Учител: Между киното и образованието има пресечна точка
Между киното и образованието има пресечна точка. Това сподели в предаването " Сториборд " на Радио " Фокус " с водещ Благой Иванов учителят по философия и зам.-директор на Испанската гимназия " Мигел де Сервантес “ Васил Лозанов. " Между киното и образованието има пресечна точка по две линии: по какъв начин използваме киното в образованието – това ми е доста обичана тематика на мен тъй като се занимавам с нея: преподавам философия и ми е доста елементарно да употребявам филми в моите уроци, и другата пресечна точка е по какъв начин е показано образованието в киното. “
Един от филмите, разглеждащ тематиката за образованието в киното, е " Училищна джунгла “ на Ричард Брукс от 1955 година, в който е и една от първите функции на Сидни Поатие “, описа още Васил Лозанов. " Това е доста обичан мой филм. Историята там е тази, която след това се повтаря до безспир в киното – за учителя, който идва от някъде другаде, внезапно се оказва в обувките на учител, и неговите възпитаници не са мечтаните възпитаници. Те са едни калпазани и той би трябвало да откри общ език с тях и да откри кое е най-хубавото. Много постоянно образованието и киното се пресичат по този метод, в който ние не гледаме просветителната система по какъв начин не работи, а рецензията идва на равнище, че идва един преподавател и той трансформира метода на мислене за учебното заведение, че то е доста повече от уроците, които ни преподават. Подобна тема имат и " Добрият Уил Хънтинг “, " Обществото на мъртвите поети “, както и Detachment. “
Един от въпросите, за който рядко се приказва в образованието, е: не какво стана с уважението към учителя, а какво стана с уважението на учителя, показа още своите разсъждения Васил Лозанов: " Защото учителят да почита учениците си е също доста значимо. Това е въпрос от вида: Каква поколенческа разлика се роди, тъй че сред учителите и учениците да съществува проблем с уважението и в двете направления? Уважението не е даденост, а би трябвало да се извоюва, заслужи и да се отдаде на хората, които го заслужават. “
Робин Уилямс в " Общество на мъртвите поети “ е умел зарибител по неща. Това е доста скъпо при един преподавател – да можеш със пристрастеност да пресъздадеш възприятието, което е у теб, и вероятно да събудиш това възприятие у другите. А в " Добрият Уил Хънтинг “ е доста скъпа лечебната двустранна динамичност сред двамата персонажи. Тези два кино лентата добре пресъздават тази динамичност сред ментора и ученика – човек, който израства прочувствено и душевен. " Тези два кино лентата са безусловно безконечни. Тези връзки сред ментора и ученика постоянно ще ги има. Аз като преподавател малко или доста подражавам своите учители, тези, които съм харесал като образец. На мен, както и на всеки човек, му би трябвало образец – по какъв начин да стартира, с цел да си намеря своя път, и почтено казано част от персоната ми като преподавател идва малко или доста от ролята на Робин Уилямс в " Общество на мъртвите поети “. Защото там се вижда един човек, който с реториката си, с този жар, който има, с този интерес към поезията, съумява да възпламени хора, които видимо нямат интерес. При мен е същото – философията в България е една от по-пренебрегваните дисциплини. Така че учениците ми в 10 клас имат потребност да схванат, че философията е нещо доста забавно. И това минава през това ти да им го представиш по допустимо най-красивия метод, както е и популяризирането на науката. Училището не е университет – там не би трябвало да се работи толкоз за академизъм, едвам се разпали интереса на хората, “ показа още Васил Лозанов.
" Критичното мислене би трябвало да може да се възпитава във всеки един предмет, и то по един или различен метод се възпитава. Фактите са доста значими за развиването на сериозното мислене: рецензия, правене на връзки, разбор на един текст, когато участваш в една полемика, да чуваш това, което споделя другата страна, а не това, което желаеме да чуем или в най-лошия случай нищо да не чуем. Т.е. сериозното мислене изисква първо да се мине през едни обстоятелства, ти да ги знаеш и да ги анализираш по-късно, да имаш информацията. Един историк учи на сериозно мислене – той предлага едни обстоятелства, които по-късно се проучват – какъв брой можем да имаме вяра на източника, за какво и така нататък Учителите по литература по същия метод. На мен ръцете ми са най-развързани, аз по тази причина доста одобрявам философията и по тази причина се навих да стана преподавател по философия, а не по какво да е. Един от готините принадлежности за това е киното. Има един филм на Акира Куросава " Рашомон “, където се преглежда въпросът за истината. В " Рашомон “ има една и съща история, разказана три пъти, и тя звучи като три разнообразни истории. Страхотен филм за учениците да разсъждават за това какво е истината – до каква степен можем да стигнем до нея, в случай че трима души преживеят едно събитие по три разнообразни метода. И каква е тогава истината? Също по този начин Шон Пен ми е " другар “, тъй като в тематиката за обществото гледаме Into the Wild. Филмът е дълбокосмислен – срещата на един субект с обществото. Главният воин никога не е нито позитивен, нито негативен облик, и моите възпитаници в никакъв случай не са сигурни дали той е готиният основен воин или е смотаното младо момче, което прави великански неточности, тъй като е доверчив мечтател, “ описа още той.
" Аз съм разумен оптимист. Нещата към момента могат да се наредят, не сме изгубили борбата с ужасяващото бъдеще, само че в случай че не се стегнем и не стартираме да гледаме по-отговорно, може и напълно да се разпаднат, “ заключи учителят по философия и зам.-директор на Испанската гимназия " Мигел де Сервантес “ Васил Лозанов.
Един от филмите, разглеждащ тематиката за образованието в киното, е " Училищна джунгла “ на Ричард Брукс от 1955 година, в който е и една от първите функции на Сидни Поатие “, описа още Васил Лозанов. " Това е доста обичан мой филм. Историята там е тази, която след това се повтаря до безспир в киното – за учителя, който идва от някъде другаде, внезапно се оказва в обувките на учител, и неговите възпитаници не са мечтаните възпитаници. Те са едни калпазани и той би трябвало да откри общ език с тях и да откри кое е най-хубавото. Много постоянно образованието и киното се пресичат по този метод, в който ние не гледаме просветителната система по какъв начин не работи, а рецензията идва на равнище, че идва един преподавател и той трансформира метода на мислене за учебното заведение, че то е доста повече от уроците, които ни преподават. Подобна тема имат и " Добрият Уил Хънтинг “, " Обществото на мъртвите поети “, както и Detachment. “
Един от въпросите, за който рядко се приказва в образованието, е: не какво стана с уважението към учителя, а какво стана с уважението на учителя, показа още своите разсъждения Васил Лозанов: " Защото учителят да почита учениците си е също доста значимо. Това е въпрос от вида: Каква поколенческа разлика се роди, тъй че сред учителите и учениците да съществува проблем с уважението и в двете направления? Уважението не е даденост, а би трябвало да се извоюва, заслужи и да се отдаде на хората, които го заслужават. “
Робин Уилямс в " Общество на мъртвите поети “ е умел зарибител по неща. Това е доста скъпо при един преподавател – да можеш със пристрастеност да пресъздадеш възприятието, което е у теб, и вероятно да събудиш това възприятие у другите. А в " Добрият Уил Хънтинг “ е доста скъпа лечебната двустранна динамичност сред двамата персонажи. Тези два кино лентата добре пресъздават тази динамичност сред ментора и ученика – човек, който израства прочувствено и душевен. " Тези два кино лентата са безусловно безконечни. Тези връзки сред ментора и ученика постоянно ще ги има. Аз като преподавател малко или доста подражавам своите учители, тези, които съм харесал като образец. На мен, както и на всеки човек, му би трябвало образец – по какъв начин да стартира, с цел да си намеря своя път, и почтено казано част от персоната ми като преподавател идва малко или доста от ролята на Робин Уилямс в " Общество на мъртвите поети “. Защото там се вижда един човек, който с реториката си, с този жар, който има, с този интерес към поезията, съумява да възпламени хора, които видимо нямат интерес. При мен е същото – философията в България е една от по-пренебрегваните дисциплини. Така че учениците ми в 10 клас имат потребност да схванат, че философията е нещо доста забавно. И това минава през това ти да им го представиш по допустимо най-красивия метод, както е и популяризирането на науката. Училището не е университет – там не би трябвало да се работи толкоз за академизъм, едвам се разпали интереса на хората, “ показа още Васил Лозанов.
" Критичното мислене би трябвало да може да се възпитава във всеки един предмет, и то по един или различен метод се възпитава. Фактите са доста значими за развиването на сериозното мислене: рецензия, правене на връзки, разбор на един текст, когато участваш в една полемика, да чуваш това, което споделя другата страна, а не това, което желаеме да чуем или в най-лошия случай нищо да не чуем. Т.е. сериозното мислене изисква първо да се мине през едни обстоятелства, ти да ги знаеш и да ги анализираш по-късно, да имаш информацията. Един историк учи на сериозно мислене – той предлага едни обстоятелства, които по-късно се проучват – какъв брой можем да имаме вяра на източника, за какво и така нататък Учителите по литература по същия метод. На мен ръцете ми са най-развързани, аз по тази причина доста одобрявам философията и по тази причина се навих да стана преподавател по философия, а не по какво да е. Един от готините принадлежности за това е киното. Има един филм на Акира Куросава " Рашомон “, където се преглежда въпросът за истината. В " Рашомон “ има една и съща история, разказана три пъти, и тя звучи като три разнообразни истории. Страхотен филм за учениците да разсъждават за това какво е истината – до каква степен можем да стигнем до нея, в случай че трима души преживеят едно събитие по три разнообразни метода. И каква е тогава истината? Също по този начин Шон Пен ми е " другар “, тъй като в тематиката за обществото гледаме Into the Wild. Филмът е дълбокосмислен – срещата на един субект с обществото. Главният воин никога не е нито позитивен, нито негативен облик, и моите възпитаници в никакъв случай не са сигурни дали той е готиният основен воин или е смотаното младо момче, което прави великански неточности, тъй като е доверчив мечтател, “ описа още той.
" Аз съм разумен оптимист. Нещата към момента могат да се наредят, не сме изгубили борбата с ужасяващото бъдеще, само че в случай че не се стегнем и не стартираме да гледаме по-отговорно, може и напълно да се разпаднат, “ заключи учителят по философия и зам.-директор на Испанската гимназия " Мигел де Сервантес “ Васил Лозанов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ