Летящият холандец в постКОВИД прочит
- Между премиерата на " Летящият холандец " на Вера Немирова в Магдебург през 2017 година и идната му премиера във Варна на 24 ноември са минали седем години. С какво е друга варненската режисура?
- За седем години се случиха доста неща в международен и обществен проект, които въздействат на нашето днешно виждане, на настоящата трактовка на творбата. И ние реагираме креативен - надграждаме, прибавяме нови детайли и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург.
Една от значимите за мен тематики са новите работни взаимоотношения след КОВИД и по какъв начин те рефлектират на обществото през днешния ден. В " Летящият холандец " имаме две големи работни групи - моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, съумяват да изведат кораба на Даланд на спокоен бряг с безчовечен старания, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна, виждаме шивачките, които шият и чакат моряците да се върнат.
По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били отзив за човешки добродетели, задоволителни за персонален триумф и с цел да си намериш подобаващ брачен партньор, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са задоволителни. Постпандемичните условия ускориха отчуждението и самотата, въпреки че се усили общуването в обществените мрежи. В нашата режисура някои от шивачките евентуално към този момент работят в хоум офис, носят готовата продукция един път седмично, явно са цифрово дейни. По-възрастните страдат от този тип другарство и отчуждение, имаме и поколенчески спор.
- Постановките на Вера Немирова постоянно са модерно разположени. Това улеснява ли художника на костюмите или в противен случай, затруднява го, тъй като би трябвало да приспособява към днешния ден сюжет, писан автентично за друго време?
- Костюмите в тази режисура са замислени модерно. В женския хор обаче усещаме отпратка към 50-те години, към фабричното произвеждане, имат лек исторически аспект, който се опитахме да актуализираме, да го пречупим през актуалната призма. Материите са в унисон с работническата, цехова атмосфера, вид поточна линия, на хора, които устоят с тези жилетки дълги часове работа на студа. Динамичната работна атмосфера се отразява и на нашите персонажи и техните костюми.
- Кои са новите детайли в цялостната визия на спектакъла?
- Холандеца е фигура с динамична и комплицирана биография и по тази причина костюмът му е еклектичен. Той е разкъсван сред светове и култури и носещ белези от тези култури със себе си. В нашия случай той носи и една татуировка, знак на втория късмет. Защото легендата гласи, че Холандеца премерва сили с Всевишния или с природата и по тази причина бива осъден да се лута безкрайно и безутешно до деня на Страшния съд. Появява се обаче ангел или един, да го назовем, втори късмет, който споделя, че наказването е прекомерно злокобно, великата мощ се смилява и му дава опция един път на седем години да дебаркира за една вечер и да опита да скапе проклятието. Татуировката, белегът на този втори късмет, по форма припомня на допиране от ангел и съставлява пръстите на ръка, която наподобява нереално върху лицето на Холандеца.
В доста тълкования Сента е безшумно или клинично болна, или има тежка меланхолия и е пред самоубийство. Ние сме доста надалеч от тази мисъл. Тя е в действителност сантиментална персона, която посредством намирането на любовта желае и да избяга от средата, в която живее. Този неин сантиментален сексапил подчертаваме със светлосиня рокля с цветя, която ни приближава до един по-свободен човек, показва сантиментална непосредственост до природата, прави мигане към младостта. Имаме още доста хрумвания, които сме напът да осъществяваме в репетиционния развой, само че те ще са изненада за фена.
- Съвсем в духа на времето употребявате и камера онлайн на сцената.
- Използваме лайв видео, проекции и няколко типа медия в постановката. В развой на снимане на видеоматериал сме със солистите, на сцената участват и трагични естествени картини в унисон с чувството за ролята на природата. Намираме нови аспекти в биографията на персонажите. Имаме и лайв камера, която в действителност се явява средството на другарство на Холандеца. В началото Холандеца поддържа връзка с публиката, с Даланд и другите персонажи косвено, посредством жива видеовръзка. Това се случва на сцената, публиката е очевидец на този акт. Видеовръзката е самобитен мост сред двата свята - света на Даланд и на хората и мистичния свят на Холандеца. Той не е общувал с живи хора най-малко от седем години и първоначално е усамотен, надълбоко обезверен, без вяра за избавление. Видеовръзката, този тип връзка, е предизвикана от тежката изолираност, в която се е намирал. Холандеца е мощно адаптивна персона и когато схваща, че Даланд има щерка, осъзнава, че може би има късмет да се избави.
- Сценичното Ви партньорство с Вера Немирова е трайно, работите дружно в Германия и в България. Правите ли неизбежния паралел сред немските и нашите оперни театри?
- Това е моята седма продукция с Вера Немирова, за мен е огромна наслада да съм част от екипа сценографи и костюмографи, с които тя работи. Вера е невъздържан и прочувствен режисьор, с нагледно мислене, който увлича всички край себе си. Има користолюбие към трайните полезности и не се впуска в чисто ефектни образни решения. На базата на тази идея се сплотяват напъните ни.
Преди две години бях художник на костюмите за нейната " Графиня Марица " във Варненската опера, след това направихме " Ариадна от Наксос " в Софийската опера, в този момент работим по " Летящият холандец ", а аз пребивавам сред Берлин и България. И немската, и българската театрални действителности имат своите цели. В Германия последно работих с Вера в Операта в Нюрнберг - виждаш един необикновен уред от хора, които работят доста проведено, богати хранилища, запаси, атрибут, невероятни костюмни дрешници. Но, за разлика от България, в Германия всичко би трябвало да се съобщи доста по-рано, пространството за импровизация е доста малко.
Докато в оперите в София и във Варна, на фона на всички обществени проблеми, на дефицита на хора и средства, постоянно се появява някой сътрудник, който споделя: " Имам една концепция. " Има доста бързи креативен решения, има другарство, няма я дистанцията на другарство като в ателиетата в Германия. Тук царува една спонтанност и многообразна реакция. Според мен оперният спектакъл живее от импровизация и честите промени досега на премиерата схващам като едно надграждане за продукцията, едно сверяване на часовника с времето и обществената динамичност. Този тип импровизация те кара да си жив, да си подготвен за реакция, да не си приспивен, държи те в кондиция.
" ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ "
Опера от Рихард Вагнер
Диригент-постановчик Светослав Борисов
Режисьор Вера Немирова
Сценография Чавдар Чомаков (по Том Муш)
Костюмограф Павлина Ойстерхус
Мултимедия Димитър Иванов
Диригент на хора Надежда Маккюн
Стилова подготовка Курт Ридл
Действащи лица и реализатори:
ДАЛАНД, НОРВЕЖКИ МОРЯК - Гео Чобанов, Евгений Станимиров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Димитринка Райчева, София Солови
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Валерий Георгиев, Мартин Илиев
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Калина Жекова, Силвия Ангелова
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз
ХОЛАНДЕЦА - Деян Вачков, Марсел Бакони
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
- За седем години се случиха доста неща в международен и обществен проект, които въздействат на нашето днешно виждане, на настоящата трактовка на творбата. И ние реагираме креативен - надграждаме, прибавяме нови детайли и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург.
Една от значимите за мен тематики са новите работни взаимоотношения след КОВИД и по какъв начин те рефлектират на обществото през днешния ден. В " Летящият холандец " имаме две големи работни групи - моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, съумяват да изведат кораба на Даланд на спокоен бряг с безчовечен старания, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна, виждаме шивачките, които шият и чакат моряците да се върнат.
По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били отзив за човешки добродетели, задоволителни за персонален триумф и с цел да си намериш подобаващ брачен партньор, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са задоволителни. Постпандемичните условия ускориха отчуждението и самотата, въпреки че се усили общуването в обществените мрежи. В нашата режисура някои от шивачките евентуално към този момент работят в хоум офис, носят готовата продукция един път седмично, явно са цифрово дейни. По-възрастните страдат от този тип другарство и отчуждение, имаме и поколенчески спор.
- Постановките на Вера Немирова постоянно са модерно разположени. Това улеснява ли художника на костюмите или в противен случай, затруднява го, тъй като би трябвало да приспособява към днешния ден сюжет, писан автентично за друго време?
- Костюмите в тази режисура са замислени модерно. В женския хор обаче усещаме отпратка към 50-те години, към фабричното произвеждане, имат лек исторически аспект, който се опитахме да актуализираме, да го пречупим през актуалната призма. Материите са в унисон с работническата, цехова атмосфера, вид поточна линия, на хора, които устоят с тези жилетки дълги часове работа на студа. Динамичната работна атмосфера се отразява и на нашите персонажи и техните костюми.
- Кои са новите детайли в цялостната визия на спектакъла?
- Холандеца е фигура с динамична и комплицирана биография и по тази причина костюмът му е еклектичен. Той е разкъсван сред светове и култури и носещ белези от тези култури със себе си. В нашия случай той носи и една татуировка, знак на втория късмет. Защото легендата гласи, че Холандеца премерва сили с Всевишния или с природата и по тази причина бива осъден да се лута безкрайно и безутешно до деня на Страшния съд. Появява се обаче ангел или един, да го назовем, втори късмет, който споделя, че наказването е прекомерно злокобно, великата мощ се смилява и му дава опция един път на седем години да дебаркира за една вечер и да опита да скапе проклятието. Татуировката, белегът на този втори късмет, по форма припомня на допиране от ангел и съставлява пръстите на ръка, която наподобява нереално върху лицето на Холандеца.
В доста тълкования Сента е безшумно или клинично болна, или има тежка меланхолия и е пред самоубийство. Ние сме доста надалеч от тази мисъл. Тя е в действителност сантиментална персона, която посредством намирането на любовта желае и да избяга от средата, в която живее. Този неин сантиментален сексапил подчертаваме със светлосиня рокля с цветя, която ни приближава до един по-свободен човек, показва сантиментална непосредственост до природата, прави мигане към младостта. Имаме още доста хрумвания, които сме напът да осъществяваме в репетиционния развой, само че те ще са изненада за фена.
- Съвсем в духа на времето употребявате и камера онлайн на сцената.
- Използваме лайв видео, проекции и няколко типа медия в постановката. В развой на снимане на видеоматериал сме със солистите, на сцената участват и трагични естествени картини в унисон с чувството за ролята на природата. Намираме нови аспекти в биографията на персонажите. Имаме и лайв камера, която в действителност се явява средството на другарство на Холандеца. В началото Холандеца поддържа връзка с публиката, с Даланд и другите персонажи косвено, посредством жива видеовръзка. Това се случва на сцената, публиката е очевидец на този акт. Видеовръзката е самобитен мост сред двата свята - света на Даланд и на хората и мистичния свят на Холандеца. Той не е общувал с живи хора най-малко от седем години и първоначално е усамотен, надълбоко обезверен, без вяра за избавление. Видеовръзката, този тип връзка, е предизвикана от тежката изолираност, в която се е намирал. Холандеца е мощно адаптивна персона и когато схваща, че Даланд има щерка, осъзнава, че може би има късмет да се избави.
- Сценичното Ви партньорство с Вера Немирова е трайно, работите дружно в Германия и в България. Правите ли неизбежния паралел сред немските и нашите оперни театри?
- Това е моята седма продукция с Вера Немирова, за мен е огромна наслада да съм част от екипа сценографи и костюмографи, с които тя работи. Вера е невъздържан и прочувствен режисьор, с нагледно мислене, който увлича всички край себе си. Има користолюбие към трайните полезности и не се впуска в чисто ефектни образни решения. На базата на тази идея се сплотяват напъните ни.
Преди две години бях художник на костюмите за нейната " Графиня Марица " във Варненската опера, след това направихме " Ариадна от Наксос " в Софийската опера, в този момент работим по " Летящият холандец ", а аз пребивавам сред Берлин и България. И немската, и българската театрални действителности имат своите цели. В Германия последно работих с Вера в Операта в Нюрнберг - виждаш един необикновен уред от хора, които работят доста проведено, богати хранилища, запаси, атрибут, невероятни костюмни дрешници. Но, за разлика от България, в Германия всичко би трябвало да се съобщи доста по-рано, пространството за импровизация е доста малко.
Докато в оперите в София и във Варна, на фона на всички обществени проблеми, на дефицита на хора и средства, постоянно се появява някой сътрудник, който споделя: " Имам една концепция. " Има доста бързи креативен решения, има другарство, няма я дистанцията на другарство като в ателиетата в Германия. Тук царува една спонтанност и многообразна реакция. Според мен оперният спектакъл живее от импровизация и честите промени досега на премиерата схващам като едно надграждане за продукцията, едно сверяване на часовника с времето и обществената динамичност. Този тип импровизация те кара да си жив, да си подготвен за реакция, да не си приспивен, държи те в кондиция.
" ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ "
Опера от Рихард Вагнер
Диригент-постановчик Светослав Борисов
Режисьор Вера Немирова
Сценография Чавдар Чомаков (по Том Муш)
Костюмограф Павлина Ойстерхус
Мултимедия Димитър Иванов
Диригент на хора Надежда Маккюн
Стилова подготовка Курт Ридл
Действащи лица и реализатори:
ДАЛАНД, НОРВЕЖКИ МОРЯК - Гео Чобанов, Евгений Станимиров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Димитринка Райчева, София Солови
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Валерий Георгиев, Мартин Илиев
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Калина Жекова, Силвия Ангелова
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз
ХОЛАНДЕЦА - Деян Вачков, Марсел Бакони
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ