Мартин Табаков: Най-важните електорални сегменти, които ще решат битката в Белия дом са хората, разположени в ръждивия пояс
Международният анализатор Мартин Табаков в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Какво се трансформира в изборната обстановка в Съединените американски щати, откакто Джо Байдън се отхвърли? Г-н Табаков, вие по какъв начин реагирахте, когато научихте новината, която беше обявена от господин Байдън в обществените мрежи. Нека да изтъквам малко думите му: “Това е в най-хубавият интерес на моята партия и на страната ", сподели той.
Най-малкото в това, което вие преди малко цитирахте, се пробваха да го убедят доста от неговите съпартийци. Разбира се, те това правеха не толкоз обществено, колкото по косвен метод, в това число и с директна връзка с него, само че нещо, което по този начин или другояче се случваше отвън медиите. Но до медиите не можеш да не се получи този вид информация, че се водят такива диалози, които в последните дни са били изключително интензивни. Става дума за това, че всички институционално натоварени демократи в Конгреса на Съединени американски щати де факто са водили подобен вид диалози с Джо Байдън, мотивирайки го да вземе такова решение. Тоест, в този смисъл, то не е непринудено решение от страна на настоящия президент на Съединени американски щати, само че е решение, което може би наподобява разумно, заради това, че той беше изправен пред доста комплицирана електорална картина. И това е извод, който си мисля, че е необятно споделен въз основата на данните, които четем, идващи от социолозите във въпросната страна. Доколко това решение не е закъсняло, занапред следва да забележим.
Защото 4 месеца остават до изборите, може би по тази причина казвате, че това решение е закъсняло?
В политиката това е и доста и малко време, само че в случай че решението Джо Байдън да бъде отдръпнат ми се коства закономерно, точно предвид на компликациите, пред които той се изправяше. То следващо такова решение, вероятно Камала Харис да го наследи като съществена номинация на Демократическата партия за началник на Белия дом ми се коства по-скоро дискусионно. Защото най-малко още веднъж на социологическите данни, тя не демонстрира, че може да компенсира тези несполуки, които стояха пред Джо Байдън като основни сегменти от необятната електорална коалиция на Демократическата партия, които не се усещаха задоволително стимулирани да гласоподават по този начин или другояче за този тандем Байдън - Харис.
Въпреки че чухме хубавите думи от Джо Байдън за Харис.
Разбира се, той е задължен да ги каже, още повече, че тя е може би в някакъв смисъл комфортен излаз за Джо Байдън, тъй като въпреки всичко е работил с нея през последните 4 години.
А за демократите като цяло?
Там е работата, че те са доста разнообразни претенденти Джо Байдън и Камала Харис. Неслучайно преди 4 години, когато някогашният прокурор от Калифорния и сенатор надлежно Харис беше прилепена към кандидатурата на Джо Байдън, нейната роля беше да уплътни някакви доста съответни сегменти електорални, които не се усещаха задоволително стимулирани да гласоподават за Джо Байдън към оня миг. Говорим на първо място за афроамериканци, приказваме на първо място за по-млади и прогресивно насочени хора. Тези електорални сегменти тогава не се усещаха въодушевени от кандидатурата на Джо Байдън. Затова тя тъкмо тогава бе залепена към него. Но моето основание е, че подобен вид политик, с ясно профилиран профил, не може да обслужи кандидатурата на президент, който би трябвало да обслужва всички, оптимално необятни настройки на хора. И тук ми се коства, че това решение за нейната номинация може би беше най-лесно. Има причини в интерес на тази номинация.
Тя фактически е най-разпознаваемият демократ който може да размени Джо Байдън от всички вероятни кадрови варианти, които се разясниха, това е тествано електорално социологически. Тоест, най-вече демократи я познават нея, а вие споменахте, че остава малко време до изборите, т.е., това е значимо. Също по този начин тя в най-голяма степен съумява да стимулира самите демократи, още веднъж в паралел с другите вероятни варианти.
Какви са възможностите Камала Харис - вицепрезидентът на Съединени американски щати да напише нова страница в историята на страната? Въпросът ми е към Мартин Табаков, който е тук при мен в студиото.
Първо, на Камала Харис й следва чисто механически вътрешно-партийни процедури, с цел да бъде одобрена като номинация. Хубаво е да забележим кой ще бъде нейният претендент за вицепрезидент.
Има няколко имена към този момент, които се спрягат, забавни са тези имена.
Между прочее, това, което е общото сред тези имена, с изключение на, че всички явно са демократи, е че всички са бели мъже. Има такова продуктово позициониране в американската политика, в случай че водещият ти претендент е афроамериканец, в тази ситуация тя има и индийски някакъв генезис.
Да има някакъв баланс, да.
Трябва да има някакъв баланс още веднъж, с цел да се обслужват оптимално необятни електорални настройки. Но въпросът е, че и към сегашния миг Доналд Тръмп продължава да наподобява като любимец. Със сигурност за републиканецът бе по-удобно, в случай че Джо Байдън остане претендентът на демократите.
Чухме какво сподели самият той: “Срещу Камала Харис ще ми бъде по-лесно ".
Да, само че това е част от пропагандното говорене, сред прочее то не е обезателно лишено от причини, тъй като Камала Харис обичайно беше цел на републиканците. Републиканците я упрекват в това, че тя е извънредно коренно лява. Самата Харис, част от нейната политическа кариера сочи, че тя има афилиация с прогресивното крило на
Демократическата партия и това в действителност я прави доста елементарен обект на рецензия от републиканците и изключително от този набор републиканци в лицето и на Доналд Тръмп и на Джей Ди Ванс, които са извънредно хомогенизирани идеологически, единствено че с противоположен полюс, което прави още повече дебатите, които ще гледаме сред тях може би забавни.
Каква опция се дава съгласно вас, на Доналд Тръмп - добра или неприятна?
Доналд Тръмп по този начин или другояче е в по-добрата позиция. Възможно е... дано да кажа в действителност какво демонстрират на този стадий електоралните проучвания. И Джо Байдън и Камала Харис губят в пряк конфликт с Доналд Тръмп. Но новият претендент на демократите, в лицето на настоящия вицепрезидент губи с по-малко. Ако Джо Байдън изоставаше от Доналд Тръмп с към 5% в Национален мащаб Камала Харис изостава с към 3%. Което е съвсем в границите на социологическата неточност, което стимулира демократите да мислят, че те още са в играта, казано на всекидневен език. Но в действителност, аз си мисля, че Камала Харис и като политик, и като биография не може да импонира на най-важните електорални сегменти, които ще решат изхода за борбата в Белия дом и това са хората, ситуирани в така наречен “ръждив пояс ". Това са щати като Пенсилвания, Охайо, Мичигън, Уисконсин, там са доста от тези така наречен “бели ниско квалифицирани хора ", които са един от главните електорални стълбове в поддръжката на Доналд Тръмп.
И аз не виждам по какъв начин Камала Харис може да импонира на тези хора, при все, че те имат нещо общо. Тук приказвам и за МАГА - придвижването на Доналд Тръмп от една страна и прогресивното демократическо крило, в случай че има нещо общо сред другояче тези доста стоящи един против различен е икономическият популизъм, икономическият протекционизъм. Но това в действителност е парадоксално, тъй като обърнете внимание по какъв начин крайностите на двете политически обединения, като всеки едни крайности, стартират рано или късно да добиват общи сходни качества.
Какъв би бил идеалният претендент на демократите?
Аз мисля, че който й да изберат, динамичността в акцията не е на тяхна страна. Това дали Доналд Тръмп ще завоюва още веднъж Белият дом зависи единствено от Доналд Тръмп. Доналд Тръмп слага главният мотив за своята победа, само че и главният мотив за възможна своя загуба. И тук ролята на демократа някак си стои по-периферна, тъй като демократите не престават да бъдат по-скоро обект на предизборната акция там, в сравнение с да вземат участие в нея, тъй като тя бива доминирана съвсем напълно от Доналд Тръмп, изключително след този опит за атентат, който наблюдавахме не толкоз от дълго време против него.
Който героизира в допълнение републиканеца, което сред прочее, незабавно социолозите записаха, че това увеличи не просто мотивацията на републиканците да гласоподават за него, тя по този начин или другояче беше налична към оня миг, само че и тези по-независими, вероятно насочени към Републиканската партия избиратели да създадат същото. Тоест, тук имаше и един подобен съвпадащ развой сред първия спор сред Джо Байдън и Доналд Тръмп, мотивацията на демократите стартира да спада след опита за атентат над Доланд Тръмп, мотивацията на републиканците стартира да се подвига. И когато ги съберем тези две неща, виждаме за какво Доналд Тръмп фактически е очевидният любимец най-малко към този миг за Белият дом.
Но виждаме и какъв брой умерено работят, откакто се случи този атентат. Някак си не виждаме неверни ходове, да се разгласят против някакво възмездие.
Тук Доналд Тръмп постъпи хитро. Ние знаем, че по принцип неговата изразителност е поляризираща и той печели от това, само че явявайки се на Републиканската национална спогодба дни откакто беше иницииран този опит.
Да, онлайн там, да. Въпреки, че имаше спекулации, че може да не се появи.
Да, само че вижте, в последния миг той си смени речта. И той заложи на, съгласно мен, това е хитрото в неговата реакция, той заложи на диалога за обединяване. Той към този момент искаше да показа себе си не като абсолютния любимец и титуляр и водач на Републиканската партия, само че и като подобен, който може да извършва същите функционалности, когато става дума за президент на Съединени американски щати. Разбира се, това е обикновено да бъде направено, тъй като предвид на изборите печели този, който не просто стимулира най-вече твърдото си ядро, само че и този, който стигне до оптимално доста от така наречен Независими гласоподаватели. И от тази позиция тактиката на Тръмп беше вярна.
Г-н Табаков, какви предизборни ходове биха били в плюс на Доналд Тръмп и надлежно на Камала Харис, макар, че нейната кандидатура към момента не е публично доказана, да подчертаем. Или противоположното пък, биха наклонили везната в интерес на съперника? Вие доскоро казахте нещо, Доналд Тръмп си зависи само и единствено от него, до момента в който при Камала Харис е малко по-различно.
Всъщност, в случай че погледнем най-важните тематики, които дефинират електоралното държание на американците ще забележим, че те са главно две. Икономиката - общоприетоо такава, безусловно най-важна тема за американските гласоподаватели. И на второ място миграцията, незаконната миграция, в това число предвид на бруталния напън, който имаше по южната граница на Съединени американски щати, чиито пик беше в края на предходната година. Нито една от тези две тематики не е мощна страна на Камала Харис. И по двете тематики във всички вероятни изследвания, недвусмислено се демонстрира, че Доналд Тръмп е по-достоверният избор за американците, когато става дума за стопанска система и за сигурност, тъй като въпросът за незаконната миграция, също касае въпросът за сигурността.
Единствената политика, която демократите могат да завоюват и те по принцип печелят възможни плюсове, е тази за абортите. Но знаете ли, даже и тази сензитивна тематика претърпява трансформация под ролята на Доналд Тръмп, тъй като той задоволително почтено е споделил, че това е тематика, която носи на първо място загуби на Републиканската партия и по тази причина той като цяло се пробва да заобикаля да се въвлича в нея. Но сами разбирате, че една достоверна акция, в тази ситуация приказвам за Камала Харис, не може да се построява единствено въз основата на тематиката за абортите. Още повече, че нали това колкото й да е деликатна тематика не е от най-важните за американците. Аз загатнах кои са най-важните и загатнах съгласно самите американци кой ще се оправи по-добре и като управител, и във връзка с стопанската система, и във връзка с сигурността.
Сигурността и миграцията, да.
Това ще тежи на Камала Харис, дружно с високата инфлация, която сега е нормализирана 3% за страната, само че беше 9% в средата на мандата.
Като споменахте сигурността, войната в Украйна, там е също доста забавно какво ще се случи след изборите в Съединени американски щати. Президентът Зеленски реагира на Джо Байдън, откакто се отдръпна. Тук ще изтъквам думите му: “Украйна е признателна на президента Байдън за неговата непоколебима поддръжка на битката на Украйна за независимост, която дружно със мощната двупартийна поддръжка в Съединени американски щати беше и продължава да бъде сериозна ". Думите на Зеленски да ги коментирате?
Президентът Зеленски е в задоволително сложна и деликатна обстановка, тъй като украинците си дават по-добре сметки от нас, че първо те са извънредно подвластни от военната и логистична помощ, която получават от Съединени американски щати и на този декор знаят, че степента и равнището на тази поддръжка доста елементарно може да бъде релативизирана, в случай че в Белия дом се озове тандемът Тръмп - Ванс. И който тандем, сред прочее не веднъж е показвал своето сериозно отношение на поддръжката, която Съединени американски щати оказва на Украйна. И знаете ли, тук главните причини на републиканците към Тръмп не касаят толкоз конфликта сред Украйна и Русия, не са геополитически толкоз съображенията им, които градират тяхното сериозно отношение към тази американска поддръжка, колкото са по-скоро прагматично-икономически. Републиканците не считат, че те би трябвало да дават пари, за които няма отчетност какво се случва. И знаете ли, това е доста типично за бизнеспрофила, най-малко на времето беше подобен на Републиканската партия.
Те търсят да имат някаква облага, някаква полза от това нещо и не виждат такава в своето донорство на Украйна. Геополитическите съображения, за жалост минават на втори проект. А самите американци, тук приказвам и за републиканци и демократи, не смятат Русия толкоз за някакъв директен риск и опасност за тяхната страна. Но демократите въпреки всичко правят оценка, че тя е подобен за Европа, най-малко за Съединени американски щати, най-малко за Европа. И в тази обстановка ролята на президента Зеленски ще е доста сложна. Защото той ще би трябвало по някакъв метод да се опита да стимулира, в случай че има релативизация на американската поддръжка при смяна в Белия дом, то най-малко тя да се случи поетапно, да не бъде внезапна, с цел да може било самата Украйна, било ние, европейската част от НАТО да имаме време да реагираме и вероятно да компенсираме това, което ще спре да бъде доставяно от Съединени американски щати.
Като казахте “Ние ", изборите в Съединени американски щати по какъв начин ще се отразят на България? Въпреки че в този момент знаем тук можем да спекулираме доста. Но да създадем два типа сюжета - Тръмп и Камала Харис?
Много зависи и от това какво ще бъде държавното управление на България, тъй като в случай че то бъде с преобладаващо дясно-консервативен профил е доста по-логично да забележим, че ще има по-голямо съгласие с републиканския тандем в Белия дом. Ако обаче то е с демократичен профил българското държавно управление, е разумно да мислим, че Камала Харис би била индивидът, с който по-лесно може да се откри връзка. Отвъд обаче тези специфики, България като страна, която за жалост, не се намира в най-силните детайли на евроатлантическата конструкция за сигурност е длъжна да работи в действителност оптимално ползотворно с който и да е началник на Белия дом. Друг е въпросът, че... багра се, че наклонността американците да отклоняват вниманието си от европейските каузи и да го насочват по други точки на света е общо споделима, тя касае освен републиканците, при републиканците тя е по-отчетлива, само че тя касае също по този начин и демократите. И това го видяхмe сред прочее, в това число и по време на мандата на Джо Байдън. Ако Владимир Путин не беше нападнал Украйна, Съединени американски щати нямаше да бъдат въвлечени толкоз в европейските каузи, колкото са сега. И това сред прочее е един от автоголовете на съветския президент.
И да приключим с Байдън, тъй като започнахме с него. Какъв Джо Байдън очаквате да забележим до изпълняването на мандата му?
Това е рисков въпрос, тъй като Джо Байдън сподели, че той фактически има своите лабилности. Но това, което е изцяло обикновено и разумно да чакаме, че той ще извърши своите функционалности оптимално подредено, дотолкоз доколкото, в случай че не той, то екипът му могат да осъществят проекта, който му следва в идващите няколко месеца. Той би трябвало да напусне Белият дом при започване на идната година в действителност. И един от главните цели на Джо Байдън съгласно мен ще бъде да довърши някои от нещата, които той стартира, което касае вероятно подписване на сериозна договорка сред Съединени американски щати - Саудитска Арабия и Израел. Ще забележим дали ще има някакъв напредък във връзка с намаляване на напрежението с Иран. Не дръзвам да кажа връщане на Съединени американски щати в нуклеарната договорка, тъй като наподобява рисково. Но въпреки всичко би трябвало да отчитаме, че и в Техеран имаше смяна отпред на властта в лицето на президентската администрация, която опосредства едно обновяване на диалозите сред Съединени американски щати и Иран, те по този начин или другояче се водеха.
Както и в Иран имаше разтърсвания и то огромни.
Да, тъкмо по този начин. И може би най-важното, което ще чакаме от Джо Байдън е да забележим какво ще се случи с спора сред Израел и “Хамас ", тъй като огромната упоритост на тази настояща администрация на демократите беше той да спре оптимално бързо, само че по този начин, че Израел да не се усеща предаден, а това е комплициран баланс.
Какво се трансформира в изборната обстановка в Съединените американски щати, откакто Джо Байдън се отхвърли? Г-н Табаков, вие по какъв начин реагирахте, когато научихте новината, която беше обявена от господин Байдън в обществените мрежи. Нека да изтъквам малко думите му: “Това е в най-хубавият интерес на моята партия и на страната ", сподели той.
Най-малкото в това, което вие преди малко цитирахте, се пробваха да го убедят доста от неговите съпартийци. Разбира се, те това правеха не толкоз обществено, колкото по косвен метод, в това число и с директна връзка с него, само че нещо, което по този начин или другояче се случваше отвън медиите. Но до медиите не можеш да не се получи този вид информация, че се водят такива диалози, които в последните дни са били изключително интензивни. Става дума за това, че всички институционално натоварени демократи в Конгреса на Съединени американски щати де факто са водили подобен вид диалози с Джо Байдън, мотивирайки го да вземе такова решение. Тоест, в този смисъл, то не е непринудено решение от страна на настоящия президент на Съединени американски щати, само че е решение, което може би наподобява разумно, заради това, че той беше изправен пред доста комплицирана електорална картина. И това е извод, който си мисля, че е необятно споделен въз основата на данните, които четем, идващи от социолозите във въпросната страна. Доколко това решение не е закъсняло, занапред следва да забележим.
Защото 4 месеца остават до изборите, може би по тази причина казвате, че това решение е закъсняло?
В политиката това е и доста и малко време, само че в случай че решението Джо Байдън да бъде отдръпнат ми се коства закономерно, точно предвид на компликациите, пред които той се изправяше. То следващо такова решение, вероятно Камала Харис да го наследи като съществена номинация на Демократическата партия за началник на Белия дом ми се коства по-скоро дискусионно. Защото най-малко още веднъж на социологическите данни, тя не демонстрира, че може да компенсира тези несполуки, които стояха пред Джо Байдън като основни сегменти от необятната електорална коалиция на Демократическата партия, които не се усещаха задоволително стимулирани да гласоподават по този начин или другояче за този тандем Байдън - Харис.
Въпреки че чухме хубавите думи от Джо Байдън за Харис.
Разбира се, той е задължен да ги каже, още повече, че тя е може би в някакъв смисъл комфортен излаз за Джо Байдън, тъй като въпреки всичко е работил с нея през последните 4 години.
А за демократите като цяло?
Там е работата, че те са доста разнообразни претенденти Джо Байдън и Камала Харис. Неслучайно преди 4 години, когато някогашният прокурор от Калифорния и сенатор надлежно Харис беше прилепена към кандидатурата на Джо Байдън, нейната роля беше да уплътни някакви доста съответни сегменти електорални, които не се усещаха задоволително стимулирани да гласоподават за Джо Байдън към оня миг. Говорим на първо място за афроамериканци, приказваме на първо място за по-млади и прогресивно насочени хора. Тези електорални сегменти тогава не се усещаха въодушевени от кандидатурата на Джо Байдън. Затова тя тъкмо тогава бе залепена към него. Но моето основание е, че подобен вид политик, с ясно профилиран профил, не може да обслужи кандидатурата на президент, който би трябвало да обслужва всички, оптимално необятни настройки на хора. И тук ми се коства, че това решение за нейната номинация може би беше най-лесно. Има причини в интерес на тази номинация.
Тя фактически е най-разпознаваемият демократ който може да размени Джо Байдън от всички вероятни кадрови варианти, които се разясниха, това е тествано електорално социологически. Тоест, най-вече демократи я познават нея, а вие споменахте, че остава малко време до изборите, т.е., това е значимо. Също по този начин тя в най-голяма степен съумява да стимулира самите демократи, още веднъж в паралел с другите вероятни варианти.
Какви са възможностите Камала Харис - вицепрезидентът на Съединени американски щати да напише нова страница в историята на страната? Въпросът ми е към Мартин Табаков, който е тук при мен в студиото.
Първо, на Камала Харис й следва чисто механически вътрешно-партийни процедури, с цел да бъде одобрена като номинация. Хубаво е да забележим кой ще бъде нейният претендент за вицепрезидент.
Има няколко имена към този момент, които се спрягат, забавни са тези имена.
Между прочее, това, което е общото сред тези имена, с изключение на, че всички явно са демократи, е че всички са бели мъже. Има такова продуктово позициониране в американската политика, в случай че водещият ти претендент е афроамериканец, в тази ситуация тя има и индийски някакъв генезис.
Да има някакъв баланс, да.
Трябва да има някакъв баланс още веднъж, с цел да се обслужват оптимално необятни електорални настройки. Но въпросът е, че и към сегашния миг Доналд Тръмп продължава да наподобява като любимец. Със сигурност за републиканецът бе по-удобно, в случай че Джо Байдън остане претендентът на демократите.
Чухме какво сподели самият той: “Срещу Камала Харис ще ми бъде по-лесно ".
Да, само че това е част от пропагандното говорене, сред прочее то не е обезателно лишено от причини, тъй като Камала Харис обичайно беше цел на републиканците. Републиканците я упрекват в това, че тя е извънредно коренно лява. Самата Харис, част от нейната политическа кариера сочи, че тя има афилиация с прогресивното крило на
Демократическата партия и това в действителност я прави доста елементарен обект на рецензия от републиканците и изключително от този набор републиканци в лицето и на Доналд Тръмп и на Джей Ди Ванс, които са извънредно хомогенизирани идеологически, единствено че с противоположен полюс, което прави още повече дебатите, които ще гледаме сред тях може би забавни.
Каква опция се дава съгласно вас, на Доналд Тръмп - добра или неприятна?
Доналд Тръмп по този начин или другояче е в по-добрата позиция. Възможно е... дано да кажа в действителност какво демонстрират на този стадий електоралните проучвания. И Джо Байдън и Камала Харис губят в пряк конфликт с Доналд Тръмп. Но новият претендент на демократите, в лицето на настоящия вицепрезидент губи с по-малко. Ако Джо Байдън изоставаше от Доналд Тръмп с към 5% в Национален мащаб Камала Харис изостава с към 3%. Което е съвсем в границите на социологическата неточност, което стимулира демократите да мислят, че те още са в играта, казано на всекидневен език. Но в действителност, аз си мисля, че Камала Харис и като политик, и като биография не може да импонира на най-важните електорални сегменти, които ще решат изхода за борбата в Белия дом и това са хората, ситуирани в така наречен “ръждив пояс ". Това са щати като Пенсилвания, Охайо, Мичигън, Уисконсин, там са доста от тези така наречен “бели ниско квалифицирани хора ", които са един от главните електорални стълбове в поддръжката на Доналд Тръмп.
И аз не виждам по какъв начин Камала Харис може да импонира на тези хора, при все, че те имат нещо общо. Тук приказвам и за МАГА - придвижването на Доналд Тръмп от една страна и прогресивното демократическо крило, в случай че има нещо общо сред другояче тези доста стоящи един против различен е икономическият популизъм, икономическият протекционизъм. Но това в действителност е парадоксално, тъй като обърнете внимание по какъв начин крайностите на двете политически обединения, като всеки едни крайности, стартират рано или късно да добиват общи сходни качества.
Какъв би бил идеалният претендент на демократите?
Аз мисля, че който й да изберат, динамичността в акцията не е на тяхна страна. Това дали Доналд Тръмп ще завоюва още веднъж Белият дом зависи единствено от Доналд Тръмп. Доналд Тръмп слага главният мотив за своята победа, само че и главният мотив за възможна своя загуба. И тук ролята на демократа някак си стои по-периферна, тъй като демократите не престават да бъдат по-скоро обект на предизборната акция там, в сравнение с да вземат участие в нея, тъй като тя бива доминирана съвсем напълно от Доналд Тръмп, изключително след този опит за атентат, който наблюдавахме не толкоз от дълго време против него.
Който героизира в допълнение републиканеца, което сред прочее, незабавно социолозите записаха, че това увеличи не просто мотивацията на републиканците да гласоподават за него, тя по този начин или другояче беше налична към оня миг, само че и тези по-независими, вероятно насочени към Републиканската партия избиратели да създадат същото. Тоест, тук имаше и един подобен съвпадащ развой сред първия спор сред Джо Байдън и Доналд Тръмп, мотивацията на демократите стартира да спада след опита за атентат над Доланд Тръмп, мотивацията на републиканците стартира да се подвига. И когато ги съберем тези две неща, виждаме за какво Доналд Тръмп фактически е очевидният любимец най-малко към този миг за Белият дом.
Но виждаме и какъв брой умерено работят, откакто се случи този атентат. Някак си не виждаме неверни ходове, да се разгласят против някакво възмездие.
Тук Доналд Тръмп постъпи хитро. Ние знаем, че по принцип неговата изразителност е поляризираща и той печели от това, само че явявайки се на Републиканската национална спогодба дни откакто беше иницииран този опит.
Да, онлайн там, да. Въпреки, че имаше спекулации, че може да не се появи.
Да, само че вижте, в последния миг той си смени речта. И той заложи на, съгласно мен, това е хитрото в неговата реакция, той заложи на диалога за обединяване. Той към този момент искаше да показа себе си не като абсолютния любимец и титуляр и водач на Републиканската партия, само че и като подобен, който може да извършва същите функционалности, когато става дума за президент на Съединени американски щати. Разбира се, това е обикновено да бъде направено, тъй като предвид на изборите печели този, който не просто стимулира най-вече твърдото си ядро, само че и този, който стигне до оптимално доста от така наречен Независими гласоподаватели. И от тази позиция тактиката на Тръмп беше вярна.
Г-н Табаков, какви предизборни ходове биха били в плюс на Доналд Тръмп и надлежно на Камала Харис, макар, че нейната кандидатура към момента не е публично доказана, да подчертаем. Или противоположното пък, биха наклонили везната в интерес на съперника? Вие доскоро казахте нещо, Доналд Тръмп си зависи само и единствено от него, до момента в който при Камала Харис е малко по-различно.
Всъщност, в случай че погледнем най-важните тематики, които дефинират електоралното държание на американците ще забележим, че те са главно две. Икономиката - общоприетоо такава, безусловно най-важна тема за американските гласоподаватели. И на второ място миграцията, незаконната миграция, в това число предвид на бруталния напън, който имаше по южната граница на Съединени американски щати, чиито пик беше в края на предходната година. Нито една от тези две тематики не е мощна страна на Камала Харис. И по двете тематики във всички вероятни изследвания, недвусмислено се демонстрира, че Доналд Тръмп е по-достоверният избор за американците, когато става дума за стопанска система и за сигурност, тъй като въпросът за незаконната миграция, също касае въпросът за сигурността.
Единствената политика, която демократите могат да завоюват и те по принцип печелят възможни плюсове, е тази за абортите. Но знаете ли, даже и тази сензитивна тематика претърпява трансформация под ролята на Доналд Тръмп, тъй като той задоволително почтено е споделил, че това е тематика, която носи на първо място загуби на Републиканската партия и по тази причина той като цяло се пробва да заобикаля да се въвлича в нея. Но сами разбирате, че една достоверна акция, в тази ситуация приказвам за Камала Харис, не може да се построява единствено въз основата на тематиката за абортите. Още повече, че нали това колкото й да е деликатна тематика не е от най-важните за американците. Аз загатнах кои са най-важните и загатнах съгласно самите американци кой ще се оправи по-добре и като управител, и във връзка с стопанската система, и във връзка с сигурността.
Сигурността и миграцията, да.
Това ще тежи на Камала Харис, дружно с високата инфлация, която сега е нормализирана 3% за страната, само че беше 9% в средата на мандата.
Като споменахте сигурността, войната в Украйна, там е също доста забавно какво ще се случи след изборите в Съединени американски щати. Президентът Зеленски реагира на Джо Байдън, откакто се отдръпна. Тук ще изтъквам думите му: “Украйна е признателна на президента Байдън за неговата непоколебима поддръжка на битката на Украйна за независимост, която дружно със мощната двупартийна поддръжка в Съединени американски щати беше и продължава да бъде сериозна ". Думите на Зеленски да ги коментирате?
Президентът Зеленски е в задоволително сложна и деликатна обстановка, тъй като украинците си дават по-добре сметки от нас, че първо те са извънредно подвластни от военната и логистична помощ, която получават от Съединени американски щати и на този декор знаят, че степента и равнището на тази поддръжка доста елементарно може да бъде релативизирана, в случай че в Белия дом се озове тандемът Тръмп - Ванс. И който тандем, сред прочее не веднъж е показвал своето сериозно отношение на поддръжката, която Съединени американски щати оказва на Украйна. И знаете ли, тук главните причини на републиканците към Тръмп не касаят толкоз конфликта сред Украйна и Русия, не са геополитически толкоз съображенията им, които градират тяхното сериозно отношение към тази американска поддръжка, колкото са по-скоро прагматично-икономически. Републиканците не считат, че те би трябвало да дават пари, за които няма отчетност какво се случва. И знаете ли, това е доста типично за бизнеспрофила, най-малко на времето беше подобен на Републиканската партия.
Те търсят да имат някаква облага, някаква полза от това нещо и не виждат такава в своето донорство на Украйна. Геополитическите съображения, за жалост минават на втори проект. А самите американци, тук приказвам и за републиканци и демократи, не смятат Русия толкоз за някакъв директен риск и опасност за тяхната страна. Но демократите въпреки всичко правят оценка, че тя е подобен за Европа, най-малко за Съединени американски щати, най-малко за Европа. И в тази обстановка ролята на президента Зеленски ще е доста сложна. Защото той ще би трябвало по някакъв метод да се опита да стимулира, в случай че има релативизация на американската поддръжка при смяна в Белия дом, то най-малко тя да се случи поетапно, да не бъде внезапна, с цел да може било самата Украйна, било ние, европейската част от НАТО да имаме време да реагираме и вероятно да компенсираме това, което ще спре да бъде доставяно от Съединени американски щати.
Като казахте “Ние ", изборите в Съединени американски щати по какъв начин ще се отразят на България? Въпреки че в този момент знаем тук можем да спекулираме доста. Но да създадем два типа сюжета - Тръмп и Камала Харис?
Много зависи и от това какво ще бъде държавното управление на България, тъй като в случай че то бъде с преобладаващо дясно-консервативен профил е доста по-логично да забележим, че ще има по-голямо съгласие с републиканския тандем в Белия дом. Ако обаче то е с демократичен профил българското държавно управление, е разумно да мислим, че Камала Харис би била индивидът, с който по-лесно може да се откри връзка. Отвъд обаче тези специфики, България като страна, която за жалост, не се намира в най-силните детайли на евроатлантическата конструкция за сигурност е длъжна да работи в действителност оптимално ползотворно с който и да е началник на Белия дом. Друг е въпросът, че... багра се, че наклонността американците да отклоняват вниманието си от европейските каузи и да го насочват по други точки на света е общо споделима, тя касае освен републиканците, при републиканците тя е по-отчетлива, само че тя касае също по този начин и демократите. И това го видяхмe сред прочее, в това число и по време на мандата на Джо Байдън. Ако Владимир Путин не беше нападнал Украйна, Съединени американски щати нямаше да бъдат въвлечени толкоз в европейските каузи, колкото са сега. И това сред прочее е един от автоголовете на съветския президент.
И да приключим с Байдън, тъй като започнахме с него. Какъв Джо Байдън очаквате да забележим до изпълняването на мандата му?
Това е рисков въпрос, тъй като Джо Байдън сподели, че той фактически има своите лабилности. Но това, което е изцяло обикновено и разумно да чакаме, че той ще извърши своите функционалности оптимално подредено, дотолкоз доколкото, в случай че не той, то екипът му могат да осъществят проекта, който му следва в идващите няколко месеца. Той би трябвало да напусне Белият дом при започване на идната година в действителност. И един от главните цели на Джо Байдън съгласно мен ще бъде да довърши някои от нещата, които той стартира, което касае вероятно подписване на сериозна договорка сред Съединени американски щати - Саудитска Арабия и Израел. Ще забележим дали ще има някакъв напредък във връзка с намаляване на напрежението с Иран. Не дръзвам да кажа връщане на Съединени американски щати в нуклеарната договорка, тъй като наподобява рисково. Но въпреки всичко би трябвало да отчитаме, че и в Техеран имаше смяна отпред на властта в лицето на президентската администрация, която опосредства едно обновяване на диалозите сред Съединени американски щати и Иран, те по този начин или другояче се водеха.
Както и в Иран имаше разтърсвания и то огромни.
Да, тъкмо по този начин. И може би най-важното, което ще чакаме от Джо Байдън е да забележим какво ще се случи с спора сред Израел и “Хамас ", тъй като огромната упоритост на тази настояща администрация на демократите беше той да спре оптимално бързо, само че по този начин, че Израел да не се усеща предаден, а това е комплициран баланс.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ