Между другото, това не е провал; това се оказва, че е част от плана.
Дори и най-амбициозните масови схеми за намаляване на нашия отпечатък върху околната среда - включително тези, поддържани от групи за кампании като Just Stop Oil - все още разчитат на изкопаеми горива за приблизително една четвърт или една пета от нашата енергия до средата на века.
Това може да звучи несъвместимо с амбицията за „нетна нула“, но се връщаме към първата дума – битът „нетна“.< /p>
Ние не планираме да се откажем изцяло от изкопаемите горива. Вместо това планираме значително да намалим използването им, но за най-трудните за намаляване сектори - като производството на цимент - планираме да продължим да отделяме въглерод, но след това да го изчистим.
Как?
Отчасти това ще включва по-добро използване на земята, засаждане на повече дървета и намиране на начини за усвояване на въглерод чрез нови земеделски техники.
Но отчасти това включва нещо, наречено улавяне и съхранение на въглерод (CCS). Това е мястото, където прикрепяте модул към горната част на комина и използвате специални химикали, за да абсорбирате излизащия въглерод.
Сондиране за нефт, „съвместимо с нетен нулев план“Или можете да изсмучете атмосферния въздух и да направите много същото нещо - това понякога се нарича директно улавяне на въглероден диоксид във въздуха, но е значително по-малко ефективно от обикновеното CCS, защото има много по-малко CO2 в атмосферата от нещата, излизащи от комина на циментов завод или електроцентрала.
Тази ефективност има значение, защото основният проблем с CCS е, че е доста скъп. Не че не знаем как да го направим. Това не е предизвикателство като ядрения синтез.
Но работата на CCS машини е доста енергоемка и струва доста пари. Резултатът е, че CCS ще повиши значително цените на неща като цимент и химически продукти на основата на петрол. И все още никой не е съвсем сигурен как да накара това начинание да се събере.
Политика на живо: Сунак защитава политиката за петрол и газ - докато се отваря разрив в партията на торите
Всички което помага да се обясни защо CCS остава една от онези технологии, които са едновременно невероятно важни - от съществено значение за достигане до нулева мрежа - и въпреки това все още не са внедрени в голям мащаб.
Докато цената не бъде определена правилно - било то чрез въглеродни данъци или други субсидии, е малко вероятно да се случи. И повечето правителства продължават да не са склонни да налагат такива данъци.
Наистина, сегашното правителство на Обединеното кралство е в процес да направи по-малко привлекателно, не повече, внедряването на този вид схеми в реалния свят.
Докато министър-председателят пътува до Шотландия, за да обяви още две схеми за CCS, които ще бъдат одобрени (което означава, че ще бъдат общо четири), цената на въглерода в Обединеното кралство всъщност е спаднала значително под нивата, които ще намерите в ЕС и САЩ.
Това означава, при всички останали равни условия, че улавянето на въглерод в момента е далеч по-малко привлекателно във Великобритания, отколкото другаде.
Изображение: Групата на кампанията Just Stop Oil иска правителството да спре Северно море проучванеПолитически мотивирано
Премиерът също прекара деня в разговори за това, че е напълно щастлив да позволи повече нови проучвания за нефт и газ през следващите години. Между другото, това не беше "нова" история. Настоящият кръг от нови лицензи за Северно море вече е в ход.
Изглежда, че е по-политически мотивирано: Just Stop Oil не иска нови проучвания и лейбъристите сигнализираха, че са на същото мнение, така че това кара политически клин между двете партии.
Но бруталната истина е, че и двете фракции вдигат много шум около нещо, което наистина е много маргинално.
Прочетете още:< br />Планът за енергийна сигурност има за цел да стимулира създаването на работни места и да намали зависимостта от държави като Русия
За да разберете защо, трябва да помислите колко петрол и газ действително произвежда тази страна. Имаше период в края на 90-те години, когато Великобритания произвеждаше значително повече нефт и газ, отколкото използвахме. Бяхме нетен износител на газ и петрол.
Тези дни отдавна отминаха. Казано по-просто, ние експлоатирахме лесните неща и въпреки че има доста газ и (дори повече) петрол, останали в различните резервоари под Северно море, никъде няма достатъчно, за да задоволим нуждите ни, камо ли да изнасяме за останалият свят в нетно отношение.
А, вие си мислите: но какво ще стане, ако изследваме много повече? Е, въз основа на това, което знаем за геологията на Северно море (и като се има предвид, че е много силно проучено, знаем разумно количество), краткият отговор е: няма да има голяма разлика.
Числа над шум
Нека вземем 2030 г. и да разгледаме прогнозите за нашето производство и търсене на газ.
В този момент ще консумираме около 53 милиона барела петролен еквивалент (BOE). Нашето местно производство на газ ще бъде малко под 15 милиона BOE.
Нека си представим, че сме тръгнали по дяволите за кожа с проучване. Дори и при тази презумпция, въз основа на това, което знаем, това вероятно само ще добави допълнителни два милиона BOE газ. Това е нещо повече от грешка при закръгляване.
И това е преди да стигнете до другите проблеми. Останалият петрол в Северно море е с по-ниско качество от нещата, които експлоатираме от години; той е по-скъп за извличане (и също потенциално по-интензивен на въглерод).
Въпросът тук е, че въпреки че винаги са възможни нови открития, е много, много малко вероятно каквото и да е проучване сега да промени факта, че британският петрол и производството на газ намалява бързо и няма да задоволи нуждите ни отново - вероятно никога.
Нито перспективата за фракинга е толкова обещаваща. Все още има въпросителни относно това колко нефт и газ могат да бъдат извлечени по този начин и още повече въпроси относно това дали властите по планирането биха го позволили някога.
Всичко това означава, че си струва да си припомним контекста на това дебат. Цифрите разказват значително различна история от политиката и шума.
