Колективният Запад е мъртъв, международният либерален ред е към своя край
Международният демократичен ред е към своя край. Всъщност той може би към този момент е мъртъв. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър сподели тъкмо това предходната седмица, до момента в който се радваше на американската намеса във Венецуела и залавянето на диктатора Николас Мадуро:
Прочетете още
„ Живеем в свят, който се ръководи от силата, от насилието, от властта... Това са стоманени закони на света. “
Но 47-ият президент на Америка е също толкоз виновен за друга гибел – тази на обединявания Запад, написа в разбора за Politico сътрудникът Марк Ленард.
И до момента в който европейските водачи се надпреварват да замажат противозаконната военна интервенция на американския президент Доналд Тръмп във Венецуела и да пренебрегват наглите му условия към Гренландия, самите европейци към този момент са осъзнали, че Вашингтон е по-скоро зложелател, в сравнение с другар.
Това е едно от основните изводи на изследване, извършено през ноември 2025 година от моите сътрудници от Европейския съвет за външни връзки и изследователския план „ Европа в изменящия се свят “ на Оксфордския университет, въз основа на изявленията с 26 000 души в 21 страни. Само един от шест интервюирани смята Съединени американски щати за съдружник, до момента в който един от пет ги възприема като противник или съперник. В Германия, Франция и Испания този брой се приближава до 30%, а в Швейцария – която Тръмп избра за по-високи цени – доближава 39%.
Този спад в поддръжката за Съединени американски щати е бил внезапен в целия континент. Но с смяната в салдото на силите по света, усещанията за Европа също започнаха да се трансформират.
Тъй като Тръмп следва външна политика, която слага Америка преди всичко и постоянно оставя Европа настрани, другите страни към този момент преглеждат Европейски Съюз като върховен геополитически артист. Тази смяна е най-драматична в Русия, където гласоподавателите са станали по-малко враждебни към Съединени американски щати. Преди две години 64% от руснаците разглеждаха Съединени американски щати като съперник, до момента в който през днешния ден този % е 37%. Вместо това те насочиха гнева си към Европа, която 72% от тях в този момент смятат за консултант или противник – по отношение на 69% преди година.
Междувременно смяната в политиката на Вашингтон по отношение на Русия значи и смяна в политиката му по отношение на Украйна. В резултат на това украинците, които в миналото възприемаха Съединени американски щати като най-големия си съдружник, в този момент търсят отбрана в Европа. Те вършат разграничаване сред политиката на Съединени американски щати и тази на Европа, като съвсем две трети чакат връзките на страната им с Европейски Съюз да се засилят, до момента в който единствено една трета споделят същото за Съединени американски щати.
Дори отвън Европа обаче най-голямото дълготрайно влияние на първата година от мандата на Тръмп е това, че той е отблъснал хората от Съединени американски щати и ги е доближил към Китай, като се чака въздействието на Пекин да нарасне във всички области. От Южна Африка и Бразилия до Турция болшинството чака връзките на страната им с Китай да се задълбочат през идващите пет години. И в тези страни повече респонденти виждат Пекин като съдружник, в сравнение с Вашингтон.
По-конкретно, в Южна Африка и Индия – две страни, които неотдавна се оказаха в прицела на Тръмп – смяната спрямо предходната година е забележителна. В края на 2024 година цели 84% от индийците смятаха успеха на Тръмп за нещо положително за страната си; в този момент единствено 53% мислят по този начин.
Разбира се, това изследване е извършено преди намесата на Тръмп във Венецуела и преди изявленията му за поглъщането на Гренландия. Но в този момент, когато даже най-близките съдружници се тормозят, че могат да станат жертва на нападателните дейности на Съединени американски щати, тези трендове – страни, които се отдалечават от Съединени американски щати и се доближават към Китай, и Европа, изолирана от своя трансатлантически сътрудник – евентуално ще се ускорят.
В същото време, изправени пред експанзията на Тръмп, само че лимитирани от личната си липса на въздействие, европейските водачи са принудени да се оправят с голямата бездна сред персоналните си реакции и това, което си разрешават да кажат обществено.
Регламентираният ред отстъпва място на свят на сфери на въздействие, където силата е право и Западът е разграничен от вътрешната страна. В подобен свят или си полюс със лична сфера на въздействие, или си непряк наблюдаващ в непознатата. Европейските водачи би трябвало да се вслушват в гласоподавателите си и да подсигуряват, че континентът принадлежи към първата категория, а не към втората.
Прочетете още
„ Живеем в свят, който се ръководи от силата, от насилието, от властта... Това са стоманени закони на света. “
Но 47-ият президент на Америка е също толкоз виновен за друга гибел – тази на обединявания Запад, написа в разбора за Politico сътрудникът Марк Ленард.
И до момента в който европейските водачи се надпреварват да замажат противозаконната военна интервенция на американския президент Доналд Тръмп във Венецуела и да пренебрегват наглите му условия към Гренландия, самите европейци към този момент са осъзнали, че Вашингтон е по-скоро зложелател, в сравнение с другар.
Това е едно от основните изводи на изследване, извършено през ноември 2025 година от моите сътрудници от Европейския съвет за външни връзки и изследователския план „ Европа в изменящия се свят “ на Оксфордския университет, въз основа на изявленията с 26 000 души в 21 страни. Само един от шест интервюирани смята Съединени американски щати за съдружник, до момента в който един от пет ги възприема като противник или съперник. В Германия, Франция и Испания този брой се приближава до 30%, а в Швейцария – която Тръмп избра за по-високи цени – доближава 39%.
Този спад в поддръжката за Съединени американски щати е бил внезапен в целия континент. Но с смяната в салдото на силите по света, усещанията за Европа също започнаха да се трансформират.
Тъй като Тръмп следва външна политика, която слага Америка преди всичко и постоянно оставя Европа настрани, другите страни към този момент преглеждат Европейски Съюз като върховен геополитически артист. Тази смяна е най-драматична в Русия, където гласоподавателите са станали по-малко враждебни към Съединени американски щати. Преди две години 64% от руснаците разглеждаха Съединени американски щати като съперник, до момента в който през днешния ден този % е 37%. Вместо това те насочиха гнева си към Европа, която 72% от тях в този момент смятат за консултант или противник – по отношение на 69% преди година.
Междувременно смяната в политиката на Вашингтон по отношение на Русия значи и смяна в политиката му по отношение на Украйна. В резултат на това украинците, които в миналото възприемаха Съединени американски щати като най-големия си съдружник, в този момент търсят отбрана в Европа. Те вършат разграничаване сред политиката на Съединени американски щати и тази на Европа, като съвсем две трети чакат връзките на страната им с Европейски Съюз да се засилят, до момента в който единствено една трета споделят същото за Съединени американски щати.
Дори отвън Европа обаче най-голямото дълготрайно влияние на първата година от мандата на Тръмп е това, че той е отблъснал хората от Съединени американски щати и ги е доближил към Китай, като се чака въздействието на Пекин да нарасне във всички области. От Южна Африка и Бразилия до Турция болшинството чака връзките на страната им с Китай да се задълбочат през идващите пет години. И в тези страни повече респонденти виждат Пекин като съдружник, в сравнение с Вашингтон.
По-конкретно, в Южна Африка и Индия – две страни, които неотдавна се оказаха в прицела на Тръмп – смяната спрямо предходната година е забележителна. В края на 2024 година цели 84% от индийците смятаха успеха на Тръмп за нещо положително за страната си; в този момент единствено 53% мислят по този начин.
Разбира се, това изследване е извършено преди намесата на Тръмп във Венецуела и преди изявленията му за поглъщането на Гренландия. Но в този момент, когато даже най-близките съдружници се тормозят, че могат да станат жертва на нападателните дейности на Съединени американски щати, тези трендове – страни, които се отдалечават от Съединени американски щати и се доближават към Китай, и Европа, изолирана от своя трансатлантически сътрудник – евентуално ще се ускорят.
В същото време, изправени пред експанзията на Тръмп, само че лимитирани от личната си липса на въздействие, европейските водачи са принудени да се оправят с голямата бездна сред персоналните си реакции и това, което си разрешават да кажат обществено.
Регламентираният ред отстъпва място на свят на сфери на въздействие, където силата е право и Западът е разграничен от вътрешната страна. В подобен свят или си полюс със лична сфера на въздействие, или си непряк наблюдаващ в непознатата. Европейските водачи би трябвало да се вслушват в гласоподавателите си и да подсигуряват, че континентът принадлежи към първата категория, а не към втората.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ