„Зюддойче Цайтунг“: Българите се отвръщат от Москва
„ Между всички столове “ – по този начин немският „ Зюддойче Цайтунг “ е озаглавил просторен разбор за сложнат аситуация, в която се намира българското държавно управление поради войната в Украйна.
Статията стартира с някои от изявленията на съветския дипломат Митрофанова, които са „ толкоз недипломатични, че в България сега се спекулира дали тя предизвика прекратяването на дипломатическите връзки на България с Русия или просто желае да блесне пред шефовете си “, написа вестникът.
България има доста мощна историческа връзка с Русия. Но благосклонностите за Русия и Путин в България са паднали стремително от близо 60% преди войната на под 30% в този момент, отбелязва вестникът. Хиляди излизат по улиците да стачкуват против експанзията на Русия в Украйна.
Страната изгони огромен брой съветски дипломати с обвиняване в шпионаж. И незабавно се включи в общата позиция против Русия, което бе маркирано със закани от страна на Москва. За една страна-членка на Европейски Съюз и НАТО това звучи по този начин, като че ли се схваща от самосебе си, само че за България, която има исторически връзки с Москва и е мощно здависима от съветския газ, тези стъпки са значими.
Войната на Русия в Украйна води до смяна и в отношението към Москва на довчерашните съветски почитатели, счита още „ Зюддойче цайтунг “.
Нападението промени радикално политическата линия на доста хетерогенното държавно управление, което е едвам от няколко месеца на власт. То завоюва изборите с желанието да организира промени и да спре корупцията и мафиотските структури. Войната обаче сложи различен акцент – тя въпреки всичко е единствено на няколкостотин километра от границата, а в Украйна има и близо 150 000 етнически българи. Вестникът отбелязва и че в обединението са се появили съществени пукнатини, защото Българска социалистическа партия би трябвало да се преценява с „ проруската си клиентела “.
Освен лявата партия в обединението държавното управление има като проблем и засилващите се крайнодесни, мобилизирани също от Москва. Не на последно място и „ Герб “, опозицията, която прокламира проевропейския си ипрозападен курс, само че след зрелищния арест на някогашни япремиер Борисов поради обвинявания в корупция, диалогът с тях става сложен.
Въпреки това обаче държавното управление, ръководено от „ Продължаваме промяната “, е направило някои стъпки, които в друго време нямаше да могат да бъдат осъществени – като отвод да възобнови контракта с „ Газпром “ след приключването му през 2023, усилване на наличието на НАТО в страната, погребавне на концепцията за градеж на АЕЦ с съветски пари, присъединение към другите източноевропейски страни в Букурещката деветка, отводът за превоъражаване на армията с съветски оръжия.
Но и София отхвърли да праща оръжие на Украйна и да поддържа енергийно ембарго за Русия – две решения, които няма по какъв начин да прокара вътре в страната. Но въпреки всичко даже и по-възрастното потомство, което е социализирано с концепцията за непосредственост с Москва, стартира да обръща тил на Русия поради ставащото в Украйна. В страната се развива едно ново, скептично отношение. „ Войната промени метода, по който ни е виждаме себе си и кои сме в действителност “, цитира „ Зюддойче Цайтунг “ съветничка от кабинета на Петков.
Вестникът съпоставя обстановката в България с тази в Румъния. В съседката ни има също необятна хетерогенна коалиция с проруски настроени политици в нея, само че Букурещ съумява да направи по-бързо крачката към отделянето си от Русия. Румъния дава оръжия на Украйна и влага милиони във военната си инфраструктура. Румъния обаче има и 640-километрова граница с Украйна, прецизира вестникът. Република Молдова и съветските войски в Приднестровието съставляват спомагателен риск за сигурността на Румъния.
На последната среща на върха на НАТО румънският министър председател Николае Чука и българският му сътрудник Кирил Петков оповестиха в обща конференция, че са наясно с нездравословното въздействие на Русия в района и са решили да му противодействат.
Статията стартира с някои от изявленията на съветския дипломат Митрофанова, които са „ толкоз недипломатични, че в България сега се спекулира дали тя предизвика прекратяването на дипломатическите връзки на България с Русия или просто желае да блесне пред шефовете си “, написа вестникът.
България има доста мощна историческа връзка с Русия. Но благосклонностите за Русия и Путин в България са паднали стремително от близо 60% преди войната на под 30% в този момент, отбелязва вестникът. Хиляди излизат по улиците да стачкуват против експанзията на Русия в Украйна.
Страната изгони огромен брой съветски дипломати с обвиняване в шпионаж. И незабавно се включи в общата позиция против Русия, което бе маркирано със закани от страна на Москва. За една страна-членка на Европейски Съюз и НАТО това звучи по този начин, като че ли се схваща от самосебе си, само че за България, която има исторически връзки с Москва и е мощно здависима от съветския газ, тези стъпки са значими.
Войната на Русия в Украйна води до смяна и в отношението към Москва на довчерашните съветски почитатели, счита още „ Зюддойче цайтунг “.
Нападението промени радикално политическата линия на доста хетерогенното държавно управление, което е едвам от няколко месеца на власт. То завоюва изборите с желанието да организира промени и да спре корупцията и мафиотските структури. Войната обаче сложи различен акцент – тя въпреки всичко е единствено на няколкостотин километра от границата, а в Украйна има и близо 150 000 етнически българи. Вестникът отбелязва и че в обединението са се появили съществени пукнатини, защото Българска социалистическа партия би трябвало да се преценява с „ проруската си клиентела “.
Освен лявата партия в обединението държавното управление има като проблем и засилващите се крайнодесни, мобилизирани също от Москва. Не на последно място и „ Герб “, опозицията, която прокламира проевропейския си ипрозападен курс, само че след зрелищния арест на някогашни япремиер Борисов поради обвинявания в корупция, диалогът с тях става сложен.
Въпреки това обаче държавното управление, ръководено от „ Продължаваме промяната “, е направило някои стъпки, които в друго време нямаше да могат да бъдат осъществени – като отвод да възобнови контракта с „ Газпром “ след приключването му през 2023, усилване на наличието на НАТО в страната, погребавне на концепцията за градеж на АЕЦ с съветски пари, присъединение към другите източноевропейски страни в Букурещката деветка, отводът за превоъражаване на армията с съветски оръжия.
Но и София отхвърли да праща оръжие на Украйна и да поддържа енергийно ембарго за Русия – две решения, които няма по какъв начин да прокара вътре в страната. Но въпреки всичко даже и по-възрастното потомство, което е социализирано с концепцията за непосредственост с Москва, стартира да обръща тил на Русия поради ставащото в Украйна. В страната се развива едно ново, скептично отношение. „ Войната промени метода, по който ни е виждаме себе си и кои сме в действителност “, цитира „ Зюддойче Цайтунг “ съветничка от кабинета на Петков.
Вестникът съпоставя обстановката в България с тази в Румъния. В съседката ни има също необятна хетерогенна коалиция с проруски настроени политици в нея, само че Букурещ съумява да направи по-бързо крачката към отделянето си от Русия. Румъния дава оръжия на Украйна и влага милиони във военната си инфраструктура. Румъния обаче има и 640-километрова граница с Украйна, прецизира вестникът. Република Молдова и съветските войски в Приднестровието съставляват спомагателен риск за сигурността на Румъния.
На последната среща на върха на НАТО румънският министър председател Николае Чука и българският му сътрудник Кирил Петков оповестиха в обща конференция, че са наясно с нездравословното въздействие на Русия в района и са решили да му противодействат.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ