Откраднатите деца от остров Реюнион
Между шейсетте и осемдесетте години на предишния век Франция е лишила близо две хиляди деца от фамилиите им на остров Реюнион, с цел да ги изпрати във Франция. Някои от тях в този момент се надяват връзката с предишното да им помогне да си излекуват контузиите. Искрящите му очи и необятната усмивка демонстрират, че Емил Беноа Хоаро е човек, който обича живота. Той твърди, че се усеща добре - макар че няколко пъти е бил опериран поради рак на стомаха. Но усмивката му крие дълбоки рани, свързани с контузиите от предишното.
" Беше като в затвор "
Роден в оскъдно семейство на френския остров Реюнион в Индийския океан. Той губи татко си на шестгодишна възраст. За него, братчето му и двете му сестри траяла да се грижи майка им. През 1954 година, когато Емил бил на 9 години, френското държавно управление го извело от фамилията му по стратегия за заселване на обезлюдени региони в континентална Франция. Например в департамента Крьоз в регион Лимузен. В подмяна държавното управление дало обещание на техните фамилии децата им да получат по-добро обучение и бъдеще. Същата орис имат общо към две хиляди деца, отнети от фамилиите им по тази стратегия, работила през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години на 20-и век. За доста от тях това било единствено началото на призрачен сън, който изглеждал безконечен.
Първоначално Хоаро останал на остров Реюнион, където бил настанен в детски дом. Той бил ограден с 4-метрова ограда, а на децата им било неразрешено да напущат дома или да виждат фамилиите си. " Беше като в затвор. Забраняваха ни да споделяме или да вършим каквото и да е било. Ако не изпълнявахме нарежданията на надзирателите, ни биеха. Налагаше се да вършим тежък физически труд. Веднъж ни накараха да носим цялостни кофи с цимент на главите си и да ги изсипваме върху плоча на строящ се плувен басейн, " споделя Хоаро пред Дъждовни води. След девет години, през които минал през още няколко детски дома, Хоаро бил трансфериран във Франция. Но вместо най-сетне да получи образованието, което държавното управление обещавало, той бил заставен да работи в селскостопанска плантация. " Трябваше да доим кравите, да почистваме оборите за прасета, да засаждаме и прибираме цвекло и картофи, " спомня си той. " На фермерите беше казвано, че сме рискови. Че сме убийци и крадци. Те не ни се доверяваха и се отнасяха с нас като с плебеи. Биеха ни всякога, когато им се удадеше такава опция. “
Брат и сестра се свързват 50 години по-късно
На 21 години, откакто отбил военната си работа във френската войска, държавното настойничество над него било прекъснато и той към този момент можел да води независим живот. Работил крепко и съумял да си обезпечава прехраната като художник. Само един път погледнал обратно към Реюнион и схванал, че майка му е умряла. Тогава се зарекъл повече в никакъв случай да не се рови в предишното си. Но срещнал Мари Жо Трие, която незабавно познала, че нещо го измъчвало. А откакто той ѝ разказал историята си, тя го посъветвала да се върне към корените си. " Сега той е на 75 и се надявам да има още 10-15 години живот, нека да са щастливи, " споделя тя за Дъждовни води.
Трие изпратила стотици мейли, водила безчет диалози по телефона и изискала дубликати на публични документи, като да вземем за пример свидетелството за раждане на Хоаро. Тя към момента не може да каже дали майката на Хоаро го е дала непринудено, или френското държавно управление го е лишило от фамилията принудително. Но изследванията ѝ не били напълно напразни: разкрила следите на по-голямата му сестра Мари Терез Пайе, която към момента живее на остров Реюнион. Двамата в този момент се чуват всеки ден, постоянно беседват по цели часове.
Правителството в Париж възнамерява да открие паметна плоча
През 2014 година френският парламент одобри резолюция, признаваща " моралната отговорност " на страната за откраднатите деца от Реюнион. Официално Париж отхвърли поисканото от Дъждовни води изявление, само че представител на Министерството за отвъдморските територии увери, че се приготвят и други ограничения. Така да вземем за пример историята на " Децата от Крьоз ", както още ги назовават, ще се учи в учебно заведение, а на парижкото летище " Орли ", където главно са дошли извежданите от Реюнион деца, следва да бъде открита паметна плоча. Освен това държавното управление дава обещание да обезпечи на засегнатите експертна помощ от психолози.
Валeри Андансон обаче счита, че френското държавно управление би трябвало да направи доста повече. Самата тя е едно от " Децата от Крьоз " и е председателка на организация, която е наречена Федерация на изселените деца от френските отвъдморски територии и райони (FEDD). В нея членуват 96 деца, отнети от фамилиите им на остров Реюнион. Групата е провела редица пътувания до острова и е в контакт с държавното управление за откриването на музей. Този неприличен епизод с децата от Реюнион Андансон назовава " държавна спекулация ". " По това време на остров Реюнион раждаемостта е била доста висока и държавното управление се е страхувало от вероятни безредици. Искаме публично опрощение. Това в действителност е доста значимо, с цел да бъдат излекувани контузиите, " споделя Андансон за Дъждовни води.
Засегнатите упорстват за компенсации
Емил Хоаро упорства и за още нещо: " Правителството би трябвало да ни изплати компенсации. Това е изцяло целесъобразно искане. Те ни накараха да страдаме. Ако аз ограбя или убия някого, също ще бъда осъден, " споделя той за Дъждовни води. В същото време той е наясно, че парите не могат да поправят това, което са сторили с него и на доста други деца. " Все едно са ми ампутирали крайник, който в никакъв случай няма да си върна, " добавя той. Засега обаче не се плануват сходни заплащания. От министерството обявиха за Дъждовни води, че " Децата от Крьоз " могат, както и всеки различен френски жител, да аплайват за помощи от системата за обществено подкрепяне във Франция. Завеждането на каузи против държавното управление обаче не наподобява обещаващо - няколко сходни случая в предишното бяха прекъснати заради изтекла отминалост. Но Емил Хоаро е решен да продължи с подреждането на пъзела: той възнамерява да отиде на Реюнион тази есен - за първи път от 50 години. И чака с неспокойствие най-сетне да се събере със сестра си. И може би даже да откри други членове на фамилията си.
Автор: Лиза Луис
" Беше като в затвор "
Роден в оскъдно семейство на френския остров Реюнион в Индийския океан. Той губи татко си на шестгодишна възраст. За него, братчето му и двете му сестри траяла да се грижи майка им. През 1954 година, когато Емил бил на 9 години, френското държавно управление го извело от фамилията му по стратегия за заселване на обезлюдени региони в континентална Франция. Например в департамента Крьоз в регион Лимузен. В подмяна държавното управление дало обещание на техните фамилии децата им да получат по-добро обучение и бъдеще. Същата орис имат общо към две хиляди деца, отнети от фамилиите им по тази стратегия, работила през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години на 20-и век. За доста от тях това било единствено началото на призрачен сън, който изглеждал безконечен.
Първоначално Хоаро останал на остров Реюнион, където бил настанен в детски дом. Той бил ограден с 4-метрова ограда, а на децата им било неразрешено да напущат дома или да виждат фамилиите си. " Беше като в затвор. Забраняваха ни да споделяме или да вършим каквото и да е било. Ако не изпълнявахме нарежданията на надзирателите, ни биеха. Налагаше се да вършим тежък физически труд. Веднъж ни накараха да носим цялостни кофи с цимент на главите си и да ги изсипваме върху плоча на строящ се плувен басейн, " споделя Хоаро пред Дъждовни води. След девет години, през които минал през още няколко детски дома, Хоаро бил трансфериран във Франция. Но вместо най-сетне да получи образованието, което държавното управление обещавало, той бил заставен да работи в селскостопанска плантация. " Трябваше да доим кравите, да почистваме оборите за прасета, да засаждаме и прибираме цвекло и картофи, " спомня си той. " На фермерите беше казвано, че сме рискови. Че сме убийци и крадци. Те не ни се доверяваха и се отнасяха с нас като с плебеи. Биеха ни всякога, когато им се удадеше такава опция. “
Брат и сестра се свързват 50 години по-късно
На 21 години, откакто отбил военната си работа във френската войска, държавното настойничество над него било прекъснато и той към този момент можел да води независим живот. Работил крепко и съумял да си обезпечава прехраната като художник. Само един път погледнал обратно към Реюнион и схванал, че майка му е умряла. Тогава се зарекъл повече в никакъв случай да не се рови в предишното си. Но срещнал Мари Жо Трие, която незабавно познала, че нещо го измъчвало. А откакто той ѝ разказал историята си, тя го посъветвала да се върне към корените си. " Сега той е на 75 и се надявам да има още 10-15 години живот, нека да са щастливи, " споделя тя за Дъждовни води.
Трие изпратила стотици мейли, водила безчет диалози по телефона и изискала дубликати на публични документи, като да вземем за пример свидетелството за раждане на Хоаро. Тя към момента не може да каже дали майката на Хоаро го е дала непринудено, или френското държавно управление го е лишило от фамилията принудително. Но изследванията ѝ не били напълно напразни: разкрила следите на по-голямата му сестра Мари Терез Пайе, която към момента живее на остров Реюнион. Двамата в този момент се чуват всеки ден, постоянно беседват по цели часове.
Правителството в Париж възнамерява да открие паметна плоча
През 2014 година френският парламент одобри резолюция, признаваща " моралната отговорност " на страната за откраднатите деца от Реюнион. Официално Париж отхвърли поисканото от Дъждовни води изявление, само че представител на Министерството за отвъдморските територии увери, че се приготвят и други ограничения. Така да вземем за пример историята на " Децата от Крьоз ", както още ги назовават, ще се учи в учебно заведение, а на парижкото летище " Орли ", където главно са дошли извежданите от Реюнион деца, следва да бъде открита паметна плоча. Освен това държавното управление дава обещание да обезпечи на засегнатите експертна помощ от психолози.
Валeри Андансон обаче счита, че френското държавно управление би трябвало да направи доста повече. Самата тя е едно от " Децата от Крьоз " и е председателка на организация, която е наречена Федерация на изселените деца от френските отвъдморски територии и райони (FEDD). В нея членуват 96 деца, отнети от фамилиите им на остров Реюнион. Групата е провела редица пътувания до острова и е в контакт с държавното управление за откриването на музей. Този неприличен епизод с децата от Реюнион Андансон назовава " държавна спекулация ". " По това време на остров Реюнион раждаемостта е била доста висока и държавното управление се е страхувало от вероятни безредици. Искаме публично опрощение. Това в действителност е доста значимо, с цел да бъдат излекувани контузиите, " споделя Андансон за Дъждовни води.
Засегнатите упорстват за компенсации
Емил Хоаро упорства и за още нещо: " Правителството би трябвало да ни изплати компенсации. Това е изцяло целесъобразно искане. Те ни накараха да страдаме. Ако аз ограбя или убия някого, също ще бъда осъден, " споделя той за Дъждовни води. В същото време той е наясно, че парите не могат да поправят това, което са сторили с него и на доста други деца. " Все едно са ми ампутирали крайник, който в никакъв случай няма да си върна, " добавя той. Засега обаче не се плануват сходни заплащания. От министерството обявиха за Дъждовни води, че " Децата от Крьоз " могат, както и всеки различен френски жител, да аплайват за помощи от системата за обществено подкрепяне във Франция. Завеждането на каузи против държавното управление обаче не наподобява обещаващо - няколко сходни случая в предишното бяха прекъснати заради изтекла отминалост. Но Емил Хоаро е решен да продължи с подреждането на пъзела: той възнамерява да отиде на Реюнион тази есен - за първи път от 50 години. И чака с неспокойствие най-сетне да се събере със сестра си. И може би даже да откри други членове на фамилията си.
Автор: Лиза Луис
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ