Честит празник, мили дами!
Международният ден на жена та се отбелязва всяка година на 8 март. Понякога подложен на критика поради маркетингови залитания и поради по-скоро символичния си, в сравнение с политически темперамент, 8 март си остава значима дата за равносметка за напредъка и регреса по въпроса за равнопоставеността на половете в доста страни.
Първият Ден на жена та е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия.
Празникът е почнал единствено като политическо събитие на социалистите, само че последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях. В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
Идеята за основаване на интернационален ден на жена та се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд. Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста, че празникът да се счита за комунистическа идеология. Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на Студената война.
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване. На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал.
По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества денят на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
Първият Ден на жена та е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия.
Празникът е почнал единствено като политическо събитие на социалистите, само че последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях. В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
Идеята за основаване на интернационален ден на жена та се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд. Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста, че празникът да се счита за комунистическа идеология. Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на Студената война.
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване. На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал.
По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества денят на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ