Съдът на ООН се произнесе по делото Украйна срещу Русия по Конвенцията за геноцида
Международният съд на Организация на обединените нации взе решение по делото на Украйна против Русия от 2022 година за хипотетични нарушавания от страна на Москва на Конвенцията за геноцида от 1948 година Министерски съвет постанови, че делото може да продължи напред. В рамките на една седмица МС се произнесе по две каузи на Украйна против Русия.
На 31 януари Министерски съвет излезе с решение по делото " Украйна против Руската федерация " от 2017 година за нарушение на отговорностите на РФ като страна по Международната спогодба за битка с финансирането на тероризма и по Международна спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация.
Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид, призната от Общото заседание на Организация на обединените нации на 9 декември 1949 година, е в действие в България от 12 януари 1951 година
Украйна заведе делото в Международния съд дни след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година Русия оправдаваше нахлуването си в Украйна с изказванието, че против руснаците в Украйна се прави геноцид, който би трябвало да бъде прекратен, което съгласно Киев е нарушаване на конвенцията.
Русия отхвърли обвиняванията и изиска делото да бъде прекъснато, като повдигна предварителни възражения против юрисдикцията на Международния съд и допустимостта на делото, целейки предварителното му преустановяване, преди то да премине към чуване всъщност.
Украйна твърди, че в Източна Украйна, където се бие против подкрепяните от Русия сили от 2014 година, геноцидът, на който се базира Руската федерация, не е настъпил и изказванието е направено недобросъвестно, а Русия работи нелегално, като употребява Конвенцията като предлог, с цел да оправдае дейностите си против Украйна.
Москва упреква Украйна, че употребява случая като заобиколен метод да получи решение по отношение на законността на военните дейности на Русия въобще. В чуванията през септември предходната година юристите на Москва приканиха съдиите да отхвърлят делото, заявявайки, че правните причини на Киев са неправилни и съдът няма пълномощия.
Въпреки че в главната на делото е Конвенцията за геноцида от 1948 година, Киев не упреква Москва в осъществяването на геноцид в Украйна. Вместо това в документите, импортирани по делото, се споделя, че Русия е нарушила контракта за геноцида, потвърждавайки, че нападението е било належащо, с цел да се спре хипотетичният геноцид на рускоезичните поданици в Източна Украйна.
В решението си Министерски съвет постанови, че има пълномощия да изслуша и да се произнесе по аспекта от делото, отнасящ се до обвиняването на Украйна, че Русия е нарушила Конвенцията за геноцида от 1948 година, като твърди неистинно, че Украйна прави геноцид. Съдиите на Министерски съвет обаче отхвърлиха втория аспект - настояването на Украйна Министерски съвет да разгласи изказванието, с което Русия оправдава своите дейности, за несъвместимо с членове 1 и 4 от Конвенцията за геноцида, като съобщи, че няма пълномощия.
В членове 1 и 4 се показва, че геноцидът е закононарушение според интернационалното право, което подписалите конвенцията народи се задължават да предотвратяват и санкционират, и че лицата, извършващи геноцид, ще бъдат наказвани, без значение дали са виновни по конституция ръководещи, държавни чиновници или частни лица.
Целта на първия аспект на правосъдния иск на Украйна е да изиска умозаключение от Съда, че няма достоверни доказателства, че Украйна е направила подобен геноцид.
При съответните условия по делото Съдът намира, че Украйна може да го сезира без в допълнение закъснение и заключава, че към датата на жалбата е съществувал спор сред страните по въпроса дали актове на геноцид, приписвани на Украйна, са били осъществени в региона на Донбас и по отношение на законосъобразността на дейностите на Руската федерация, за които се твърди, че са подхванати на основата на такова обвиняване.
На това съображение Министерски съвет взема решение, че първото авансово несъгласие на Руската федерация би трябвало да бъде отхвърлено. В същото време при съществуващите и разказани в решението от 2 февруари условия е мъчно да се види, споделя Съдът, по какъв начин държанието на Руската федерация, посочено в желае на Украйна, би могло да съставлява нарушаване от страна на ответника на неговите отговорности за попречване на геноцид и наказване на причинителите. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че дейностите, подхванати от Руската федерация въз основа на нейното погрешно изказване за геноцид, надвишават границите на интернационалното право, това повдига въпроси, които съгласно Съда не попадат в обсега на приложното поле на Конвенцията.
Съдът към този момент издаде изключителни ограничения през март 2022 година, с които наложи на Русия неотложно да спре военните си интервенции в Украйна. Въпреки че решенията му са дефинитивни и правно обвързващи, Министерски съвет няма механизмите да постанова осъществяването им и някои страни, като Русия, ги подценяват.
С решението си от 31 януари по другото дело на Украйна против Русия от 2017 година Министерски съвет откри, че Москва е нарушила договорите на Организация на обединените нации за битка с дискриминирането, като не е защитила образованието на украински език в Крим, само че отхвърли изказванията на Украйна за дискриминация по отношение на етнически татари и украинци заради липса на доказателства, че кримските татари са били преследвани по етнически, а не по политически аргументи.
На 31 януари Министерски съвет излезе с решение по делото " Украйна против Руската федерация " от 2017 година за нарушение на отговорностите на РФ като страна по Международната спогодба за битка с финансирането на тероризма и по Международна спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация.
Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид, призната от Общото заседание на Организация на обединените нации на 9 декември 1949 година, е в действие в България от 12 януари 1951 година
Украйна заведе делото в Международния съд дни след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година Русия оправдаваше нахлуването си в Украйна с изказванието, че против руснаците в Украйна се прави геноцид, който би трябвало да бъде прекратен, което съгласно Киев е нарушаване на конвенцията.
Русия отхвърли обвиняванията и изиска делото да бъде прекъснато, като повдигна предварителни възражения против юрисдикцията на Международния съд и допустимостта на делото, целейки предварителното му преустановяване, преди то да премине към чуване всъщност.
Украйна твърди, че в Източна Украйна, където се бие против подкрепяните от Русия сили от 2014 година, геноцидът, на който се базира Руската федерация, не е настъпил и изказванието е направено недобросъвестно, а Русия работи нелегално, като употребява Конвенцията като предлог, с цел да оправдае дейностите си против Украйна.
Москва упреква Украйна, че употребява случая като заобиколен метод да получи решение по отношение на законността на военните дейности на Русия въобще. В чуванията през септември предходната година юристите на Москва приканиха съдиите да отхвърлят делото, заявявайки, че правните причини на Киев са неправилни и съдът няма пълномощия.
Въпреки че в главната на делото е Конвенцията за геноцида от 1948 година, Киев не упреква Москва в осъществяването на геноцид в Украйна. Вместо това в документите, импортирани по делото, се споделя, че Русия е нарушила контракта за геноцида, потвърждавайки, че нападението е било належащо, с цел да се спре хипотетичният геноцид на рускоезичните поданици в Източна Украйна.
В решението си Министерски съвет постанови, че има пълномощия да изслуша и да се произнесе по аспекта от делото, отнасящ се до обвиняването на Украйна, че Русия е нарушила Конвенцията за геноцида от 1948 година, като твърди неистинно, че Украйна прави геноцид. Съдиите на Министерски съвет обаче отхвърлиха втория аспект - настояването на Украйна Министерски съвет да разгласи изказванието, с което Русия оправдава своите дейности, за несъвместимо с членове 1 и 4 от Конвенцията за геноцида, като съобщи, че няма пълномощия.
В членове 1 и 4 се показва, че геноцидът е закононарушение според интернационалното право, което подписалите конвенцията народи се задължават да предотвратяват и санкционират, и че лицата, извършващи геноцид, ще бъдат наказвани, без значение дали са виновни по конституция ръководещи, държавни чиновници или частни лица.
Целта на първия аспект на правосъдния иск на Украйна е да изиска умозаключение от Съда, че няма достоверни доказателства, че Украйна е направила подобен геноцид.
При съответните условия по делото Съдът намира, че Украйна може да го сезира без в допълнение закъснение и заключава, че към датата на жалбата е съществувал спор сред страните по въпроса дали актове на геноцид, приписвани на Украйна, са били осъществени в региона на Донбас и по отношение на законосъобразността на дейностите на Руската федерация, за които се твърди, че са подхванати на основата на такова обвиняване.
На това съображение Министерски съвет взема решение, че първото авансово несъгласие на Руската федерация би трябвало да бъде отхвърлено. В същото време при съществуващите и разказани в решението от 2 февруари условия е мъчно да се види, споделя Съдът, по какъв начин държанието на Руската федерация, посочено в желае на Украйна, би могло да съставлява нарушаване от страна на ответника на неговите отговорности за попречване на геноцид и наказване на причинителите. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че дейностите, подхванати от Руската федерация въз основа на нейното погрешно изказване за геноцид, надвишават границите на интернационалното право, това повдига въпроси, които съгласно Съда не попадат в обсега на приложното поле на Конвенцията.
Съдът към този момент издаде изключителни ограничения през март 2022 година, с които наложи на Русия неотложно да спре военните си интервенции в Украйна. Въпреки че решенията му са дефинитивни и правно обвързващи, Министерски съвет няма механизмите да постанова осъществяването им и някои страни, като Русия, ги подценяват.
С решението си от 31 януари по другото дело на Украйна против Русия от 2017 година Министерски съвет откри, че Москва е нарушила договорите на Организация на обединените нации за битка с дискриминирането, като не е защитила образованието на украински език в Крим, само че отхвърли изказванията на Украйна за дискриминация по отношение на етнически татари и украинци заради липса на доказателства, че кримските татари са били преследвани по етнически, а не по политически аргументи.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ