Международната космическа станция ще намери гибелта си в точката "Немо" през 2030 г.
Международната галактическа станция означи знаков стадий от своето битие, само че дните на историческата орбитална лаборатория са преброени и през 2030 година елементи от нея ще паднат в региона на точката " Немо ", или гробището за галактически кораби, написа уеб сайтът Спейс.
Прочетете още
2 ноември означи 25-годишнината от непрекъснатото обитаване на МКС, която си е извоювала място в историята като едно от най-великите (и най-скъпи) софтуерни достижения на човечеството.
Хората обаче няма за какво да се готвят за отбелязването на нейната 50-годишнина, защото орбиталната станция е в последната фаза от съществуването си.
Американската галактическа организация НАСА и нейните сътрудници възнамеряват да изведат остаряващото оборудване от орбита към края на 2030 година, като употребяват модифицирана, извънредно здрава версия на товарната капсула " Дракон " на " Спейс Екс ", с цел да я спуснат над необитаема част от океана.
Международната галактическа станция ще приключи своя витален път в така наречен " гробище за галактическите кораби " - част от Тихия океан, ситуирана към точката " Немо ", която е кръстена на известния капитан на подводница от романа " Двадесет хиляди левги под водата " (1871) на Жул Верн.
" Това отдалечено място в океана се намира на към 2688 км от най-близката суша ", напомнят от Националното ръководство за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати.
Тази раздалеченост изяснява привлекателността на точката " Немо " за планиращите задачи, които през последните десетилетия са изхвърлили там няколкостотин огромни галактически кораба: в случай че наоколо няма суша, на практика няма възможност падащи части от горяща техника да нанесат щета на хора, здания или друга инфраструктура.
Някои елементи от галактическата станция евентуално ще оцелеят при огненото си нахлуване в атмосферата.
Инженерите на НАСА чакат разпадането на орбиталната станция да се случи като поредност от три събития: първо обособяване на слънчевите панели и радиатора, последвано от раздробяване и обособяване на непокътнатите модули и сегмента на фермата и най-после фрагментиране на обособените модули и загуба на структурната целокупност на фермата - най-големия съставен елемент на станцията.
Докато отломките не престават да навлизат в атмосферата, се чака външната обвивка на модулите да се стопи и да изложи вътрешното съоръжение на бързо нагряване и размразяване, изясняват от НАСА.
Според упованията множеството хардуерни детайли на станцията ще изгорят или ще се изпарят по време на интензивното нагряване при повторното нахлуване в атмосферата. Някои по-плътни или устойчиви на топлота съставни елементи, като да вземем за пример сегментите на фермата, се чака да оцелеят и да паднат в необитаемия регион на океана.
Този разбор се основава на държанието при наново влизане в атмосферата на други огромни галактически апарати като съветско-руската галактическа станция " Мир " и " Скайлаб " на НАСА. Последните дни на тези две орбитални станции носят някои поучения за планиращите задачи, изключително имайки поради, че орбитата на Земята става все по-пренаселена.
През март 2001 година Русия насочи " Мир " към следено завръщане в атмосферата покрай точката " Немо ".
НАСА се опита да се освободи от " Скайлаб " над Индийския океан през юли 1979 година, само че не съумя изцяло и обгорени елементи от станцията паднаха върху част от Западна Австралия, а град Есперанс, както е известно, наложи на американската галактическа организация санкция от 400 $ за замърсяване.
С дължина 33 метра и тегло 130 тона, " Мир " остава най-големият обект, паднал на Земята над гробището за галактически кораби (или където и да е другаде).
Международната галактическа станция обаче ще усъвършенства този връх: тя е дълга колкото футболно игрище и тежи 460 тона.
Прочетете още
2 ноември означи 25-годишнината от непрекъснатото обитаване на МКС, която си е извоювала място в историята като едно от най-великите (и най-скъпи) софтуерни достижения на човечеството.
Хората обаче няма за какво да се готвят за отбелязването на нейната 50-годишнина, защото орбиталната станция е в последната фаза от съществуването си.
Американската галактическа организация НАСА и нейните сътрудници възнамеряват да изведат остаряващото оборудване от орбита към края на 2030 година, като употребяват модифицирана, извънредно здрава версия на товарната капсула " Дракон " на " Спейс Екс ", с цел да я спуснат над необитаема част от океана.
Международната галактическа станция ще приключи своя витален път в така наречен " гробище за галактическите кораби " - част от Тихия океан, ситуирана към точката " Немо ", която е кръстена на известния капитан на подводница от романа " Двадесет хиляди левги под водата " (1871) на Жул Верн.
" Това отдалечено място в океана се намира на към 2688 км от най-близката суша ", напомнят от Националното ръководство за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати.
Тази раздалеченост изяснява привлекателността на точката " Немо " за планиращите задачи, които през последните десетилетия са изхвърлили там няколкостотин огромни галактически кораба: в случай че наоколо няма суша, на практика няма възможност падащи части от горяща техника да нанесат щета на хора, здания или друга инфраструктура.
Някои елементи от галактическата станция евентуално ще оцелеят при огненото си нахлуване в атмосферата.
Инженерите на НАСА чакат разпадането на орбиталната станция да се случи като поредност от три събития: първо обособяване на слънчевите панели и радиатора, последвано от раздробяване и обособяване на непокътнатите модули и сегмента на фермата и най-после фрагментиране на обособените модули и загуба на структурната целокупност на фермата - най-големия съставен елемент на станцията.
Докато отломките не престават да навлизат в атмосферата, се чака външната обвивка на модулите да се стопи и да изложи вътрешното съоръжение на бързо нагряване и размразяване, изясняват от НАСА.
Според упованията множеството хардуерни детайли на станцията ще изгорят или ще се изпарят по време на интензивното нагряване при повторното нахлуване в атмосферата. Някои по-плътни или устойчиви на топлота съставни елементи, като да вземем за пример сегментите на фермата, се чака да оцелеят и да паднат в необитаемия регион на океана.
Този разбор се основава на държанието при наново влизане в атмосферата на други огромни галактически апарати като съветско-руската галактическа станция " Мир " и " Скайлаб " на НАСА. Последните дни на тези две орбитални станции носят някои поучения за планиращите задачи, изключително имайки поради, че орбитата на Земята става все по-пренаселена.
През март 2001 година Русия насочи " Мир " към следено завръщане в атмосферата покрай точката " Немо ".
НАСА се опита да се освободи от " Скайлаб " над Индийския океан през юли 1979 година, само че не съумя изцяло и обгорени елементи от станцията паднаха върху част от Западна Австралия, а град Есперанс, както е известно, наложи на американската галактическа организация санкция от 400 $ за замърсяване.
С дължина 33 метра и тегло 130 тона, " Мир " остава най-големият обект, паднал на Земята над гробището за галактически кораби (или където и да е другаде).
Международната галактическа станция обаче ще усъвършенства този връх: тя е дълга колкото футболно игрище и тежи 460 тона.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ