Затоплянето на Адриатическо море достигна ниво, прогнозирано за след 70 години
Международно изследване, в което вземат участие учени от Института „ Руджер Бошкович “ (ИРБ) в Хърватия, демонстрира, че най-дълбоките елементи на Адриатическо море се затоплят доста по-бързо от предстоящото, като измененията, които се очакваше да настъпят едвам в края на века, се случват още в този момент, съобщи хърватската организация ХИНА. Изследователи от ИРБ са анализирали данни, събрани от Южноадриатическия басейн, най-дълбоката част на Адриатическо море, и са открили ускорено стопляне и засоляване на дълбоките води, със скорост, надалеч надвишаваща климатичните прогнози.
" Това значи, че измененията, предстоящи едвам към края на века, се случват през днешния ден, със съществени последствия за екосистемите, климата и крайбрежните общности ", обявиха от ИРБ.
Температурата на морето на 1000 метра дълбочина са е повишила с 0,8°C през последното десетилетие, а солеността се е нараснала с 0,2 PSU. Тези трендове съставляват най-бързо записаните промени в дълбоките води на Средиземно море и може да са знак за трайна смяна в климатичния режим на района.
Работата на доктор Елена Терзич и доктор Ивица Вилибич, оповестена в „ Limnology and Oceanography Letters “, е резултат от интернационално съдействие сред хърватски, италиански и словенски учени, които проучват данни от разнообразни океанографски платформи.
" Особено притеснителен е фактът, че измененията се форсират. Това не е постепенна акомодация, а бърз преход към ново положение, което към момента не разбираме изцяло ", акцентира Вилибич.
Ускореното стопляне и засоляване на дълбоките води имат обилни последствия за биоразнообразието, климата и крайбрежните общности.
Адриатическо море може да се смята за естествения „ термостат “ на Средиземно море, защото въздейства върху температурните модели в целия басейн посредством топлообмен, изясняват от ИРБ. През зимата в плитката северна част на Адриатическо море се образува студена гъста вода. Тя потъва на дъното и оттича през Отрантския пролив в дълбините на Средиземно море. В продължение на епохи това е задвижвало течения, които стабилизират системата и доставят О2 на Средиземно море в дълбочина.
Тази естествена система в този момент обаче се трансформира. Обичайно студените води край хърватското крайбрежие стават по-топли и по-солени, тъй че вместо да охлажда дълбоките средиземноморски води, Адриатическо море изпраща по-топли води, които в допълнение затоплят системата.
Основните мотори на измененията са композиция от световното стопляне и измененията във преваляванията и речния отток. По-високите температури на въздуха значат по-малко студена вода на морската повърхнина, а измененията във преваляванията и речния отток водят до по-солени води в северната част на Адриатическо море.
От ИРБ означават, че тази наклонност се форсира: сред 2012 и 2024 година скоростта на стопляне на дълбоките води се е нараснала до 0,8°C на десетилетие, спрямо към 0,2°C на век преди този момент.
Промените към този момент засягат живота в морето. Видовете, приспособени към студени условия, които обичайно са обитавали дълбоки води, в този момент са изправени пред бързи промени в местообитанията си.
Промените в плътността на дълбоките води въздействат на покачването на морското ниво по средиземноморското крайбрежие на Европа, а учените пресмятат, че актуалните трендове биха могли да доведат до в допълнение повишаване на морското ниво с 3,3 мм годишно.
Освен това измененията в океанските течения биха могли да повлияят на метеорологичните модели, средиземноморската климатична система и крайбрежните общности в цяла Европа.
Проблемът надвишава националните граници, а измененията в Адриатическо море не са просто районен феномен, а европейско предизвикателство, изискващо координирани дейности, се акцентира в известието на ИРБ.
Следващата стъпка на откривателите ще бъде създаването на усъвършенствани климатични модели, способни по-точно да предсказват темпа на смяна в затворени морета.
" Това значи, че измененията, предстоящи едвам към края на века, се случват през днешния ден, със съществени последствия за екосистемите, климата и крайбрежните общности ", обявиха от ИРБ.
Температурата на морето на 1000 метра дълбочина са е повишила с 0,8°C през последното десетилетие, а солеността се е нараснала с 0,2 PSU. Тези трендове съставляват най-бързо записаните промени в дълбоките води на Средиземно море и може да са знак за трайна смяна в климатичния режим на района.
Работата на доктор Елена Терзич и доктор Ивица Вилибич, оповестена в „ Limnology and Oceanography Letters “, е резултат от интернационално съдействие сред хърватски, италиански и словенски учени, които проучват данни от разнообразни океанографски платформи.
" Особено притеснителен е фактът, че измененията се форсират. Това не е постепенна акомодация, а бърз преход към ново положение, което към момента не разбираме изцяло ", акцентира Вилибич.
Ускореното стопляне и засоляване на дълбоките води имат обилни последствия за биоразнообразието, климата и крайбрежните общности.
Адриатическо море може да се смята за естествения „ термостат “ на Средиземно море, защото въздейства върху температурните модели в целия басейн посредством топлообмен, изясняват от ИРБ. През зимата в плитката северна част на Адриатическо море се образува студена гъста вода. Тя потъва на дъното и оттича през Отрантския пролив в дълбините на Средиземно море. В продължение на епохи това е задвижвало течения, които стабилизират системата и доставят О2 на Средиземно море в дълбочина.
Тази естествена система в този момент обаче се трансформира. Обичайно студените води край хърватското крайбрежие стават по-топли и по-солени, тъй че вместо да охлажда дълбоките средиземноморски води, Адриатическо море изпраща по-топли води, които в допълнение затоплят системата.
Основните мотори на измененията са композиция от световното стопляне и измененията във преваляванията и речния отток. По-високите температури на въздуха значат по-малко студена вода на морската повърхнина, а измененията във преваляванията и речния отток водят до по-солени води в северната част на Адриатическо море.
От ИРБ означават, че тази наклонност се форсира: сред 2012 и 2024 година скоростта на стопляне на дълбоките води се е нараснала до 0,8°C на десетилетие, спрямо към 0,2°C на век преди този момент.
Промените към този момент засягат живота в морето. Видовете, приспособени към студени условия, които обичайно са обитавали дълбоки води, в този момент са изправени пред бързи промени в местообитанията си.
Промените в плътността на дълбоките води въздействат на покачването на морското ниво по средиземноморското крайбрежие на Европа, а учените пресмятат, че актуалните трендове биха могли да доведат до в допълнение повишаване на морското ниво с 3,3 мм годишно.
Освен това измененията в океанските течения биха могли да повлияят на метеорологичните модели, средиземноморската климатична система и крайбрежните общности в цяла Европа.
Проблемът надвишава националните граници, а измененията в Адриатическо море не са просто районен феномен, а европейско предизвикателство, изискващо координирани дейности, се акцентира в известието на ИРБ.
Следващата стъпка на откривателите ще бъде създаването на усъвършенствани климатични модели, способни по-точно да предсказват темпа на смяна в затворени морета.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ