Между ноември 2002 и юли 2003 г. Китай се изправя

Между ноември 2002 и юли 2003 година Китай се изправя на едно доста дълго и трудно предизвикателство. Възникналата зараза позната още като SARS или тежък респираторен синдром е характерна борба, която бързо съумява да се трансформира в социална опасност. За интервала на върлуване са регистрирани повече от 8090 случая и 774 смъртни случая в 17 страни. Днес китайските лекари употребяват насъбраните познания от 2001-2003 година, с цел да обезвреждат новата зараза, която бързо и самоуверено стартира да се трансформира в сериозна здравна злина.

Епидемията Sars стартира със признаци, които припомнят за грип и може да включват висока температура, болежка в мускулите, отмалялост, кашлица, изсъхнало гърло и други известни признаци. Едва ли би изненадала с нещо по-различно от нормалния зимен грип, идентичното при всички случаи е температура над 38 градуса по Целзий.

Дори и при започване на 21-и век се оказва, че хигиената е ключът към предотвратяване от всички типове болести. Елементарните похвати са изцяло задоволителни, с цел да се предотвратят бъдещи главоболия, само че явно това е прекомерно високо условие в Китай. Следващите предварителни защити, имайки поради, че болестта се носи по въздушно-капков път са ориентирани точно към изолацията на хора.

При висока такава излиза наяве, че пасажерът може да е инфектиран и не се разрешава напускането. За жал има интервали, в които признаците още не се демонстрират и тъкмо по тази линия SARS съумява да се промъкне зад границата на Китай. Традиционните антибиотици не оказват помощ, тяхната основа тенденция е грип, а не болести.

Пациентите се настаняват в особено изолирани помещение, които не разрешават преместването на болестта от стая в стая. Нямат даже достъп с останалите пациенти и сестрите. Подобна методика оказва помощ доста в борбата. В множеството случаи, до момента в който тялото се бори с инфекцията, настава и синдромът на освобождение на цитокини. Какво значи това?

Когато имунната система се бори с патогени, цитокините ѝ алармират да изпрати несъмнено количество т-клетки и макрофаги – малко по-голяма клетка неподвижен, която може да се трансформира в мобилно бяло кръвно телце, раздвижващо се точно по време на зараза. И до момента в който пътуват белите кръвни задачата към вредителя, те не престават да изискват от тялото активиране на още такива.

Според китайските учени, източникът на болест е колония от подковоносови прилепи в провинцията Юнан. Според някои източници, преносителите на болестта са били видяни и в провинция Гуангдонг. Именно там идва и първият пациент – фермер от Фоснан. Въпреки оказаната лекарска помощ, индивидът умира и никой няма доста рационално пояснение за породената гибел. Китайското държавно управление не оповестява за случая на Световната Здравна организация – условие, което нормално се глоби солено. Макар и по-късно страната да се извинява за премълчаването, жертвите по никакъв начин не са малко. Интересен е и методът за откриването на въпросната болест.

В края на ноември 2002 година се оказва, че Канадската Глобална Публична Здравна Информационна мрежа вижда предизвестие от Световната Здравна организация, чийто екип за се занимава със следене на осведомителните канали. Въпросната мониторинг система публично стартира да разпознава малко по-рано Арабски, Китайски, Английски, Френски, Руски и Испански. Те първи получават известието за евентуална зараза. Световните медии стартират да приказват за показалата се болест едвам на 21 януари 2003 година със доста закъснение. Преди тази дата SARS остава в цялостна неопределеност за света.

Снимка: By W. Djatmiko – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1235903

Едва през 2003 година лекарите съумяват да открият повода за появяването на въпросния вирус. Отговорът на тази зараза се крие в известната китайска процедура за потреблението на диви животни. В края на май 2003 година се оказва, че взетите проби от не толкоз обичайни животни, които се продават за храна по пазарите в Гуангдонг, са инфектирани точно със SARS. Основен преносител се оказва азиатската палмова цивета, която нормално живее в Югоизточна Азия и Южен Китай. Животното се храни най-вече с плодове, само че като див звяр от време на време може да заложи на локални артикули и атакува дребни бозайници и инсекти.

Освен дребните си размери и сериозната си експанзия, това създание дава на човечеството две неща: най-скъпото кафе в света – Копи Лувак и въпросния вирус. Преди направените проучвания и появяването на тази зараза са избити към 10 000 представителя на породата и по-късно са пуснати за продажба. Проблемът е, че това не е единственото животно, което може да бъде преносител. Енотовидните кучета, далекоизточни язовци и даже домашни котки могат да носят SARS.

Как тъкмо този вариант е попаднал при хората? Китай е прочут със своята екзотична кухня и напълно скоро стана ясно, че едно от попялрните ястия е супата от прилеп. Въпросното гурме не просто не радва окото, само че и най-вероятно би докарало много кошмари на консумиращия го.