Диалогът Русия - САЩ - НАТО с много неизвестни
Между Русия и САЩ-НАТО стартира иницииран от Москва преговорен развой след настъпилата краткотрайна деескалация по украинско-руската граница. На 10 януари Москва и Вашингтон ще договарят за Украйна, сигурността в Европа и контрола над въоръженията. На 12 януари ще има съвещание на Съвета НАТО-Русия, каквото не се е провеждало последните 7 години, а на 13 януари ще има договаряния сред Русия и Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).
Темите са ясни, откакто бяха огласени на 17 декември от съветската страна - това са нейни два проектодоговора със Съединени американски щати и НАТО. В първия случай Москва предлага на Вашингтон контракт, който да изключва разширението на НАТО на Изток, приемането на страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и двустранното военно съдействие на Съединени американски щати с постсъветски страни, които не членуват в НАТО.
В плана за НАТО
Москва предлага също завършек на разширението на блока на Изток, в това число с Украйна, други страни от Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия. Предвижда се и опцията да се ограничи военната активност, която може да се схване от другата страна като опасност за сигурността ѝ. Москва категорично упорства точно за контракти, а не за юридически необвързани устни ангажименти.
Руските оферти в действителност звучат ултимативно, само че и целесъобразно. За сигурността на Европа след разпада на Съюз на съветските социалистически републики има три базови политически документа. Руският външен министър Сергей Лавров ги уточни на 27 декември в изявлението си за YouTubе-канала " Соловьев Live ": това са Хартата за нова Европа, призната в Париж през 1990 година, Основополагащият акт НАТО-Русия от 1997 година и Хартата за европейската сигурност, призната на Истанбулската среща на върха на ОССЕ през 1999 година. И в трите документа е признат правилото за сплотеност на сигурността на страните. Или казано простичко - европейските страни да не градят сигурността си за сметка на сигурността на друга или на други страни.
Лавров даже обясни, че Парижката харта позволява всяка страна сама да взема решение в какви съюзи да влиза, само че " това би трябвало да се прави по подобен метод, че да се почита правилото на сплотеност и сигурност ". Актът НАТО-Русия даже изключва " решаването на дилемите за групова защита посредством в допълнение непрекъснато разполагане на основни бойни сили ".
Само че Вашингтон и европейските му марионетки нарушиха тези правила и след обединяването на Германия разшириха НАТО с 12 страни, компактно доближавайки алианса до границите на Русия, макар че тя не заплашваше никого - в противен случай, таман разширението се трансформира в опасност за нея.
Нарушена бе и устната договореност сред тогавашните първи дипломати на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики Джеймс Бейкър и Едуард Шеварднадзе НАТО да не се разшири нито на сантиметър на изток след немското обединяване.
Самоволната фраза " Ние ги измамихме! "
на оракула на американския хегемонизъм Збигнев Бжежински, казани пред негов сътрудник стигнаха до наши дни от разнообразни източници, в това число и от думи на Лавров в същото изявление.
Между другото, през 1997 година против разширението на НАТО се бе оповестил не какъв да е, а създателят на концепцията за Студената война Джордж Кенън (1904-2005 г.), който след това се отхвърли от нея.
Изданието " American Thinker " подсети думите на именития американски посланик, че разширението на НАТО ще се трансформира в " съдбоносна неточност на американската политика, тъй като ще ускори антизападните и милитаристичните трендове в съветското публично мнение, ще възроди атмосферата на Студената война в връзките сред Изтока и Запада и ще тласне съветската външна политика в направления, които изрично няма да ни се харесат ".
Впрочем, Кенън е считан за един от шестимата " мъдри мъже " за външна политика на Съединени американски щати. Според изданието точно от тази въпросна " съдбоносна неточност " произтичат сегашните събития.
С една дума, злонамерената политика на Съединени американски щати, НАТО и Западът е коренът на сегашната борба. Първо, тъй като те не съблюдаваха трите интернационалните договорености, въпреки да се бият в гърдите какъв брой държали на интернационалния ред. Второ, те просто се държаха като политически мошеници.
Русия надлежно сложи ултиматум първо, тъй като с съображение се усеща застрашена. Второ, тъй като държи да се съблюдават интернационалните договорености, и трето, тъй като не е измамничка в междудържавните връзки.
До 2008 година Русия беше принудена да се помирява с досегашните разширявания на НАТО, приемайки ги като по-малко зло, на което тя не може да се опълчи, само че с вярата, че тези разширявания въпреки всичко няма да " дораснат " до нивото на съдбоносна опасност за нея. Но през 2008 година НАТО отвори вратата за Украйна и Грузия, въпреки да не ги е пуснало вътре до ден сегашен. Планираното приемане най-много на Украйна с нейните огромни размери стоварва доста по-голяма опасност за Русия спрямо прибалтийските страни. За нея ще надалеч по-сложно, в случай че въобще бъде допустимо, да обезврежда разположените на украинска земя десетки ракети на Съединени американски щати и НАТО, които ще могат да ударят Москва за 5-9 минути. Не инцидентно президентският представител Дмитрий Песков съобщи в свое изявление, че за страната му приемането на гаранциите за сигурност към този момент е въпрос на живот и гибел.
Както се споделя,
ножът на разширението е опрял в кокала на съветската сигурност
И това не е рекламация за сфера на въздействие и рестартиране на Съюз на съветските социалистически републики, както мамят специалисти и медии на Запад и у нас, а целесъобразно и законно искане за зона за сигурност. Затова и позицията на Русия е праведна от правна, геополитическа, морална, историческа гледни точки. И назад, дейностите на НАТО са зловредни и единствено удостоверяват " съдбоносната неточност ", оракулски предвещана от Джордж Кенън.
В навечерието на триформатния разговор вторите диалози Путин-Байдън на 30 декември оставиха разнопосочни сигнали, които не е ясно по какъв начин тъкмо ще рефлектират върху преговорния развой. От една страна, в случай че методът е за рационално стабилизиране на европейската сигурност, ясно е, че опасенията на Русия, въпреки и ултимативни, не могат да останат без отговор.
Байдън е декларирал пред Путин, че Съединени американски щати няма да разполагат нападателни оръжия в Украйна. Достатъчно ясно е споделил, че във Вашингон схващат загрижеността на Русия, въпреки да имат свои опасения. Подчертавал е, че Съединени американски щати и Русия би трябвало да изиграят основна роля за мира и сигурността в Европа и по други места в света. И няколко пъти в диалога е изтъквал, че една нуклеарна война не би трябвало да бъде започвана и не може да бъде извоювана.
Това са насърчителните моменти в позицията на Съединени американски щати, които съветският президентски асистент Юрий Ушаков огласи пред публицисти след среднощ на 31 декември, незабавно след 50-минутния диалог. Но даже и тези насърчителни моменти би трябвало да бъдат съпроводени с въпросителни. Една от тях е дали Конгресът на Съединени американски щати с клиничната му русофобия ще одобри контракти със Съединени американски щати и НАТО, под които Путин е поставил подписа си.
От друга страна, от диалога дохвърчаха и сигнали, които не са утешителни. Байдън е загатнал, че в случай че продължава ескалацията по границите с Украйна, западните страни ще подхващат огромни стопански и военни наказания.
Според досегашните известия задачата е икономическото задушаване на Русия, както стана със Съюз на съветските социалистически републики. Дали това ще се случи е напълно различен въпрос, тъй като Русия не е Съюз на съветските социалистически републики и даже съгласно западни оценки икономическите и финансовите ѝ запаси ще устоят на " глобите от пъкъла ".
Путин незабавно е контрирал, че глобите може да доведат до цялостен раздор на връзките със Съединени американски щати и до най-сериозни вреди в връзките въобще със Запада. Нищо чудно разривът да стигне до директна нуклеарна опасност против Съединени американски щати и русофобската Европа, откакто Русия има кардинално нови и по-бързи нуклеарни оръжия. Нищо чудно съветски нуклеарни ракети още веднъж да се появят в Куба, Европа да остане без съветски газ,
а Москва и Пекин да сключат контракт за военна отбрана
Освен това в първите известия не се сподели нищо по отношение на настояването на Русия НАТО да не се уголемява с Украйна и другите страни от някогашния руски блок. Най-вероятно тъй като позициите на страните остават диаметрално противоположни. По този пункт не се загатва даже за възможен компромис Украйна да стане неутрална страна като Австрия и Финландия.
Така че, в случай че методът на Съединени американски щати и Запада продължава да бъде сляпо конфронтационен и себелюбив с обезпечаването на едностранни геостратегически преимущества, ще би трябвало да забравим за съглашение за мир и сигурност. И този метод може ще вземе връх.
Причините? Западът не можа да елементарни на Русия за възобновяване на суверенитета и самостоятелна си политика. Евроатлантиците не престават да се надяват посредством подобен метод Русия да " клъвне " на глобите посредством военна или хибридна интервенция против Украйна. Смята се, че последващото икономическо задушаване ще раздруса съветското общество и в най-хубавия случай Путин да напусне Кремъл след две години. Очаква се на власт да дойдат либералите, които ще слушкат какво им разпорежда Запада и да разрешат разграбването на благосъстоянията на страната, като за народа останат трохите.
Крайна цел на задействаната от години " украинска маша " е Русия да стигне до разпад.
Това не е моментна прищявка и геополитическа абстракция. Във Вашингтон концепцията за този разпад бе пусната в оборот още през 1917 година в дневника на тогавашния президентски асистент Едуард Хаус, който виждал 4 страни на мястото на Руската империя. Последните 30 години концепцията бе създадена в Хюстънския план от 1991 година, рекламирана от същия Бжежински, от президента Бил Клинтън, от някогашния първи посланик Кондолиза Райс. А напълно неотдавна Путин показа по какъв начин европейски политик му казвал, че Европа не се съмнявала в разпада на Русия, въпросът е единствено по кое време това ще стане.
Ето за какво в случай че Западът не даде на Русия гаранции за сигурност, ще лъсне грозната истина, че всички благи думи за " отворени порти " на НАТО, за свободата на участие в съюзи, за цивилизационен избор и впрочем са подчинени на една в действителност сатанинска цел за хегемонизъм, донесъл нещастия на една и две страни след Втората международна война и последните 30 години.
Не че не го знаем, само че тогава борбата може да мине на автоматизиран ход, в това число до нуклеарен конфликт.
Русия продължава да бъде опасност в очите на НАТО и Европа и поради военната си мощност
Темите са ясни, откакто бяха огласени на 17 декември от съветската страна - това са нейни два проектодоговора със Съединени американски щати и НАТО. В първия случай Москва предлага на Вашингтон контракт, който да изключва разширението на НАТО на Изток, приемането на страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и двустранното военно съдействие на Съединени американски щати с постсъветски страни, които не членуват в НАТО.
В плана за НАТО
Москва предлага също завършек на разширението на блока на Изток, в това число с Украйна, други страни от Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия. Предвижда се и опцията да се ограничи военната активност, която може да се схване от другата страна като опасност за сигурността ѝ. Москва категорично упорства точно за контракти, а не за юридически необвързани устни ангажименти.
Руските оферти в действителност звучат ултимативно, само че и целесъобразно. За сигурността на Европа след разпада на Съюз на съветските социалистически републики има три базови политически документа. Руският външен министър Сергей Лавров ги уточни на 27 декември в изявлението си за YouTubе-канала " Соловьев Live ": това са Хартата за нова Европа, призната в Париж през 1990 година, Основополагащият акт НАТО-Русия от 1997 година и Хартата за европейската сигурност, призната на Истанбулската среща на върха на ОССЕ през 1999 година. И в трите документа е признат правилото за сплотеност на сигурността на страните. Или казано простичко - европейските страни да не градят сигурността си за сметка на сигурността на друга или на други страни.
Лавров даже обясни, че Парижката харта позволява всяка страна сама да взема решение в какви съюзи да влиза, само че " това би трябвало да се прави по подобен метод, че да се почита правилото на сплотеност и сигурност ". Актът НАТО-Русия даже изключва " решаването на дилемите за групова защита посредством в допълнение непрекъснато разполагане на основни бойни сили ".
Само че Вашингтон и европейските му марионетки нарушиха тези правила и след обединяването на Германия разшириха НАТО с 12 страни, компактно доближавайки алианса до границите на Русия, макар че тя не заплашваше никого - в противен случай, таман разширението се трансформира в опасност за нея.
Нарушена бе и устната договореност сред тогавашните първи дипломати на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики Джеймс Бейкър и Едуард Шеварднадзе НАТО да не се разшири нито на сантиметър на изток след немското обединяване.
Самоволната фраза " Ние ги измамихме! "
на оракула на американския хегемонизъм Збигнев Бжежински, казани пред негов сътрудник стигнаха до наши дни от разнообразни източници, в това число и от думи на Лавров в същото изявление.
Между другото, през 1997 година против разширението на НАТО се бе оповестил не какъв да е, а създателят на концепцията за Студената война Джордж Кенън (1904-2005 г.), който след това се отхвърли от нея.
Изданието " American Thinker " подсети думите на именития американски посланик, че разширението на НАТО ще се трансформира в " съдбоносна неточност на американската политика, тъй като ще ускори антизападните и милитаристичните трендове в съветското публично мнение, ще възроди атмосферата на Студената война в връзките сред Изтока и Запада и ще тласне съветската външна политика в направления, които изрично няма да ни се харесат ".
Впрочем, Кенън е считан за един от шестимата " мъдри мъже " за външна политика на Съединени американски щати. Според изданието точно от тази въпросна " съдбоносна неточност " произтичат сегашните събития.
С една дума, злонамерената политика на Съединени американски щати, НАТО и Западът е коренът на сегашната борба. Първо, тъй като те не съблюдаваха трите интернационалните договорености, въпреки да се бият в гърдите какъв брой държали на интернационалния ред. Второ, те просто се държаха като политически мошеници.
Русия надлежно сложи ултиматум първо, тъй като с съображение се усеща застрашена. Второ, тъй като държи да се съблюдават интернационалните договорености, и трето, тъй като не е измамничка в междудържавните връзки.
До 2008 година Русия беше принудена да се помирява с досегашните разширявания на НАТО, приемайки ги като по-малко зло, на което тя не може да се опълчи, само че с вярата, че тези разширявания въпреки всичко няма да " дораснат " до нивото на съдбоносна опасност за нея. Но през 2008 година НАТО отвори вратата за Украйна и Грузия, въпреки да не ги е пуснало вътре до ден сегашен. Планираното приемане най-много на Украйна с нейните огромни размери стоварва доста по-голяма опасност за Русия спрямо прибалтийските страни. За нея ще надалеч по-сложно, в случай че въобще бъде допустимо, да обезврежда разположените на украинска земя десетки ракети на Съединени американски щати и НАТО, които ще могат да ударят Москва за 5-9 минути. Не инцидентно президентският представител Дмитрий Песков съобщи в свое изявление, че за страната му приемането на гаранциите за сигурност към този момент е въпрос на живот и гибел.
Както се споделя,
ножът на разширението е опрял в кокала на съветската сигурност
И това не е рекламация за сфера на въздействие и рестартиране на Съюз на съветските социалистически републики, както мамят специалисти и медии на Запад и у нас, а целесъобразно и законно искане за зона за сигурност. Затова и позицията на Русия е праведна от правна, геополитическа, морална, историческа гледни точки. И назад, дейностите на НАТО са зловредни и единствено удостоверяват " съдбоносната неточност ", оракулски предвещана от Джордж Кенън.
В навечерието на триформатния разговор вторите диалози Путин-Байдън на 30 декември оставиха разнопосочни сигнали, които не е ясно по какъв начин тъкмо ще рефлектират върху преговорния развой. От една страна, в случай че методът е за рационално стабилизиране на европейската сигурност, ясно е, че опасенията на Русия, въпреки и ултимативни, не могат да останат без отговор.
Байдън е декларирал пред Путин, че Съединени американски щати няма да разполагат нападателни оръжия в Украйна. Достатъчно ясно е споделил, че във Вашингон схващат загрижеността на Русия, въпреки да имат свои опасения. Подчертавал е, че Съединени американски щати и Русия би трябвало да изиграят основна роля за мира и сигурността в Европа и по други места в света. И няколко пъти в диалога е изтъквал, че една нуклеарна война не би трябвало да бъде започвана и не може да бъде извоювана.
Това са насърчителните моменти в позицията на Съединени американски щати, които съветският президентски асистент Юрий Ушаков огласи пред публицисти след среднощ на 31 декември, незабавно след 50-минутния диалог. Но даже и тези насърчителни моменти би трябвало да бъдат съпроводени с въпросителни. Една от тях е дали Конгресът на Съединени американски щати с клиничната му русофобия ще одобри контракти със Съединени американски щати и НАТО, под които Путин е поставил подписа си.
От друга страна, от диалога дохвърчаха и сигнали, които не са утешителни. Байдън е загатнал, че в случай че продължава ескалацията по границите с Украйна, западните страни ще подхващат огромни стопански и военни наказания.
Според досегашните известия задачата е икономическото задушаване на Русия, както стана със Съюз на съветските социалистически републики. Дали това ще се случи е напълно различен въпрос, тъй като Русия не е Съюз на съветските социалистически републики и даже съгласно западни оценки икономическите и финансовите ѝ запаси ще устоят на " глобите от пъкъла ".
Путин незабавно е контрирал, че глобите може да доведат до цялостен раздор на връзките със Съединени американски щати и до най-сериозни вреди в връзките въобще със Запада. Нищо чудно разривът да стигне до директна нуклеарна опасност против Съединени американски щати и русофобската Европа, откакто Русия има кардинално нови и по-бързи нуклеарни оръжия. Нищо чудно съветски нуклеарни ракети още веднъж да се появят в Куба, Европа да остане без съветски газ,
а Москва и Пекин да сключат контракт за военна отбрана
Освен това в първите известия не се сподели нищо по отношение на настояването на Русия НАТО да не се уголемява с Украйна и другите страни от някогашния руски блок. Най-вероятно тъй като позициите на страните остават диаметрално противоположни. По този пункт не се загатва даже за възможен компромис Украйна да стане неутрална страна като Австрия и Финландия.
Така че, в случай че методът на Съединени американски щати и Запада продължава да бъде сляпо конфронтационен и себелюбив с обезпечаването на едностранни геостратегически преимущества, ще би трябвало да забравим за съглашение за мир и сигурност. И този метод може ще вземе връх.
Причините? Западът не можа да елементарни на Русия за възобновяване на суверенитета и самостоятелна си политика. Евроатлантиците не престават да се надяват посредством подобен метод Русия да " клъвне " на глобите посредством военна или хибридна интервенция против Украйна. Смята се, че последващото икономическо задушаване ще раздруса съветското общество и в най-хубавия случай Путин да напусне Кремъл след две години. Очаква се на власт да дойдат либералите, които ще слушкат какво им разпорежда Запада и да разрешат разграбването на благосъстоянията на страната, като за народа останат трохите.
Крайна цел на задействаната от години " украинска маша " е Русия да стигне до разпад.
Това не е моментна прищявка и геополитическа абстракция. Във Вашингтон концепцията за този разпад бе пусната в оборот още през 1917 година в дневника на тогавашния президентски асистент Едуард Хаус, който виждал 4 страни на мястото на Руската империя. Последните 30 години концепцията бе създадена в Хюстънския план от 1991 година, рекламирана от същия Бжежински, от президента Бил Клинтън, от някогашния първи посланик Кондолиза Райс. А напълно неотдавна Путин показа по какъв начин европейски политик му казвал, че Европа не се съмнявала в разпада на Русия, въпросът е единствено по кое време това ще стане.
Ето за какво в случай че Западът не даде на Русия гаранции за сигурност, ще лъсне грозната истина, че всички благи думи за " отворени порти " на НАТО, за свободата на участие в съюзи, за цивилизационен избор и впрочем са подчинени на една в действителност сатанинска цел за хегемонизъм, донесъл нещастия на една и две страни след Втората международна война и последните 30 години.
Не че не го знаем, само че тогава борбата може да мине на автоматизиран ход, в това число до нуклеарен конфликт.
Русия продължава да бъде опасност в очите на НАТО и Европа и поради военната си мощност
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ