира, откакто индийският интернет се изпълни с фрагменти от негова среща с такива другари, където половината присъстващи не пожела да стане на крайници, до момента в който звучеше националният химн.
Като цяло, позната картина: те също се пробваха да се оправят с Русия благодарение на същите пръчки и моркови. И освен с Русия. Нищо ново не излезе и с американската външна политика в Индия.
Усилията на Делхи да се нарежда вярно на правилото " да не се поддава нито на Вашингтон, нито на Пекин " са остаряла история. И няма да завърши след визитата на Моди в Индия. Всъщност цялата международна политика за десетилетия напред ще зависи от този сюжет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ето един дребен епизод, който приказва за това. Има такава комисия в Конгреса на Съединени американски щати – „ за стратегическа конкуренция сред Съединени американски щати и Комунистическата партия на Китай “. А в края на май предложи Индия да се причисли към формата “НАТО Плюс ”, т.е. да се причисли към азиатските съдружници – Австралия, Нова Зеландия, Япония, Израел и Южна Корея.
По този мотив един от създателите на индийския запас “Фърстпост ” показва на американските запалянковци минимум три аргументи, заради които Индия не би трябвало да бъде въвличана в НАТО (със или без плюс). Първо: без да стане придатък на НАТО, дали страната няма да получи това, за което е другар със Съединени американски щати - най-новите технологии във военната и други области? Второ: следователно Делхи може да загуби ролята си на „ глас на световния юг “. Тоест другарството с Глобалния север ще коства скъпо на страната. И третото: в случай че Индия бъде доведена до грях, т.е. до конфликт с Китай, в действителност ли Западът ще ѝ помогне? Или ще бъде, извинете, като с Украйна?
Това, несъмнено, е единствено персоналното мнение на един от анализаторите, а има доста от тях в Индия. Но това е съществено мнение - и много типично.
Пред нас е една от борбите в навечерието на събитие от не дребен мащаб - визитата на индийския министър председател Нарендра Моди в Съединени американски щати на 22 юни. Идеята за „ азиатско НАТО “ може да е прекомерно ясна, само че като цяло може да се допусна по какъв начин американците ще продължат да притеглят азиатския колос на своя страна: още една стъпка, още една... И тук е потребно да вижте да вземем за пример друга обява. Австралийски академик напомня с какви хора си има работа Западът (и всички останали), т.е., че европейската цивилизация е родена от индийската - по доста способи. Например Омир и неговите разкази за обсадата на Троя - от кое място идва неуместната концепция за дървения троянски кон, в който са се крили бойците, обсадили крепостта, и за какво е трябвало този кон да бъде отмъкнат в крепостта? Но същата история е изложена доста по-убедително в индийските саги от незнайни епохи - там се появява слон. Уж дреболия, но доста навременно увещание.
Но има по-модерни и настоящи случаи. Става въпрос за обстановката, в която се намира Индия в днешното световно икономическо пренастройване. Наскоро в публикация в китайския “Глобал Таймс ” зададоха въпроса дали Индия ще се поддаде на американските убеждения да я трансфорат (с помощта на Запада и при изискване, че е във омраза с Китай) в нов Китай? Тоест в индустриална страна, където се създава съвсем всичко, което светът употребява?
Да, растежът на стопанската система на Индия в този момент изпреварва този на Китай (с шест % или повече). Но при сегашните вътрешни проблеми надалеч не е „ втори Китай “ – приказваме за десетилетия, а се пробват да я завлекат в сериозна борба в Азия още през днешния ден. А и за какво Америка има потребност от втори Китай, в случай че ненавижда първия точно поради икономическия му триумф?
И най-после, има още една тематика, която се разисква интензивно в Делхи. Основният индийски опозиционер Рахул Ганди, водачът на Индийския народен конгрес, в този момент пътува из Америка. И по какъв начин става по този начин, че той комуникира там с всички вероятни врагове на днешна Индия - от екипа на Джордж Сорос до нападателни ислямисти с пакистански връзки? А абсурдът към Ганди стартира, откакто индийският интернет се изпълни с фрагменти от негова среща с такива другари, където половината присъстващи не пожела да стане на крайници, до момента в който звучеше националният химн.
Като цяло, позната картина: те също се пробваха да се оправят с Русия благодарение на същите пръчки и моркови. И освен с Русия. Нищо ново не излезе и с американската външна политика в Индия.
Усилията на Делхи да се нарежда вярно на правилото " да не се поддава нито на Вашингтон, нито на Пекин " са остаряла история. И няма да завърши след визитата на Моди в Индия. Всъщност цялата международна политика за десетилетия напред ще зависи от този сюжет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ