Наталия Киселова, доцент по конституционно право: Единственото ново е дебатът за служебното правителство
Между изборния ден и свикването на 49-я парламент стартира обзор на вероятните обединения от прескочилите 4-те %. Една от вероятните допирни точки за търсене на съдействие е на полето на правораздаването и конституционните промени, заяви " Труд бг ".
За разлика от предходните четири акции, миналата не изведе значително нови хрумвания в региона на правораздаването.
Ето някои от тях, които ще бъдат предмет на парламентарно разискване. В предизборните стратегии липсва сериозна конкретика и концепциите са дадени много общо.
Продължителната политическа невъзможност сложи във фокуса на публичния спор съществуването на служебно държавно управление (ПП/ДБ и БСП). Поради това, че този тип държавно управление е конституционно открито, неговата орис следва да се взема решение посредством смяна в Основния закон. Няма изрично мнение измежду юристите кой път би трябвало да се избере за такава смяна - настоящ парламент или Велико Народно заседание. Личното ми мнение е, че откакто се трансформира взаимоотношенията сред органите е по-скоро по втория път. Повдигането на тази тематика обаче върви с въпроса кое държавно управление ще ръководи до избора на ново от парламент, когато и да бъде определено? Дали изгубилото доверие и излязло в оставка държавно управление или служебно държавно управление. Понастоящем такива политически хрумвания не са показани, а бяха изказани единствено персонални отзиви на обособени претенденти за депутати.
От думите на Христо Иванов, казани предходната седмица, пък можем да изведем, че ще се търси конституционно болшинство преди да бъде образувано парламентарно държавно управление (нарича това изпитание " камък " ). Ако тази поръчка се осъществя, ще станем очевидци на два взаимно гонещи се процедури - промени в Конституцията (реформиране на прокуратурата, промяна в активността на Висшия правосъден съвет) и процедурата по член 99 от Конституцията (консултации при президента за връчване на изследователски мандат за сформиране на правителство). Лидерът на " Да, България " (част от ПП/ДБ) приказва за " радикална промяна на прокуратурата " и за делене на Висшия правосъден съвет на две. ГЕРБ и Движение за права и свободи към този момент са " давали сигнали ", че не се опълчват намерено на реформирането на прокуратурата.
Радикалната промяна на прокуратурата като предизборна тематика следизборно не следва да се свежда до искане за промяна на основния прокурор. А основаването на два висши съвета по отношение на магистратурата доста може да отдалечи съществуването на орган, който ръководи правосъдната власт.
За разлика от предходните четири акции, миналата не изведе значително нови хрумвания в региона на правораздаването.
Ето някои от тях, които ще бъдат предмет на парламентарно разискване. В предизборните стратегии липсва сериозна конкретика и концепциите са дадени много общо.
Продължителната политическа невъзможност сложи във фокуса на публичния спор съществуването на служебно държавно управление (ПП/ДБ и БСП). Поради това, че този тип държавно управление е конституционно открито, неговата орис следва да се взема решение посредством смяна в Основния закон. Няма изрично мнение измежду юристите кой път би трябвало да се избере за такава смяна - настоящ парламент или Велико Народно заседание. Личното ми мнение е, че откакто се трансформира взаимоотношенията сред органите е по-скоро по втория път. Повдигането на тази тематика обаче върви с въпроса кое държавно управление ще ръководи до избора на ново от парламент, когато и да бъде определено? Дали изгубилото доверие и излязло в оставка държавно управление или служебно държавно управление. Понастоящем такива политически хрумвания не са показани, а бяха изказани единствено персонални отзиви на обособени претенденти за депутати.
От думите на Христо Иванов, казани предходната седмица, пък можем да изведем, че ще се търси конституционно болшинство преди да бъде образувано парламентарно държавно управление (нарича това изпитание " камък " ). Ако тази поръчка се осъществя, ще станем очевидци на два взаимно гонещи се процедури - промени в Конституцията (реформиране на прокуратурата, промяна в активността на Висшия правосъден съвет) и процедурата по член 99 от Конституцията (консултации при президента за връчване на изследователски мандат за сформиране на правителство). Лидерът на " Да, България " (част от ПП/ДБ) приказва за " радикална промяна на прокуратурата " и за делене на Висшия правосъден съвет на две. ГЕРБ и Движение за права и свободи към този момент са " давали сигнали ", че не се опълчват намерено на реформирането на прокуратурата.
Радикалната промяна на прокуратурата като предизборна тематика следизборно не следва да се свежда до искане за промяна на основния прокурор. А основаването на два висши съвета по отношение на магистратурата доста може да отдалечи съществуването на орган, който ръководи правосъдната власт.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ