Природозащитници от цяла Европа в акция за защита на Кресненския пролом
Международна група от най-голямата мрежа от природозащитни организации в света „ Приятели на земята Европа “ (Friends of the Earth Europe) организира акция на 04 юни за запазването на природата в Кресненския пролом. Посланието им е запечатано и на това видео. Това е следващото гражданско деяние в отбрана на пролома от проектите за градеж на автомагистрала „ Струма “. В събитието се включиха над 40 представители на мрежата от 20 страни в Европа, Българската рафтинг асоциация, както и локални поданици от гр. Кресна, недоволни от определения вид за Автомагистрала „ Струма “ през дефилето.
Акцията, както и редица други интернационалните и национални начинания през последните години, целят да убедят българското държавно управление да изпълнени плана по този начин, както беше утвърден още през 2008 година А точно — този сектор на автомагистралата да заобиколи екологично сензитивния Кресненски пролом. Припомняме, че планът за права отвън пролома разреши позитивна екологична оценка (ОВОС/ОС) на цялата автомагистрала, както и финансирането й от Европейски Съюз. Настоящото решение на държавното управление посоката София - Кулата да премине по сегашния път през пролома е голяма стъпка обратно.
При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за следващ път бяха упрекнати за прекъсването на строителството и отлагането му за идващия програмен интервал 2021-2027, само че Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани ” напомня “Проектът за цялата автомагистрала бе утвърден през 2008 година с експлицитното изискване строителството да стартира от Кресненския пролом „ с цел да се избегне оставането му на нулев вид при влезнали в употреба останалите сектори от автомагистралата “.
Едно отговорно ръководство не може да твърди, че „ софтуерно времето на строителите няма да им доближи “. 11 години са премного софтуерно време за разрешаване на казуса с Кресненския пролом. Времето сега не доближава, тъй като под натиска на строителните компании виновните институции взеха решение през 2015 и 2016 да изоставят истинския план и да пробутат подобен, който бе към този момент отритнат от екологичната оценка.
“Упоритостта на държавните управления и строителните компании да строят в предпазените естествени зони в пролома и отводът им да се съобразят с контракта с Европейски Съюз за финансиране на автомагистралата и природозащитното законодателство, слага в всекидневен риск освен заличаването на предпазени скотски типове, само че и човешки животи, като разследване на множеството пътни произшествия в този сектор. ”, разяснява Десислава Стоянова от Екологично съдружие “За Земята ”.
Прокарването на пътя през пролома не регистрира опазването на предпазени територии от европейска и международна значителност, само че също по този начин и не позволява транспортния проблем – секторът ще си остане стеснен път с планова скорост от 80 км. създавайки „ запушалка “, причина за произшествия в интернационалния кулоар за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би понижило и товарния и пътнически трафик в сходство с транспортните цели на Европейски Съюз. “Твърдението „ (…)който желае да дава няколко милиарда да я качи ей по този начин горе. Искат да се качи горе. Представете си горе автомагистрала “ е подвеждащо. ”, споделя Даниел Попов от “За Земята ”. “На първо място желаеме да подчертаем, че точно държавното управление предложи и утвърди едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „ Да спасим Кресненско дефиле “ само настояваме един път към този момент качената горе техника, където негативните резултати върху природата могат да бъдат обезщетени с подобаващи ограничения, да строи цялата автомагистрала, вместо единствено едно платно. ”, заключва той.
Подхвърлянето на суми за „ милиарди “ в публичното пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за планиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лв.. Липсата на оценка на цената на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви тъкмо решения желае да приложи вътре в пролома, което усилва доста риска от неговото разрушение.
Едно отговорно ръководство би следвало да влага парите на българските и европейските данъкоплатци оптимално дейно, зачитайки ползите както на локалната общественост, чийто транспортни разноски биха се нараснали доста, към този момент развития туризъм в дефилето, качествения и ефикасен превоз, както и опазването на естествените полезности за поколенията след нас.
Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до фалшив транспортен кулоар, прекачване на обилни разноски върху жителите (или данъкоплатците, или нещо друго, само че в никой случай „ потребителите “), както и висок риск от финансови наказания от неспазването на екологичното законодателство и контракта за финансиране на автомагистралата.
Акцията, както и редица други интернационалните и национални начинания през последните години, целят да убедят българското държавно управление да изпълнени плана по този начин, както беше утвърден още през 2008 година А точно — този сектор на автомагистралата да заобиколи екологично сензитивния Кресненски пролом. Припомняме, че планът за права отвън пролома разреши позитивна екологична оценка (ОВОС/ОС) на цялата автомагистрала, както и финансирането й от Европейски Съюз. Настоящото решение на държавното управление посоката София - Кулата да премине по сегашния път през пролома е голяма стъпка обратно.
При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за следващ път бяха упрекнати за прекъсването на строителството и отлагането му за идващия програмен интервал 2021-2027, само че Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани ” напомня “Проектът за цялата автомагистрала бе утвърден през 2008 година с експлицитното изискване строителството да стартира от Кресненския пролом „ с цел да се избегне оставането му на нулев вид при влезнали в употреба останалите сектори от автомагистралата “.
Едно отговорно ръководство не може да твърди, че „ софтуерно времето на строителите няма да им доближи “. 11 години са премного софтуерно време за разрешаване на казуса с Кресненския пролом. Времето сега не доближава, тъй като под натиска на строителните компании виновните институции взеха решение през 2015 и 2016 да изоставят истинския план и да пробутат подобен, който бе към този момент отритнат от екологичната оценка.
“Упоритостта на държавните управления и строителните компании да строят в предпазените естествени зони в пролома и отводът им да се съобразят с контракта с Европейски Съюз за финансиране на автомагистралата и природозащитното законодателство, слага в всекидневен риск освен заличаването на предпазени скотски типове, само че и човешки животи, като разследване на множеството пътни произшествия в този сектор. ”, разяснява Десислава Стоянова от Екологично съдружие “За Земята ”.
Прокарването на пътя през пролома не регистрира опазването на предпазени територии от европейска и международна значителност, само че също по този начин и не позволява транспортния проблем – секторът ще си остане стеснен път с планова скорост от 80 км. създавайки „ запушалка “, причина за произшествия в интернационалния кулоар за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би понижило и товарния и пътнически трафик в сходство с транспортните цели на Европейски Съюз. “Твърдението „ (…)който желае да дава няколко милиарда да я качи ей по този начин горе. Искат да се качи горе. Представете си горе автомагистрала “ е подвеждащо. ”, споделя Даниел Попов от “За Земята ”. “На първо място желаеме да подчертаем, че точно държавното управление предложи и утвърди едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „ Да спасим Кресненско дефиле “ само настояваме един път към този момент качената горе техника, където негативните резултати върху природата могат да бъдат обезщетени с подобаващи ограничения, да строи цялата автомагистрала, вместо единствено едно платно. ”, заключва той.
Подхвърлянето на суми за „ милиарди “ в публичното пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за планиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лв.. Липсата на оценка на цената на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви тъкмо решения желае да приложи вътре в пролома, което усилва доста риска от неговото разрушение.
Едно отговорно ръководство би следвало да влага парите на българските и европейските данъкоплатци оптимално дейно, зачитайки ползите както на локалната общественост, чийто транспортни разноски биха се нараснали доста, към този момент развития туризъм в дефилето, качествения и ефикасен превоз, както и опазването на естествените полезности за поколенията след нас.
Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до фалшив транспортен кулоар, прекачване на обилни разноски върху жителите (или данъкоплатците, или нещо друго, само че в никой случай „ потребителите “), както и висок риск от финансови наказания от неспазването на екологичното законодателство и контракта за финансиране на автомагистралата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ