Археолози откриха скелет на мъж, оцелял след нападение от лъв в Източна България
Международен екип археолози заяви за извънредно рядко и научно значимо изобретение в Източна България – скелет на млад мъж от медната ера, показващ ясни следи от претърпяно нахлуване от огромен див звяр, евентуално европейски лъв (Panthera leo europaea). Резултатите са оповестени в влиятелното издание Journal of Archaeological Science и допълват възходящия набор от данни за взаимоотношението сред античните хора и изчезналите огромни хищници на Балканите.
Останките, открити в некропол покрай Козарева могила, датират от почти V хилядолетие пр.н.е. Анализът на скелета сочи, че мъжът е бил сред 18 и 25 години — възраст, отговаряща на деен физически интервал. По черепа, крайниците и гръдния панер са разпознати голям брой контузии , характеризиращи се с дълбоки вдлъбнатини и разкъсвания, съвместими с ухапвания от огромна котка.
Според палеозоолози, взели участие в разбора, най-вероятният извършител е европейският лъв — подвид, необятно публикуван на Балканите от неолита до ранната желязна ера. Археозоологични находки от Гърция, България и Северна Македония удостоверяват, че лъвовете са населявали района до към I хиляди пр.н.е. , преди да изчезнат в резултат на климатични промени и човешка активност.
Atacado y mordido por un león hace ~6 ka. Su curación sugiere cuidados ante posibles problemas de movilidad y daños cerebrales.
— Sociedad de Estudios de Bioarqueología del Cuidado (@SEBioC_) December 9, 2025
Bones, bites, and burials: investigating a skeleton from eneolithic necropolis for evidence of probable lion attack in Bulgaria https://t.co/VIGPnCeWKf pic.twitter.com/JG9uYp5uGu
Изследователите не могат да дефинират подтекста на срещата – дали индивидът е бил атакуван като инцидентна плячка, попаднал е на животното при лов или е бил замесен в защитно държание. Въпреки това множеството увреждания носят присъщите белези на хищническа офанзива.
Особено впечатляващо за учените е, че част от раните са показвали признаци на укрепване. Това значи, че мъжът е оживял известно време след нападението, евентуално седмици или даже месеци. Травмите обаче безспорно са лимитирали подвижността му — изключително уврежданията по краката и ръцете.
„ Фактът, че младият мъж е претърпял нападението, демонстрира, че общността му е оказвала грижа, “ показват създателите на проучването. Макар да липсват следи от хирургични интервенции, каквито се следят да вземем за пример при трепанации от същия интервал, евентуално потърпевшият е получавал помощ в всекидневието и в обработката на раните, в това число поддържане на хигиена и ограничение на инфекциите.
Откритието съставлява както доказателство за физическите рискове, които са дебнели хората през медната ера, по този начин и за обществената конструкция на тогавашните общности, които съгласно антрополозите са проявявали висока степен на взаимопомощ.
Според археолозите казусът е едно от най-ранните свидетелства в Европа за оцеляване след нахлуване от огромен див звяр. Новите данни способстват за разбирането на човешко-хищническите взаимоотношения в праисторическия Балкански район и разкриват спомагателен слой от всекидневието на античните общества — от рисковете, които са поемали, до метода, по който са се грижили за ранените си членове.
