Изследване: Гарваните са по-умни, отколкото се смяташе
Международен екип от откриватели е открил, че гарваните, които са опортюнистични мършояди, освен следват хищниците, само че и картографират и запомнят местата, където нападат жертвите, съобщи Агенция Франс Прес.
В проучване, оповестено в сп. " Сайънс ", създателите му демонстрират, че тези птици употребяват комплицирани навигационни качества и пространствена памет, с цел да реализиран задачите си.
" Макар че гарваните към този момент са известни със своята просветеност, е изумително да се види по какъв начин тези когнитивни качества се демонстрират в доста по-голям мащаб в природата ", изяснява пред Агенция Франс Прес водещият създател Матиас-Клаудио Лорето.
Изследването е направено в сърцето на фамозния парк " Йелоустоун " - обширна предпазена зона в западната част на Съединени американски щати, където в средата на 90-те години на предишния век след 70-годишно неявяване още веднъж са били въведени вълци.
" Това проучване не би било допустимо на никое място другаде, с изключение на в Йелоустоун ", споделя пред Агенция Франс Прес, съавторът му Джон Марзлуф от Вашингтонския университет. Той изяснява, че откритите и едва залесени пространства в парка са разрешили да се следят от разстояние както птиците, по този начин и вълците.
За да осъществят следенето, откривателите са сложили дребни GPS предаватели на 69 гарвана - впечатляващ брой, като се има поради какъв брой мъчно е да бъдат уловени тези извънредно хитри и недоверчиви птици.
" Най-малката смяна в околната среда може да ги направи подозрителни ", споделя Лорето, експерт по поведенческа биология към Университета по ветеринарна медицина във Виена.
Екипът също така е разполагал с данни за напредването на 20 вълка, обитаващи парка, снабдени с нашийници с предаватели.
През двете години и половина на проучването учените са записали единствено един случай, в който гарван е следвал вълк повече от час, макар че тези птици се появяват бързо на местата, където преди малко е убита плячка, отбелязва Агенция Франс Прес.
Подробен разбор е посочил, че в действителност гарваните се връщат на местата, където вълците постоянно нападат плячката си, което допуска, че са изготвили и запомнили нещо като карта на тези запаси.
Някои гарвани са изминавали до 155 километра за един ден, с цел да стигнат до зони, където наподобява са предвиждали съществуването на трупове.
Птиците също по този начин са откривали неотдавна убити жертви с помощта на избрани сигнали, като да вземем за пример вълчи писък. Според откривателите обаче, те употребяват най-вече паметта си, с цел да търсят храна по този метод.
" Те имат познания, които са доста по-големи, в сравнение с смятахме за допустимо ", споделя Джон Марзлуф, допълвайки, че самият той е бил сюрпризиран от това изобретение.
Ловните зони на вълците не са разпределени инцидентно, отбелязва Матиас-Клаудио Лорето, а са съсредоточени в избрани браншове като равнини или открити долини.
Гарваните затова биха могли да си спомнят минали хранения или да виждат косвени признаци като кости, с цел да сформират своите ментални карти, отбелязва Агенция Франс Прес.
Макар че в известната просвета връзката сред вълци и гарвани се разказва като хармонична, тези открития сочат, че " в реалност тя е много небалансирана ", показва Джон Марзлуф. " Гарваните извличат доста по-голяма изгода от това съдействие, в сравнение с вълците ", споделя той.
Изследователите са следили по какъв начин хищните животни ги отблъскват с лапи, като някои глутници даже разпореждат тази задача на един от своите членове.
Гарваните, които могат да отнесат по 200 грама месо, са ефикасни крадци, само че са и шумни, с което рискуват да привлекат други мършояди, в ущърб на вълците.
Според Марзлуф работата им може да проправи пътя за проучвания върху метода, по който младите гарвани развиват тези комплицирани знания.
" Гарваните постоянно са очаровали хората, само че в никакъв случай не бихме предположили, че могат да съхраняват в мозъка си, който е едвам малко по-голям от палец, информация, обхващаща хиляди квадратни километри. Бяхме ги подценили ", споделя той.
В проучване, оповестено в сп. " Сайънс ", създателите му демонстрират, че тези птици употребяват комплицирани навигационни качества и пространствена памет, с цел да реализиран задачите си.
" Макар че гарваните към този момент са известни със своята просветеност, е изумително да се види по какъв начин тези когнитивни качества се демонстрират в доста по-голям мащаб в природата ", изяснява пред Агенция Франс Прес водещият създател Матиас-Клаудио Лорето.
Изследването е направено в сърцето на фамозния парк " Йелоустоун " - обширна предпазена зона в западната част на Съединени американски щати, където в средата на 90-те години на предишния век след 70-годишно неявяване още веднъж са били въведени вълци.
" Това проучване не би било допустимо на никое място другаде, с изключение на в Йелоустоун ", споделя пред Агенция Франс Прес, съавторът му Джон Марзлуф от Вашингтонския университет. Той изяснява, че откритите и едва залесени пространства в парка са разрешили да се следят от разстояние както птиците, по този начин и вълците.
За да осъществят следенето, откривателите са сложили дребни GPS предаватели на 69 гарвана - впечатляващ брой, като се има поради какъв брой мъчно е да бъдат уловени тези извънредно хитри и недоверчиви птици.
" Най-малката смяна в околната среда може да ги направи подозрителни ", споделя Лорето, експерт по поведенческа биология към Университета по ветеринарна медицина във Виена.
Екипът също така е разполагал с данни за напредването на 20 вълка, обитаващи парка, снабдени с нашийници с предаватели.
През двете години и половина на проучването учените са записали единствено един случай, в който гарван е следвал вълк повече от час, макар че тези птици се появяват бързо на местата, където преди малко е убита плячка, отбелязва Агенция Франс Прес.
Подробен разбор е посочил, че в действителност гарваните се връщат на местата, където вълците постоянно нападат плячката си, което допуска, че са изготвили и запомнили нещо като карта на тези запаси.
Някои гарвани са изминавали до 155 километра за един ден, с цел да стигнат до зони, където наподобява са предвиждали съществуването на трупове.
Птиците също по този начин са откривали неотдавна убити жертви с помощта на избрани сигнали, като да вземем за пример вълчи писък. Според откривателите обаче, те употребяват най-вече паметта си, с цел да търсят храна по този метод.
" Те имат познания, които са доста по-големи, в сравнение с смятахме за допустимо ", споделя Джон Марзлуф, допълвайки, че самият той е бил сюрпризиран от това изобретение.
Ловните зони на вълците не са разпределени инцидентно, отбелязва Матиас-Клаудио Лорето, а са съсредоточени в избрани браншове като равнини или открити долини.
Гарваните затова биха могли да си спомнят минали хранения или да виждат косвени признаци като кости, с цел да сформират своите ментални карти, отбелязва Агенция Франс Прес.
Макар че в известната просвета връзката сред вълци и гарвани се разказва като хармонична, тези открития сочат, че " в реалност тя е много небалансирана ", показва Джон Марзлуф. " Гарваните извличат доста по-голяма изгода от това съдействие, в сравнение с вълците ", споделя той.
Изследователите са следили по какъв начин хищните животни ги отблъскват с лапи, като някои глутници даже разпореждат тази задача на един от своите членове.
Гарваните, които могат да отнесат по 200 грама месо, са ефикасни крадци, само че са и шумни, с което рискуват да привлекат други мършояди, в ущърб на вълците.
Според Марзлуф работата им може да проправи пътя за проучвания върху метода, по който младите гарвани развиват тези комплицирани знания.
" Гарваните постоянно са очаровали хората, само че в никакъв случай не бихме предположили, че могат да съхраняват в мозъка си, който е едвам малко по-голям от палец, информация, обхващаща хиляди квадратни километри. Бяхме ги подценили ", споделя той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ