Нова заплаха над Чернобил: Руски атаки срещу най-опасната зона в ...
Между брези, руини и ръждясали предупредителни табели се простира един от най-опасните проучвателен региони в Европа. Радиоактивното замърсяване продължава да е реалност, а от началото на съветската инвазия зоната се трансформира и във фронтова линия. Седмици наред районът към експлодиралия реактор беше окупиран от съветските сили. Днес е посипан с мини и е подложен на непрекъснати офанзиви, написа АРД.
Аварията в „ Чернобил “ през 1986 година остава най-тежката нуклеарна злополука в света. Хиляди са починали през годините в следствие от нея. Около централата беше основана неразрешена зона с радиус 30 километра.
„ Едно от най-замърсените езера на планетата “
Въпреки риска украински учени не престават работа в региона. Сред тях е и Хенади Лаптев от Хидрометеорологичния институт. Пред немската социална медия той споделя за охлаждащото езеро на опустошения реактор, ситуирано единствено на няколко километра.
„ Това езеро е едно от най-силно нечистите в света “, споделя Лаптев. Учени го назовават „ списък на облъчването “, тъй като в тинята му е записана цялата история на злополуката. Ако обектът бъде ударен при съветска офанзива, последствията може да обиден хиляди.
Пробите от езерото са основни за реконструиране на радиационните процеси и за оценка на нови опасности. Учените са безапелационни: всяко попадение може да наруши нежното равновесие.
В коридора на съветските дронове
Днес зоната се оказва и в маршрута на съветски дронове и ракети по пътя им към Киев. Някои са били свалени, а останките им са паднали върху нечистите терени. Наскоро съветски дрон е развалил защитната обвивка на опустошения реактор.
Бившият инженер Володимир Вербицки разказва обстановката като сериозна: обвивката не е херметична. Международната организация по атомна сила удостовери леки вреди по външната стоманена конструкция, само че не регистрира нараснала радиация. Въпреки това специалистите акцентират, че салдото на налягането към този момент е нарушен.
Какво би станало при директно попадение
Честите офанзиви пораждат опасения, че директно попадение може да разнесе радиоактивен прахуляк с непредвидими последици.
Учените изследват разнообразни сюжети – от удар по реактора до горски пожар в непосредствена непосредственост. Всеки от тях носи риск да наруши нежното равновесие в зоната.
„ Трябваше да изчислим какво би станало с Киев, в случай че бентът на охлаждащото езеро бъде опустошен “, изяснява Лаптев. В подобен случай водата би заляла Припят, по-късно Днепър – главен източник на питейна вода за милиони хора. Примерът от 2023 година, когато Русия взриви бента на „ Нова Каховка “, ясно сподели какъв брой огромни могат да бъдат екологичните вреди. Подобен пробив в Чернобил би могъл да разнесе радиоактивни седименти по водните течения чак до Черно море.
Следите от съветската окупация
В екоцентъра – централната лаборатория за разбори в зоната – учените се пробват да възстановят разрушената инфраструктура. По време на окупацията са били откраднати уреди, унищожени данни, развалена техника, а огромна част от радиоактивните проби – отнесени или изцяло унищожени.
След освобождението мрежите за премерване са били конфигурирани още веднъж, а базите данни – възобновени от хартиени архиви.
„ Създадохме всичко изначало “, споделя ръководителката Бохдана Котик. Но наличните проби към този момент са едвам половината от тези преди войната. Много сектори към момента са минирани или остават лимитирани за достъп поради военната конюнктура.
Аварията в „ Чернобил “ през 1986 година остава най-тежката нуклеарна злополука в света. Хиляди са починали през годините в следствие от нея. Около централата беше основана неразрешена зона с радиус 30 километра.
„ Едно от най-замърсените езера на планетата “
Въпреки риска украински учени не престават работа в региона. Сред тях е и Хенади Лаптев от Хидрометеорологичния институт. Пред немската социална медия той споделя за охлаждащото езеро на опустошения реактор, ситуирано единствено на няколко километра.
„ Това езеро е едно от най-силно нечистите в света “, споделя Лаптев. Учени го назовават „ списък на облъчването “, тъй като в тинята му е записана цялата история на злополуката. Ако обектът бъде ударен при съветска офанзива, последствията може да обиден хиляди.
Пробите от езерото са основни за реконструиране на радиационните процеси и за оценка на нови опасности. Учените са безапелационни: всяко попадение може да наруши нежното равновесие.
В коридора на съветските дронове
Днес зоната се оказва и в маршрута на съветски дронове и ракети по пътя им към Киев. Някои са били свалени, а останките им са паднали върху нечистите терени. Наскоро съветски дрон е развалил защитната обвивка на опустошения реактор.
Бившият инженер Володимир Вербицки разказва обстановката като сериозна: обвивката не е херметична. Международната организация по атомна сила удостовери леки вреди по външната стоманена конструкция, само че не регистрира нараснала радиация. Въпреки това специалистите акцентират, че салдото на налягането към този момент е нарушен.
Какво би станало при директно попадение
Честите офанзиви пораждат опасения, че директно попадение може да разнесе радиоактивен прахуляк с непредвидими последици.
Учените изследват разнообразни сюжети – от удар по реактора до горски пожар в непосредствена непосредственост. Всеки от тях носи риск да наруши нежното равновесие в зоната.
„ Трябваше да изчислим какво би станало с Киев, в случай че бентът на охлаждащото езеро бъде опустошен “, изяснява Лаптев. В подобен случай водата би заляла Припят, по-късно Днепър – главен източник на питейна вода за милиони хора. Примерът от 2023 година, когато Русия взриви бента на „ Нова Каховка “, ясно сподели какъв брой огромни могат да бъдат екологичните вреди. Подобен пробив в Чернобил би могъл да разнесе радиоактивни седименти по водните течения чак до Черно море.
Следите от съветската окупация
В екоцентъра – централната лаборатория за разбори в зоната – учените се пробват да възстановят разрушената инфраструктура. По време на окупацията са били откраднати уреди, унищожени данни, развалена техника, а огромна част от радиоактивните проби – отнесени или изцяло унищожени.
След освобождението мрежите за премерване са били конфигурирани още веднъж, а базите данни – възобновени от хартиени архиви.
„ Създадохме всичко изначало “, споделя ръководителката Бохдана Котик. Но наличните проби към този момент са едвам половината от тези преди войната. Много сектори към момента са минирани или остават лимитирани за достъп поради военната конюнктура.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ