„Frasier“ влиза отново в сградата на ново място, но следвайки същия стар скрипт
Между „ Наздраве “ и „ Фрейзър “ Келси Грамър прекарва повече от две десетилетия в ролята на ерудиран, въпреки и пищен воин, като последният съставлява един от редките спиноф сериали, който подхожда на оригинала, в по-щастливи времена за мрежовата телевизия. Той се върна в шоуто, че инженерите основават толкоз явен трик, че не е нужно човек да е психолог, с цел да го разпознае или да заключи, че Фрейзър е трябвало да бъде оставен щастливо пенсиониран.
След като се завърна единствено Грамър, сценаристите трябваше да намерят някакъв метод да повторят динамичността на „ Фрейзър “ без прелестния поддържащ актьорски състав. Те реализират това, като всъщност основават по-млади запаси за тези герои, съвсем по същия метод, по който Уди Харелсън извърши мястото на Треньор (Никълъс Коласанто) в „ Наздраве “.
Сърцевината на тази конюнктура открива, че Фрейзър Крейн се завръща в Бостън, с цел да посети сина си Фреди (Джак Кътмор-Скот), партерен пожарникар, отразяващ ролята – и обвързваните с нея напрежения във връзката – на бащата на Фрейзър Мартин (RIP, Джон Махони). Фрейзър се причислява от неговия взискателен (както в доста сходен на Нилс) племенник Дейвид (Андерс Кийт), студент от Харвард и проява на ябълката, която не пада надалеч от дървото.
Водейки телевизионно шоу, откакто се отхвърли от концерта си за радиосъвети, Фрейзър се оказва ненадейно издирван от факултета по логика на психиката на Харвард, където се събира още веднъж със остарял другар от колежа, Алън (Никълъс Линдхърст), академични професор, който обезверено не т желая да преподавам; и ухажвана от ръководителя на отдел Оливия (Токс Олагундойе), която прекарва по-голямата част от времето си, когато не се целува, до Фрейзър, който си разменя обиди с Алън.
„ Фрейзър “ превъзхожда фарсовата комедия – с недоразумения и неуместни влюбвания и затръшващи и отварящи се порти с деликатно хореографирана точност – и има известни старания да се възпроизведе това тук. Форматът на ситкома остава успокояващо същият, сниман с аудитория онлайн, във време, когато прекосяването е към такса с една камера, а Грамър (който е и изпълнителен продуцент) се събира още веднъж с именития режисьор на комедии Джеймс Бъроус в първите няколко епизода.
И въпреки всичко, в случай че „ Cheers “ и „ Frasier “ разсънват мемоари за NBC в разцвета на „ Must-See TV “, това 19 години по-късно възобновление (стрийминг в Paramount+, студиото, което продуцира шоуто) има мухлясалия тип на улавяне за разпознаваемо заглавие със звезда, която най-сетне съумя да каже „ да “. Най-малкото шоуто наподобява по-подходящо за корпоративния брат CBS, в сравнение с за стрийминг услугата, където неясно наподобява на комфортния остарял стол на Мартин, неловко ситуиран в първокласния апартамент на Фрейзър.
Grammer остава като игра за нелепости, както постоянно, само че всичко останало в този „ Frasier “ в последна сметка се усеща повече изтощено, в сравнение с въодушевено. Това е увещание, че това, което беше, не постоянно е уместно за това, което е, ситком, който наподобява е влезнал в постройката не по друга причина, а тъй като всички знаят името му.
Премиерата на „ Frasier “ е на 12 октомври по Paramount+.
