Международната космическа станция, която 25 години е на пост в

Международната галактическа станция, която 25 години е на пост в орбита, ще завърши задачата си през 2030 година НАСА възнамерява да я деорбитира и към този момент има обстоен проект за това по какъв начин и по кое време ще се случи това.

Най-големият лабораторен галактически транспортен съд в човешката история ще бъде деорбитиран и погубен по следен метод. Този ход ще означи освен края на една епоха, само че и началото на нова – ерата на комерсиалните галактически станции.

Как тъкмо ще бъде „ заровена “ галактическата станция?

Международната галактическа станция, знак на световно съдействие и научни открития, ще работи в ниска околоземна орбита до 2030 година След това НАСА ще стартира процеса на следеното ѝ извеждане от употреба.

Мисията на станцията ще завърши с рухването ѝ в далечен регион на Тихия океан при започване на 2031 година, оповестява Space.com.

Планът, обрисуван от НАСА в специфичен отчет, планува последователно извеждане на станцията от орбита. Това ще се реализира благодарение на моторите на скачени товарни кораби, като да вземем за пример съветския галактически транспортен съд „ Прогрес “ или американския галактически транспортен съд Cygnus. НАСА също по този начин стартира да търси планове на трети страни, които да спомагат за извеждането на станцията от орбита още през 2024 година, съгласно уеб страницата на НАСА.

Процесът ще приключи с маневра, която ще насочи станцията, тежаща над 400 тона, към по този начин наречената Точка Немо. Това място в южната част на Тихия океан, известно още като „ гробището на галактически кораби “, е най-отдалечената точка от всяка суша на планетата, което го прави идеално за безвредното изхвърляне на галактически апарати.

Извеждането от употреба на МКС не значи, че човечеството ще се откаже от ниската околоземна орбита. НАСА към този момент интензивно се приготвя за прехода към търговски галактически станции, издигнати от частни компании.

Агенцията към този момент е упълномощила контракти на компании като Blue Origin и Nanoracks за създаване на техните орбитални системи. Целта е да се обезпечи продължаващото наличие на американските астронавти в орбита, заобикаляйки спиране сред извеждането от употреба на МКС и изстрелването на нови търговски станции.

Този преход ще разреши на НАСА да спести доста. Оценките сочат, че потреблението на търговски услуги вместо поддържането на лична станция ще спести на организацията над милиард $ годишно. Освободените средства са планувани за амбициозни планове за проучване на дълбокия космос — по-специално програмата „ Артемида “, която планува връщането на хора на Луната и в последна сметка на Марс.

По този метод наследството на МКС, която е била хазаин на повече от 4000 научни опита по време на своята употреба, ще продължи да живее в нови задачи и открития.

На уеб страницата на НАСА можете да намерите 20 значими открития, направени на МКС през 20-годишния ѝ интервал на употреба, макар че през днешния ден този лист към този момент е повишен и като цяло може да бъде доста уголемен, защото е имало доста значими проучвания.

Ще могат ли частните станции да заменят МКС?

Когато Международната галактическа станция бъде деорбитирана по следен метод през 2030 година, загубата ѝ за науката ще бъде голяма, въпреки че дали е дала отговор на упоритостите на човечеството, остава открит въпрос.

Станцията, чието създаване и употреба костваха над 150 милиарда $, постоянно е била считана за загуба на пари от доста критици. Строежът ѝ обещаваше пробиви в лекуването на рак или откриването на тъмна материя, само че нито едното, нито другото не се реализира.

Въпреки това, с помощта на МКС, човечеството е съумяло да организира повече от 4000 опита и да направи хиляди научни открития, в това число:

разширение на разбирането за феномени като гръмотевични бури; възстановяване на процесите на кристализация за основни медикаменти за рак; проучвания в региона на обработката на ултрачисти оптични влакна; както и разбирането по какъв начин да се секвенира ДНК в орбита.

Социологът Паола Кастаньо-Родригес от Университета в Ексетър, която учи научните процеси на МКС, отбелязва, че главният триумф на станцията не се крие в нейните нашумели открития.

Въпреки че през последните 25 години на станцията са извършени хиляди опити, довели до научни открития, множеството от тях са били по-скоро постепенни, в сравнение с революционни.

Според нея същинската полезност на МКС са нейните „ инфраструктурни знания “. Човечеството се е научило да организира комплицирани научни проучвания в извънредно враждебна среда. Този опит ще бъде от решаващо значение за бъдещите задачи до Луната и Марс.

Преходът към търговски галактически станции, като тези, разработвани от Axiom Space, Blue Origin и други, носи както опасности, по този начин и изгоди.

Първо, съществува риск от загуба на бистрота. В момента науката на МКС се управлява от обществен развой на експертна оценка, който подсигурява, че опитите се избират въз основа на тяхната научна стойност. При комерсиалния модел съществува риск единствено опитите, които учените могат да си разрешат, да стигнат до орбита. Второ, правилото на „ отворената просвета “ може да изчезне. Всички данни, събрани на МКС, се дават в обществено вместилище, което разрешава на откриватели от цялостен ​​свят да ги проучват. Не е ясно дали частните компании ще поддържат този модел.

В същото време, комерсиалните станции евентуално ще имат интернационалните клиенти, които ще заплащат за техните задачи и задания. Следователно можем да чакаме фокусирани, целенасочени планове с ясна цел, което би могло да повлияе позитивно на бързите открития. Възможно е обособени страни и институции също да станат клиенти, което още веднъж би могло да повлияе позитивно на софтуерното развиване.